SPRING

Пролетта се усмихва

Неочаквано дебне зад всяка прегръдка
природата вечна, познаваща красота.
Радостта на поляните, снежените преспи
преоформят снега в топлина.

Светлината на новите истински хора,
по-нови от измръзнали дни.
През сезоните винаги някой се моли
с любовта, скрита в нежни сълзи.

Аз не спирам да вярвам в твойта усмивка,
по-светла и пълна от кръгла луна.
И завиждам на твойта безкрайна пътека
срещаща все красиви дела.

Заедно с теб пролетта се усмихва.
Мое малко прекрасно дете.
С твоите слънчеви бъдещи песни.
Любовта ражда повече светове.

Пролетта се усмихва безплатно,
няма как да не виждаш това.
Пролетта ражда нова обвивка
над света скриващ се в студа.

Пролетта се усмихва без да знаеш
Тя не иска от теб свобода.
Пролетта е самотна, но щедра.
Обгръща те с безкрайни блага.

♥ Любовта ли ухае на пролет  ♥

Любовта ли ухае на пролет
или пролет зове за любов?
В простора с птичия полет
полетя и любовният зов.

Дървета от цвят натежават,
глухарчета жълти цъфтят.
Слънце засмяно ги грее,
листенца зелени блестят.

Любовта ухае на пролет
и прелива в нежни цветя.
Нежност цветна събирам,
много обич в света да даря.

§

Младост, цветя, любов, ново начало –

тези носещи оптимизъм и надежда думи бихме могли да заменим само с една –

пролет

Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.

Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.

Мостове, задрямали сфинксове, дюни…
Със наш седемнайсетгодишен размах
възсядаме, будим… Но кой ли целуна
косите ми светли от слънце и прах?

Дали ме докосват по светлото чело
смутените устни на дръзко момче?
А може би просто задъхана радост
в косите ми блика, в кръвта ми тече…

ПЕТЯ ДУБАРОВА