,,Човека, който се смее” – текст и исторически контекст

СЪДЪРЖАНИЕТО В РЕЗЮМЕ

В разказа „Човека, който се смее” героят, от чието име се води разказът, връща читателя в 1928 г., когато е бил 9-годишно момче и е членувал в Клуба на команчите в Ню Йорк. Вожда, водачът на клуба, е млад студент по право в Нюйоркския университет. Въпреки че не е особено привлекателен, момчетата от клуба го уважават. Клубът е зает с различни извънкласни занимания, а членовете пътуват с автобус. Докато се возят, Вожда разказва на членовете на клуба истории за Човека, който се смее.

Вожда представя Човека, който се смее като син на богати мисионери,който бил отвлечен в Китай, а лицето му било обезобразено. Поради това той е принуден да носи маска. Плашещия си външен вид компенсира с физическа сила, чар и способност да говори с животни.

Вожда започва романтична връзка с момиче на име Мери Хъдсън. Развитието и кризите във връзката се отразяват смислово и интонационно върху разказите за Човека, който се смее. Веднъж, на път за бейзболното игрище, Вожда описва епизод, в който Човека, който се смее е взет за заложник. Докато команчите играят бейзбол, Вожда и Мери провеждат разговор, след който тя си тръгва разплакана. В самия край на разказа Вожда разказва на членовете на Клуба, че Човека, който се смее е убит. Главният герой се прибира разстроен и веднага ляга да спи.

КОМПОЗИЦИЯ

—А)експозицията на разказа от първо лице – обхваща четири абзаца – представя главния герой разказвач – 9-годишно момче, и Вожда. Вожда разказва своите истории като сериен приключенски роман (историите символизират загубата на невинността и липсата на смелост в живота)

— Б)завръзката на действието  – повратната точка, без която разказът не може да съществува – в мъжкия свят на автобуса се появява момиче – Мери Хъдсън (Името ѝ кореспондира с името на реката граница, която отделя Ню Йорк от Ню Джърси, т.е. Момичето река)

— В)развръзката на разказа – обединява двата основни разказа – историята за неосъществената любов между Мери и Вожда е последвана от разказа за смъртта на Човека, който се смее. Покрусата е всеобща. Което не са успели да видят на игрището, момчетата чуват в разказа за смъртта на своя кумир. Тази история ги подготвя за това, че  светът на невинността и фантазиите ще бъде напуснат. Момчето вижда, че Вожда и Човека, който се смее, са една и съща личност.

ОСОБЕНОСТИ НА ПОВЕСТВОВАНИЕТО

—Разказът се води от името на героя, който през 1928 г. е бил 9-годишно момче.

—Постепенно изграждане на образа  на Човека, който се смее, чрез отделни  разкази и истории.

ГЕРОИ

Човека, който се смее. „Всяка сутрин, гонен от самотата, Човека, който се смее, се прокрадвал (той стъпвал леко и грациозно като котка) в гъстата гора около разбойническото скривалище. Там той си намирал приятели: кучета, бели мишки, орли, лъвове, змии-боа, вълци и какви ли не още зверове. Освен това там той свалял маската си и разговарял с тях с мек звучен глас на собствения им език. На тях той не им изглеждал уродлив”.

ГЕРОИ

Чернокрил – огромен вълк.

Марсел Дюфарж– известен детектив и неговата дъщеря.

Мери Хъдсън. „Мери Хъдсън изяви желание и тя да участва в играта. Отговорът беше повече от ясен. До този миг команчите просто гледаха с недоумение тази фуста, а сега очите им засвяткаха от възмущение. Но в отговор тя се усмихна. Това внесе известно смущение. Тук се намеси Вожда, при което пролича добре прикриваната досега способност да се обърква при известни обстоятелства. Той отведе Мери Хъдсън настрана, за да не го чуват команчите, и както изглежда, се опита да й поговори сериозно, разумно.”

Команчите.