Великден, смятан за най-големия християнски празник, всяка година озарявa дома на българското семейство.

История

Не е известно кога за пръв път са започнали да се боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили и дарявали още в Древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота.

Български обичаи

Яйцата се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или Велика събота, като първото яйце задължително се потапя в червена боя, символизираща Христовата кръв. На Великден сутринта със същото яйце се прави кръстче по челата на децата, а след това и на останалите членове семейство.

Обредни хлябове

Обредните хлябове са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден, в Гърция – в петък и др.

Някоя от тези пити се прави сладка и това е великденският козунак. За първи път козунак се приготвя през 17 век във Франция. В Италия също имат вид козунак по същия повод – той може да изтрае цели 6 месеца. Според изследователи на българското възраждане за първи път козунак в съвременния му вид се е появил в Шумен в средата на 19 век, когато тук временно пребивават унгарските емигранти, начело с Лайош Кошут, след несполучилата национална революция.

Разпети петък или още Велики петък е времето за душевно пречистване. В този ден не се работи.

Изчисляване на датата на Великден

Формулата за определяне датата на Великден в западната и източната църква е еднаква:

Страстната седмица е от понеделник до неделя след първото пролетно пълнолуние, а Великден е в неделния ден на Страстната седмица.

Църковното пролетно равноденствие е на 21 март. Например: ако пълнолунието е на 1 април Великден ще се пада в следващата неделя.

Това ограничение е въведено, за да няма два пъти Великден в период от една календарна година (което е възможно при Пасхата).