Маша и Мечока

Вървял, вървял, спрял се, седнал и казал:
– Ще седна на пън! Ще изям една кифличка.
А Маша от коша пак:
– Виждам, виждам. Не сядай на пън! Не яж кифличка! На баба и дядо ги носи!
Учудил се мечокът:
– Каква е хитруша! Високо стои, далече вижда! Станал и още по-бързо тръгнал.
Стигнал до селото, намерил къщата на бабата и дядото и с всички сили зачукал на вратата:
– Чук-чук-чук! Идвайте, отваряйте! От Маша гощавка ви нося.
А Кучето чуло мечока и се хвърлило с лай отгоре му.
Изплашил се мечокът, оставил коша до вратата и се втурнал в гората.
Излезли бабата и дядото, гледат до вратата – кош.
– Какво е това в коша? – попитала бабата.
А дядото повдигнал коша, гледа и не вярва на очите си – в коша седи малката Маша – живичка и здравичка.
Зарадвали се бабата и дядото. Започнали да прегръщат и целуват Маша, умница да я наричат.