Творчески и проектни задачи върху романа ,,Хоро”

by Viara Boianska

This free e-book was created with

Create your own amazing e-book!
It's simple and free.

Start now

Творчески и проектни задачи върху романа ,,Хоро”

by Viara Boianska

Joined Nov 2021
Published Books 6

Творческа история	Романът „Хоро” е публикуван през 1926 година. Романът е конфискуван от властта. За втори път излиза през 1947 г. и има и няколко издания в чужбина.
Жанрова специфика	Роман памфлет.
Композиционни особености	Кинематографичност на изображението. Монтажният принцип е възможност различни събитийни линии да вървят успоредно.
Теми	Насилието, братоубийството, разрушеният традиционен космос,изгубената идентичност, десакрализацията на националните ценности, страданието, властта, историята, паметта.
Художествено пространство	Градът е едновременно конкретизиран (в Средногорието), но и призрачен, анонимен. Пространството в романа придобива характеристика на сценична площадка (домът и дворът на Карабельови). Създадена е асоциация за дом лабиринт.
Художествено време	Фабулното време е пределно сгъстено.То е по-малко от едно денонощие: 15 – 16 часа – заапочва с венчавката по обед в църквата и завършва през нощта.
Емоционална атмосфера	В „Хоро” чувствата са изведени до крайност. Властват ужас и страх.
Образна система	Липсват главни персонажи. Образите са изградени в гротескова светлина.Те са лишени от пълнокръвност, постигнато е внушението за призрачност чрез мотива за хората сенки – подход, който поражда усещането за обреченост и за нереалност на художествения свят, в който границата между реално и нереално е размита до абсурд.
Особености на повествованието	В романа липсват битоописателни елементи, цялостност и развитие на характерите, развитие на отношенията и конфликтите, както е характерно за пълнокръвното епическо повествование. Художественият свят на „Хоро” е фрагментаризиран. Всички изследователи на романа подчертават наличието на сценичен характер на повествованието в „Хоро”, изразен в подчертаната конфликтност и острата напрегнатост на диалозите. Изключително функционален е експресивният детайл. Психологизмът на изображението и идейно-емоционалното въздействие е постигнато чрез „предозиране на въздействията”. (Радосвет Коларов) Наличие на лайтмотиви.
Особености на стила	Ключова е ролята на иронията, гротеската, естетиката на грозното. Накъсване на интонационните цялости. „Стилът на романа е начупен и задъхан, раздран от паузи, стегнат в спазми и нервни гърчове, обозначени с безброй тирета и многоточия.” (М.Николов)
Авторова позиция	Демонстративно изразена авторова позиция, краен субективизъм и нравствен максимализъм, изобличителен патос.
Послание на текста:

1.Творческа история

Замисъл – утвърждаване на човешкия порив към свобода и щастие, на мъчителното страдание в постигането на вярата, на жертвеното изкупление в духовното самоотстояване.

Творбата е създадена една година след Септемврийското въстание, организирано от БКП и подкрепено от левите земеделци.Три месеца след потушаването му е приет Закон за защита на държавата, с който са забранени левите организации и участието във въоръжени форми за борба.Поемата „Септември” е забранена, а броевете на сп. „Пламък”, в които е публикувана, са конфискувани.

2.Композиционни и жанрови особености

Жанр–лирическа поема. (Лирическото начало е свързано с емоционално изразената лична позиция на лирическия говорител.Епическото начало е свързано с представените мащаби на бунта.Сюжетът съчетава исторически и митологически мотиви.

Композиция–дванадесет композиционни части. От 1. до 6.глава се градят образите на народа и бунта.Седма глава е едностишна, а образите на отечеството, Бога и човека маса са представени в 7.-12.част на поемата.

Особености: експресионистична поетика (поетика на контрапунктите, мозаечен, калейдоскопичен свят, антитетичен начин на изложение).

а)тема-свързана със Септемврийското въстание от 1923 г.

б)проблематика-свързана с идеите за смисъла и целите на човешкия бунт, за природата и същността на социалната и духовната вяра

в)основно внушение на текста-неразривното единство между трагизма и оптимизма в човешкото развитие и прогрес.

3.Светогледни идеи и ценности

Фрагментарният образ на народа, изграден чрез езикови средства, характерни за експресионистичната поетика: гротеска, дисфемизми (непоетична, груба лексика)

Подемът на човешкия дух, отразен в началните части на поемата- I- VI част (глава).

VII глава- начало на трагедията- идейно-смислов, събитиен, духовно-психологически поврат в поемата.

Пресъздаване на ужаса и трагедията на погрома в VIII- XI част.

