Мадрид

Мадрѝд е столицата на Испания. Населението на града е 3 141 991 души (2015 г.), а на градската агломерация – около 5 960 000 души (2003). По население в границите на града, Мадрид се нарежда нa второ място в Европейския съюз след Берлин, както и по големина на градската агломерация, където отстъпва на Париж.^[1][2]

Разположен на бреговете на река Мансанарес в централната част на страната, градът е административен център на автономната област Мадридска общност. Като столица на кралството, седалище на правителството и резиденция на краля, Мадрид е също политическият, стопански и културен център на Испания.

География

Територията на Мадрид е 604,3 km Разположен на 657 m средна надморска височина, Мадрид е втората най-висока столица в Европа след Андора Ла Веля . Градът е център на автономна област Мадридска общност с площ от 8 028 km² , разположена в сърцето на Испания между регионите Кастилия и Леон и Кастилия-Ла Манча.

Почти цялата територия на провинцията е разположена между 600 и 1000 m надморска височина, като най-високата точка е връх Пенялара (2430 m), а най-ниската река Алберче (430 m).

Климатът в града е умерен средиземноморски климат, който отчасти наподобява умерено континенталния климат в някои райони на Източна Европа, като през зимата температурите падат под 0 °С. Обикновено падат около 2 – 3 снеговалежа годишно. Лятото е горещо, като температурите са над 30 °С през юли и често надхвърлят 40 °С. Тъй като Мадрид е с висока надморска височина, през нощта е по-хладно, което намалява средната температура през лятото. Валежите са малко, като лятото и зимата са по-сухи, а пролетта и есента по-влажни.

Климатични данни за Ел Ретиро, Мадрид
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)	23,1	25,3	30,2	33,5	38,6	43,1	44,3	44,7	42,2	36,0	28,9	24,2	44,7
Средни максимални температури (°C)	9,8	12,0	16,3	18,2	22,2	28,2	32,1	31,3	26,4	19,4	13,5	10,0	19,9
Средни температури (°C)	6,3	7,9	11,2	12,9	16,7	22,2	25,6	25,1	20,9	15,1	9,9	6,9	15,0
Средни минимални температури (°C)	2,7	3,7	6,2	7,7	11,3	16,1	19,0	18,8	15,4	10,7	6,3	3,6	10,1
Абсолютни минимални температури (°C)	−7,8	−7,5	−4,5	−1,5	3,3	7,0	9,8	8,6	4,1	0,3	−3,8	−6,5	−7,8
Средни месечни валежи (mm)	33	35	25	45	51	21	12	10	22	60	58	51	421
Средно количество слънчеви часове	144	168	224	226	258	310	354	329	258	199	151	128	2749
Източник: Agencia Estatal de Meteorología[5]

История

Средновековие

Първите сведения за града са от IX век, когато днешна Испания е Ал-Андалус и емирът на Кордоба заповядва изграждането на малък дворец там, където днес се издига кралският дворец. Около него е построена крепост, наречена Махерит. По време на Реконкистата, при своето настъпление към Толедо крал Алфонсо VI превзема крепостта през 1085 г. и я присъединява към кастилската корона. През 1329 г. тук се събират Генералните Кортеси. През XIV век градът преживява тежки моменти, а след голям пожар е възстановен от Енрике III (1379 – 1406).

Ренесанс

Мадрид през 1562

През 1479 г. кралство Кастилия със столица Толедо и кралство Арагон със столица Сарагоса се обединяват в лична уния след сватбата между Исабела Кастилска и Фердинанд II Арагонски, което поставя основата за обединението на Испания. Техният внук Карлос I (по-известен като император Карл V) е благосклонен към Мадрид, но прекарва малко време в Испания. През 1561 неговият син Филип II премества столицата в Мадрид и построява огромния дворец-манастир Ескориал на 40 km североизточно от града. По онова време той е 20-хилядно градче и отстъпва значително по големина и значение на Севиля и Барселона, както и на европейските столици Лондон и Париж. Въпреки това Мадрид започва да играе все по-голяма роля, защото има политическо надмощие над Севиля, която от своя страна контролира доходоносната търговия с американските колонии.

