Васил Левски

 Васил Левски е роден на 6(18) юли 1837 г. в Карлово. В църковните регистри е записан под името Васил Иванов Кунчев, но историята ще го запомни с още дузина имена, две от които ще останат безсмъртни – Васил Левски и Апостола.

   Син е на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Родителите му имат пет деца – Христо, Васил, Петър, Яна и Марийка. Детството на Левски не е леко. Баща му – Иван Кунчев умира рано и върху 14 годишния Васил паднала отговорността да помага в изхранването на семейството.

Васил учи една година в килийното училище в Карлово, след което продължава учението си в града и същевременно учи занаята кафтанджийство.

От 1852 г. е послушник при вуйчо си.

Учи църковно пеене и богослужение.

Две години учи и в класното училище в Стара Загора. След това по настояване на вуйчо си, прекъсва обучението там и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници.

През 1867 г. Левски заминава  за Влашко и по препоръка на Раковски става знаменосец в четата на Панайот Хитов, с която преминава по Стара планина до Сърбия. Участва и във Втората българска легия(1867-1868г.). После се прехвърля отново в Румъния и преосмисля натрупания опит.

В Румъния Левски не среща достатъчно подкрепа на своите идеи и затова предприема самостоятелно своята трета обиколка из Българско от края на май 1870 г. и в продължение на година и половина създава ВРО(Вътрешна революционна организация) от комитети в стотици селища на страната.

В резултат на тези разкрития Левски получава от Каравелов нареждане за незабавно въстание, но е убеден, че моментът не е подходящ и тръгва за Румъния през Ловеч. Но вследствие на предателство е заловен в Къкринското ханче на 26.XII.1872 г.

След залавянето му Левски е откаран най-напред в Търново, а после в София. Той се държи твърдо и смело пред Извънредния съд, който го осъжда на смърт. Апостолът е обесен в София на 06(18) февруари 1873г.