Идейно-емоционална основа на XII част –оптимистичният патос, свързан с постигането и реализацията на човешката вяра:

-прозренията за необоснованата жестокост на погрома, за допуснатата несправедливост- нов стимул в борбата за постигане на хуманните идеали;

-разкриване на процеса на човешкото съзряване;

-преосмисляне на традиционните исторически и морално-етични възгледи-внушава се чрез отрицанието и опровержението;

-формулиране на нови възгледи, според които човекът е единственият творец на собствения си живот;

-изравняването на човека с Бога – изява на отвоюваната независимост, на осъзнатото могъщество, на духовния подем и възход.

4.Проблеми и конфликти

Основен проблем– проблемът за вярата, осмислена в екзистенциален, философски план.

Основен конфликт–колективният лирически герой (човекът маса) и свободолюбивия човешки дух срещу тираничната власт (репресивните органи на държавата, потушили бунта).

5.Междутекстови

връзки

„Ад”, „Ден на гнева”, „Експресионистично календарче за 1921”.

„Септември”

„Хоро”

1.Жанр

Роман памфлет

2.Сюжет

Насилието, братоубийството, разрушеният традиционен космос,изгубената идентичност, десакрализацията на националните ценности, страданието, властта, историята, паметта.

3.Художествени образи

Деформирани, гротесково изкривени, лишени от художествена индивидуализация.

Липсват главни персонажи.

Образите са изградени в гротескова светлина.Те са лишени от пълнокръвност, постигнато е внушението за призрачност чрез мотива за хората сенки – подход, който поражда усещането за обреченост и за нереалност на художествения свят, в който границата между реално и нереално е размита до абсурд.

4.Художествени средства

Бунтът на социума в поемата е бунт на езика.

Художествените средства са сведени до минимум.

Езикът на текста – огрубен, делничен..

Ключова е ролята на иронията, гротеската, естетиката на грозното.

Накъсване на интонационните цялости.

Библейският сюжет за Каин и Авел

Каин станал земеделец. Той отглеждал зърнени храни, плодове и зеленчуци.

Авел започнал да отглежда овце. Той обичал да се грижи за малките агънца. А те израствали и ставали големи овце, тъй че Авел скоро трябвало да се грижи за цяло стадо.

Един ден Каин и Авел принесли дар на Бога. Каин принесъл от храните, които отгледал. Авел пък принесъл най–добрата овца, която имал. Йехова бил доволен от Авел и неговия дар, но не бил доволен от Каин и дара му. Знаеш ли защо?

Не само защото дарът на Авел бил по–добър от този на Каин. Но защото Авел бил добър човек. Той обичал Йехова и своя брат. Но Каин бил лош; той не обичал своя брат.

Ето защо Бог казал на Каин, че трябва да се промени. Но Каин не го послушал. Бил много ядосан, защото Бог харесвал повече Авел. Затова казал на Авел: „Хайде да отидем на полето.“ Там, когато били съвсем сами, Каин ударил брат си Авел. Ударил го толкова лошо, че го убил. Не е ли ужасно това, което извършил Каин?

Макар че Авел умрял, Бог още го помни. Авел бил добър, а Йехова никога не забравя такива личности. Така че един ден Йехова Бог ще съживи отново Авел. И тогава той никога вече няма да умира. Ще може да живее вечно тук, на земята. Няма ли да е чудесно да се запознаеш с личности като Авел?

Но Йехова не е доволен от личности като Каин. Затова след като Каин убил брат си, Бог го наказал, като го изпратил далече от семейството му. Когато Каин отишъл да живее в друга част на земята, той взел със себе си една от своите сестри и тя му станала жена.

След време на Каин и жена му започнали да се раждат деца. Други синове и дъщери на Адам и Ева също се оженили и също им се родили деца. Скоро на земята имало много хора.

Битие 4:2–26; 1 Йоан 3:11, 12; Йоан 11:25.

https://www.youtube.com/watch?v=rGx5cedWirQ – историята на Каин и Авел

https://www.youtube.com/watch?v=8BMOQ3wrX_A – историята за братоубийството

„Картината на земните удоволствия” (Йеронимус Бош)

„Градината на земните удоволствия” е може би най-известната картина на Йеронимус Бош, холандския художник от ХV век (намира се в музея „Прадо” в Мадрид). Това е времето, в което Колумб открил Америка, Леонардо нарисувал „Мона Лиза”, а Инквизицията сковавала в страх умовете на католиците.

Благодарение на технологиите и на натрупаните познания за значението на сцените днес имаме възможност да направим едно лично виртуално пътуване в детайлите и така във времето и творческия процес на Йеронимус Бош (и може би да поразсъждаваме насаме за собствените си морал и грехове).

