ПРИКАЗКА ЗА ТРИТЕ ПРАСЕНЦА

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ една стара свиня с три малки прасенца.

Щом пораснали достатъчно, тя ги изпратила по белия свят да си търсят късмета.

Първото срещнало един човек, който носел бала слама, и помолило:

– Моля те, добри човече, дай ми тази слама, за да си направя къща.

Добрият човек му дал сламата и малкото прасенце си направило къща.

Скоро пристигнал един вълк, почукал на вратата и  рекъл:
– Малко прасенце, малко прасенце, пусни ме да вляза.
А прасенцето отвърнало:
– Не, не, за нищо на света!
– Така ли! Ей сега ще се разсърдя, ще пуфкам, ще духам и ще ти съборя цялата къща! – заканил се вълкът.
И толкова пуфкал и духал, че съборил цялата къща и излапал малкото прасенце.

Второто прасенце срещнало един човек, който носел наръч съчки и помолило:
– Моля те, добри човече, дай ми тези съчки, за да си направя къща.
Добрият човек му дал съчките и то си направило къща. После дошъл вълкът и рекъл:
– Малко прасенце, малко прасенце, пусни ме да вляза.
– Не, не, за нищо на света!
– Така ли! Ей сега ще се разсърдя, ще пуфкам, ще духам и ще ти съборя цялата къща!

Третото малко прасенце срещнало един човек, който носел тухли и помолило:
– Моля те, добри човече, дай ми тези тухли, за да си направя къща.
Добрият човек му дал тухлите, а то си направило къща. Когато пристигнал вълкът, също като на другите малки прасенца, той казал:
– Малко прасенце, малко прасенце, пусни ме да вляза.
– Не, не, за нищо на света!
– Така ли! Ей сега ще се разсърдя, ще пуфкам, ще духам и ще ти съборя цялата къща!

Той поел дълбоко дъх – пуфкал и духал, пуфкал и духал, пуфкал и духал, но не успял да събори къщата. Тогава казал:
– Малко прасенце, аз знам къде има хубава леха с ряпа.
– Къде? – попитало прасенцето.
– Там, в градината на чичо Смит, и ако утре сутринта станеш рано, ще мина да те взема и заедно ще идем да извадим малко ряпа за обяд.

– Чудесно! – казало малкото прасенце. – Ще съм готово. В колко часа ще дойдеш?
– О, точно в шест.

И така, малкото прасенце станало в пет часа, събрало ряпа и се прибрало преди да стане шест.

Когато пристигнал, вълкът казал:
– Малко прасенце, готово ли си вече?
– Готово съм! – отвърнало прасенцето. – Ходих и се прибрах. Сега имам цяло гърне, догоре пълно с ряпа за обяд.

Щом чул това, вълкът много се ядосал, но решил че все някак ще надхитри малкото прасенце и рекъл:
– Малко прасенце, аз знам къде има чудесно дърво, отрупано с ябълки.
– Къде? – попитало прасенцето.
– Там долу, в градината на Мери – отвърнал вълкът, – и ако не ме превариш, ще дойда утре сутринта в пет за да берем заедно ябълки.

И така, малкото прасенце се събудило в четири сутринта, поразкършило се малко и тръгнало за ябълки.

Надявало се да се прибере преди да пристигне вълкът, но се наложило дълго да върви, а после да се покатери на дървото.

Тъкмо започнало да слиза и видяло, че идва вълкът.

Както вече се досещате, то страшно се уплашило!

Щом дошъл, вълкът му казал:
– Малко прасенце, ти ме изпревари! Харесват ли ти ябълките?
– Да, много – отвърнало малкото прасенце. – Ей сега ще ти хвърля една.

И я метнало толкова далече, че докато вълкът отиде да я вземе, малкото прасенце скочило от дървото и хукнало към дома.

На следващия ден вълкът дошъл отново и рекъл:
– Малко прасенце, днес следобед в града ще има панаир. Искаш ли да дойдеш?
– О, да! – отвърнало прасенцето. – В колко часа ще си готов?
– В три – отвърнал вълкът.

И така, малкото прасенце, както обикновено, излязло преди уреченото време и отишло на панаира в града. Там си купило бутало за масло. На връщане по пътя насреща си видяло вълка.

То не знаело какво да прави!

Решило да се мушне в буталото, а то се затъркаляло, и търкаляло, и търкаляло надолу по хълма с прасенцето вътре.

Вълкът така се уплашил, че избягал и изпуснал панаира.

Той отишъл до къщата на малкото прасенце и разказал колко се уплашил от едно огромно и търкалящо се нещо, което се спуснало надолу по хълма и минало край него.
Тогава малкото прасенце рекло:
– Ха-ха! Ужасно те изплаших, нали? Бях на панаира и си купих бутало за масло, а когато те видях да се задаваш, аз се мушнах в него и се изтърколих по хълма надолу.

Когато прасенцето научило какво ще прави, наклало буен огън в огнището и сложило гърне с вода.

Щом вълкът се спуснал през комина, то вдигнало капака на гърнето и той паднал право в горещата вода. Така се изпопарил, че завинаги избягал.

Малкото прасенце никога повече не го видяло и заживяло весело и честито.