Мадрид през XVIII и XIX век

Макар да е столица на най-могъщата държава на света, Мадрид продължава да отстъпва по своето развитие на много европейски и испански градове. Първият Бурбонски крал, Фелипе V (1700 – 1746) решава, че това не може повече да продължава и предприема мащабно строителство. По време на неговото управление се издигат нови дворци и административни сгради, включително и величествения Кралски дворец (Паласио Реал). Мадрид обаче става истински съвременен град по времето на неговия син, Карлос III (1759 – 1788), който е един от най-популярните и обичани крале в Мадрид. По времето си той е известен сред народа като най-добрия кмет на Мадрид. В началото на XIX век Испания е принудена да стане съюзник на Наполеонова Франция, което предизвиква недоволство към безволевия крал Карлос IV което преминава в бунт начело на собствения му син Фернандо VII. През 1808 френски войски, които навлизат в страната като съюзници предателски окупират столицата. На 2 май населението на Мадрид въстава срещу окупаторите, които за кратко са прогонени, но се завръщат с подкрепления от маври. Французите избиват хиляди граждани, което има съществена роля за отношенията между испанци и французи. Новият крал Жозеф Бонапарт, по-малък брат на Наполеон е мразен и презиран от населението въпреки опитите му за благоустройство.

След победата във Войната за независимост през 1814 г., Фернандо VII се връща на престола, но след либералната революция е принуден да се закълне във вярност към Конституцията на Испания. Той моли за помощ Франция и през 1823 г. стохилядна френска войска преминава Пиренеите, безпрепятствено влиза в Мадрид и възстановява абсолютната власт на Фернандо. През целия XIX век градът се разраства въпреки вътрешната нестабилност и гражданските войни.

Население

Населението на Мадрид се увеличава, след като градът става столица на Испания през XVII век, и се е стабилизирало на около 3 милиона души от 1970-те години насам. От 1970-те до средата на 1990-те години се наблюдава спад на населението. Този феномен, който засяга и други европейски градове, е частично причинен от растежа на сателитните предградия за сметка на централните градски части. Това се случва на фона на слаб растеж на европейската икономика.

Прирастът на населението се увеличава към края на 1990-те години, благодарение на имиграцията заедно с подем на испанската икономика. Според преброяванията, населението на града нараства с 271 856 души между 2001 и 2005 г.

Към 2011 г. около 63,3% от населението на Мадрид са римокатолици.

Имиграция

Като столица на страната, градът привлича много имигранти от цял свят. През 2015 г. около 89,8% от жителите са испанци. Десетте най-големите имигрантски групи включват: еквадорци (104 184), румънци (52 875), боливийци (44 044), колумбийци (35 971), перуанци (35 083), китайци (34 666), мароканци (32 498), доминиканци (19 602), бразилци (14 583) и парагвайци (14 308).^[8]

Има също така големи общности от филипинци, екваториални гвинейци, уругвайци, българи, гърци, индийци, италианци, аржентинци, сенегалци и поляци.

Икономика

Мадрид е един от най-важните икономически, финансови и транспортни центрове в цяла Европа, както и най-важния на Пиренейския полуостров и Южна Европа. Той е и център на три от стоте най-големи компании в света (Telefónica, Grupo Santander и Repsol). В града се издига и петата по височина сграда в Европа – Торе Каха Мадрид (250 m), седалище на една от най-големите финансови институции в страната Каха Мадрид.

Мадридското летище Барахас е петото по големина пътническо и деветото по големина товарно летище в Европейския съюз с преминали през него 41,6 милиона пътници и 0,37 милиона тона товари през 2005 г

.