Система и източници на търговското право

Източниците на търговското право се делят на писани(нормативни актове) и неписани(правни обичаи),както и на вътрешни и външни(международни и наддържавни и актове на ЕС).Същевременно източниците на търговското право могат да се разграничават на общи,специални и субсидиарни.

Специалното търговско законодателство се занимава със спецификата на търговското право.Такива закони са Законът за кредитните институции(ЗКИ),Кодексът на застраховането(КЗ),Законът за стоковите борси и тържища(ЗСБТ) и дрги.Специални източници са и подзаконовите нормативни актове.Особеното законодателство правни норми от всички правни отрасли.

Общото търговско законодателство действа по въпроси,които не са уредени в специалното.То може да се предвиди в праната норма на друг нормативен акт или да се изведе по тълкувателен път.Разпоредбите на законите и подзаконите на търговското право не трябва да противоречат на Конституцията.

За неуредените въпроси субсидиарно се прилагат разпоредбите ма  гражданскопроцесуалното,административнопроцесуалното и трудовото право.Този вид прилагане може да бъде предвидено изрично,но е възможно и да се извлече след тълкуване.Най-широко е субсидиарното прилагане на гражданскотоправните норми.Закони,чиито разпоредби намират и приложение в търговското право са ЗЗД,ЗС,ЗОС,ЗДС,Семейният кодекс,ЗН и Законът за авторското право.

Друг субсидиарен източник са търговските обичаи.Тяхното прилагане е регламентирано в член 288 от Търговския закон.По силата на тази разпоредба при непълнота(липса на правна норма) и в гражданското законодателство се прилагат търговските обичаи.Те представляват общи правила за поведение,които се създават в стопанската практика.Тяхното признаване става чрез въвеждане на правна норма.Поради това се приема,че черпят сила от закона.Страната,която се позовава на търговския обичай е длъжна да го докаже.Ако търговският закон препраща лъм обичая,то той ще се прилага с предимство пред гражданскоправна разпоредба.Възможно е обичаят да бъде включен в договорна клауза.В такъв случай той ще е с приоритет дори пред търговския закон.В международното частно право обичаят е предвиден като презумпция.Ако не е уговорено друго,то се счита,че страните са го приели за приложим.

Според член 288 от ТЗ при противоречие между  търговските обичаи се прилагат обичаите в практиката.Те също се утвърждават с продължителното им прилагане.Тяхната функция е да създават сигурност,удобство и икономия на време.В редица случаи търговското законодателство предвижда за неуредени въпроси да се прилагат обичаите в практиката.Пример за  това е чл 356(2)ТЗ,по силата на който,ако не е уговорено възнаграждение на комисионера се дължи обичайното такова.Възможно е обичаите в практиката да се прилагат и когато законът не препраща изрично към тях.

Справедливостта също се приема за източник на търговското право от правната доктрина.Тя се прилага,ако не е установен обичай в практиката.

Според търговскоправната доктрина моралът не е източник на търговското право.Според чл.26(1)ЗЗД неговото нарушение представлява нищожност на сделките.Тя произтича от самото наруаване.Съществува и друго становище,според което моралът е субсидиарен източник.

Съществуват две становища относно статуса на съдебната практика.Според първото-нейната роля е да прилага законите,а не да ги създава.Според второто-тя е източник,поради празнотите в законодателството.Приема се,че всеки съдебен акт,който съдържа  талкуване на правни разпоредби има задължителна сила на източник на правото.Съдебната практика има широко значение за търговско правния отрасъл.Тя запълва пропуските в закона.Трайната съдебна практика се различава от съдебния прецедент,който е източник на правото в англо-саксонската правна система.

Търговското право е много важен отрасъл.То има много важна роля в нашия живот.Кръгът въпроси,които регулира е много широ,като този правен отрасъл с усложняването на обществените отношения се развива динамично и постоянно.