Нощта преди Коледа

Беше нощта преди Коледа, навън бе сковаващ студ, снежинките танцуваха из въздуха като малки ледени принцеси, а луната грееше над тях като тяхна майка. Вътре в къщата бе топло, огънят в камината бе толкова радостен и играеше, осветявайки стаята като мъничко слънце..

И какво да видя – в далечината имаше миниатюрна шейна и осем малки еленчета. А отпред, възрастен човек с бяла брада ги водеше и радостно им подвикваше – несъмнено това бе Дядо Коледа.

Той бе облечен с червен костюм и дълга снежнобяла брада, а на гърба му се виждаше големият чувал с играчки.

С издължено лице и малко закръглено коремче, което се разтрисаше като желе всеки път, когато се засмее, не се сдържах и аз се засмях от радост когато го видях. Но само с поглед той ми даде да разбера, че нищо смешно няма и съжалих.

Цялото семейство бе заспало, когато изведнъж над небето се извиси голяма, синя блестяща диря, която приличаше на хиляди красиви диаманти. Чу се свистене, което ме събуди и с блещукащи и радостни очи загледах през прозореца магията.