Васил Левски(1837-1873)

Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски, е български национален герой.Той е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО). Известен е и като Апостола на свободата, заради организирането и разработването на революционна мрежа за освобождаване на България от османско владичество. Пътува по страната и създава частни революционни комитети, които да подготвят обща революция. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание.

Според повечето източници Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово. По-нови изследвания обаче сочат, че е роден на 18 юли 1840 г. Син е на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Родителите му имат пет деца – Христо, Васил, Петър, Яна и Марийка.Васил Левски първоначално учи една година в килийното училище в Карлово (1845). Продължава учението си във взаимно училище в Карлово (1846 – 1849) и същевременно учи занаята кафтанджийство при Стоян Грамът. През 1851 г. след дълго боледуване умира баща му, както и по-малката му сестра Мария. Христо, Петър и Яна остават да се грижат за семейството. Васил е на 14 години и започва да учи абаджилък.

Днес почитаме паметта на Васил Левски – един от най-великите българи, дали живота си за свободата на България. 149 години след обесването му, в учебниците по история продължава да се тиражира грешката, че Апостолът е загинал на 19 февруари. И независимо, че не поднасяме цветя на паметника му на точната дата на смъртта му, днешният ден ни е необходим. Необходим, за да се отърсим от летаргията и да си спомним, че всяко свято дело иска жертви и труд – без лична изгода, независимо от трудностите.

Но кой е Васил Левски? Роден на 18. юли 1837 г. в Карлово, той израства в семейството на Гина и Иван Кунчеви. Учи в килийното училище, а после – в местното взаимно училище. След смъртта на баща му, Васил постъпва като послушник при вуйчо си – йеромонах Василий. Докато се учи на свещенически занаят, младежът посещава класно училище в Стара Загора, а след това и свещеническо. През 1858 г. е ръкоположен за свещеник и приема името дякон Игнатий. Оттам идва и един от прякорите му – Дяконът.

Процесът срещу Левски остава забулен в тайнственост. За него не пише нито турската, нито световната преса. Светът не знае за драмата в софийския конак, където един българин преборва цяла империя с воля и вяра в народното дело.

Осъден на смърт и на 6 февруари (18 нов стил) 1873 година Апостола на свободата е обесен на мястото, където днес се издига неговият паметник в столицата. Смъртта му не просто предизвиква потрес и скръб сред революционните среди в България и в Румъния, но бележи началото на криза и сътресения, от които революционното движение никога няма да се възстанови напълно.

Левски оставя на поколенията около 140-150 писма и прокламации, в които излага идеите си за равноправието на хората, за човешките права и свободи, идеята за демократичното управление, за общуване между народите и съвършеното равенство между тях, идеята за законността и равенството пред законите – идеи, актуални и до днес.

Васил Левски е последователен революционер – демократ и борец за “свята и чиста република” и преди всичко за свобода – лична, национална, общочовешка. Той е борец за равноправието между народите, за политически и граждански права на етносите и малцинствата, за демократично устройство на обществото – българското, балканското, общочовешкото.
Наред с историческите си заслуги, Левски е неизменен “Апостол на българската свобода” и синоним на политическия и нравствен идеал на българина.

Вътрешната революционна организация, създадена и ръководена от Васил Левски, не само бележи връх в дълголетното освободително дело, но и стои в основата на следващото развитие на българската национална революция – на Априлското въстание и освобождението на България от османско владичество. Наред с националните си измерения Вътрешната революционна организация е постижение и за европейското национално-революционно и демократическо движение през ХІХ век.

В съвременна България личността на Васил Левски се възприема от сънародниците му като най-ярката и най-откроена сред българските революционери. За българите е национален герой и национален идеолог за „чиста и свята република“.

Известни са 150 паметника на Апостола, от които 131 са в България и 19 в чужбина. Функционират три музея, посветени специално на Васил Левски. Това са Музей „Васил Левски“ (Ловеч), Къкринско ханче и Национален музей „Васил Левски“ (Карлово). Като музейна сбирка е оформена и килията, в която често е отсядал в Троянския манастир.

Във Великотърновския исторически музей също има вещи, принадлежали на Левски, както и печат на БРЦК.

Почти всяко по-голямо селище в страната има улица, площад или училище, носещи името на Апостола.

Днес портрет на Васил Левски е поставен в кабинетите на Президента на Република България, Министър-председателя на Република България, министрите, областните управители, кметове на населени места и на много други политици. Образът на Васил Левски нееднократно е експониран на българските регулярни и юбилейни банкноти и монети.

Обесването на Васил Левски

О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня, затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София стърчи, аз видях, черно бесило, и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в полята, старци се молят богу горещо, жените плачат, пищят децата.