Картината е дълга е 389 см., висока 220 см., нарисувана е вероятно през 1490-а година върху три груби дъбови плоскости. Представлява триптих – двете странични крила могат да се отварят, а когато е затворена, на външната ѝ страна е изобразен (по всяка вероятност) Третият Ден от Сътворението, когато Бог още не е създал животните и човека. Бог е представен в горния ляв ъгъл, а Земята като кристална сфера в непрогледния мрак на Космоса.

Когато крилата се отворят, се разкрива възхителен, ярък контраст между екстериора и интериора на картината – вътрешността ѝ кипи от живот, действие и невероятни детайли, разказващи стотици истории. Картината е толкова населена, сложна и загадъчна, че в момента има дори мобилно приложение, даващо възможност на зрителите да видят всички елементи, а специалисти и любители изследват от векове значението на отделните сцени.

Невъзможно е да се опише всичко, което се вижда и случва в „Градината на земните удоволствия” – това е история за морала и греха в едно специфично време.

Аудио-визуалното пътешествие от свръхвисоко качество е част от троен проект, описан като „трансмедиен триптих”. Към сайта на „Градината” се очакват и документалния филм „ Йеронимус Бош, докоснатия от Дявола”, както и още една виртуална интерактивна документална форма, наречена „Йеронимус Бош, очите на бухала”. Благодарение на технологиите за „Градината на земните удоволствия” няма нужда да отидете до Мадрид, достатъчни са само слушалки и добри познания по английски за едно напълно изчерпателно, детайлно и осмислено разглеждане. Силно препоръчвам и частите, които не са озвучени (маркирани са като допълнителна информация към някои от сцените), които са също много любопитни.

Питер Брьогел Стария или Питер Бьогел Селския (1525-1569) е фламандски живописец, един от най-изявените художници на Северния ренесанс. Известен е със своите пейзажи и битови сцени. В ранното си творчество е силно повлиян от Йеронимус Бош. Символите, характерни за изкуството на Бош, при Брьогел са проникнати от нов, хуманистичен поглед за човешката същност. Философията на творчеството му далеч изпреварва времето, в което е работил. До нас са достигнали около 40 картини на художника.

Питър Брьогел Стари е първият режисьор в историята на изкуството. Никой преди него, а и малцина след него, не са успели да покажат по толкова вълнуващ начин кадри от живота на човеците. Тайните му са безброй и дори сега, пет века по-късно, още се появяват нови хипотези и се водят разгорещени спорове около смисъла на картините му. Зрителят дълго трябва да се вглежда за да открие скрития алегоричен смисъл в многофигурните табла. Заплетените символи, характерни за изкуството на Бош, при Брьогел са проникнати от нов, хуманистичен поглед и навяват размисли за същността на човека.

https://kzread.info/dash/kartinite-na-hudo-nika-br-ogel-stari-slajd-ou/rKyblrRpYsWZabQ.html – поглед към картините на твореца

„Капpичоc” ( в превод прищевки, фантазии, игра на въображението) , създадена в периода 1797 – 1799 г., е първата от създадените гротескно-трагични серии на Гоя.

„Капричос” – една от най-прочутите графични серии на Франсиско де Гоя, с всичките 80 графични произведения (офорти/акватинти), отпечатани от оригиналните плочи, са собственост на института “Сервантес”.

Творбите като тип са офорти, акватини и суха игла и представляват сатира на испанското общество от края на XVIII век, особено на аристокрацията и духовенството.

Гоя отразява своите виждания за недостатъците на обществото. Те противоречат на религиозния фанатизъм, на суеверията, на инквизицията, на някои религиозни норми, в творбите се забелязва стремеж към по-справедливи закони и нова образователна система. Критикува с хумор и без милост. Най-известната работа от серията е „Сънят на разума ражда чудовища“ (втората на първия ред).

Някои от авторовите послания, скрити в изображенията:

Богатите живеят както си искат, защото законите са създадени за бедните.
Доносниците са най-досадните от всички и най-малко находчивите.Ако можеха нещо друго, нямаше да станат доносници.
Учител магаре не може да научи на друго освен на магарии.
Във всички науки има шарлатани, които знаят всичко и за всичко имат отговор.Не бива да се вярва на думите им.Истинският мъдрец винаги се в правилността на решението: обещава малко и изпълнява много.
Магаретата, които се хвалят, че са благородници, произхождат от други подобни (магарета).
На един му се иска да е смел, но е крадец, на друг му се иска да е последователен, но е дивак. Такива са кралските величества и селските магистрати и при все това, ги приветстват и им поверяват управлението…

Звучи ви познато, нали?!?

Светът ни е с маска…Животът и хората – също…

This free e-book was created with

Create your own amazing e-book!
It's simple and free.

Start now