Sandovales

Аз съм като този град,направен от желязо и стомана.Изграден от камък,не изпитващ чувство за вина.

Чувство,което трябва да го изпитват страхливците,които тормозят невинни деца в училище.Деца,покрити със белези

скрити със дрехи.Преглъщаики болката,онижението което са изпитали заръди несериозните си учители и настроените си съученици,Знам го,защото аз бяхедно от тези деца…

След всичко причинено ми от тях,се напълних със жажда за отмъщение.И тази жажда няма да спре,докато не отмастя за

всеки един белег,за всяка една рана,направена ми от тях.

В момента изговарям тези думи на ум,представяйки си как

някой ден го казвам в лицето на някой от тях държейки пушка срещо някой от тях.Някой,който рано или късно

ще падне в ръцете ми.

Това ми се случи преди няколко години,може би 3 или 4.

Тогава отмастих за отнетата ми невинност,и в момента съм във Франция.И тук ще разкажа,за първото ми отмъщение

върхо един от тях,които случайно попадна в ръцете ми.

След като разбрах,че един от тях е самият човек,които

ми помагаше във всичко.Е,когато разбрах че това е той.

Го поканих във вилата ми по средата на нищото.Когато

пристигна,се правех че му вярвам.

Той не знаеше какво ще го сполети,а аз просто насочих пушка срещо него.Правих се че е на шега,докато изведнъж не му изтърсих

-Видях тези очи,преди 7 години когато ме влачеше по стакла.Съсипа живота ми и се опита да ме убиеш.НА КОЛЕНЕ!

Той ме изгледа със тоолкова оплашен поглет,като във главата му препускаха снимки от типа:

-Това той ли е??

-Какво се случва?!

-Не може да е истина!!!

Опита се да ме излъже че не е той,но аз не му повярвах.

Той стана и ме изблъска.Аз станах със пушката и тръгнах да

го гоня по двора,крещеики:

-Ще ми бягаш,така ли? Добре,ловът започва!

Застрелях го в кракът му,колкото да падне на земята и да

спре да тича.Дотичах до него и му казах:
-Предай се.Пътят свърши Животно!

Той нямаше сила с която да говори,тичаше доста време.

Изведнъж се появи един от пазачите,който е чул всичко,и е разбрал какво и защо правя.