Червената шапчица

Имало едно време едно момиченце. Баба му много го обичала и му направила червена шапчица.

Веднъж бабата се разболяла. Майката на червената шапчица направила питка и пратила момиченцето в гората при бабата.

По пътят я срещнал Кумчо Вълчо. Попитал я къде отива.

– Отивам да видя болната ми баба. – казала Червената шапчица.

– Далече ли живее? – попитал вълкът.

– През гората, чак зад мелницата.

– Ще ти покажа по-кратък път, за да стигнеш по-бързо.- казал вълкът.

Вълкът побягнал с всички сили, за да стигне пръв до къщата на бабата.

Почукал на вратата и с преправен глас, казал на бабата, че е нейната внучка.

Бабичката лежала в леглото, защото била болна и го поканила да влезе.

Той се хвърлил върху бабата и я нагълтал цялата. После затворил вратата и легнал в леглото да чака Червената шапчица.

Дошла Червената шапчица.

– Бабо, донесла съм ти топла питка.

Приближила се до леглото и попитала:

– Бабо, защо са ти толкова големи ръцете?

– За да те прегръщам по-добре, внучето ми.

– Бабо, защо са ти толкова големи ушите?

– За да те чувам по-добре.

– Бабо, защо са ти толкова големи очите?

– За да те виждам по-добре.

– А, бабо, защо са ти толкова големи зъбите?

– За да те изям.

При тези думи лошият вълк се хвърлил върху Червената шапчица и я изял и нея.

Легнал и заспал. Тогава край къщата минал ловец.

– О, колко силно хърка бабичката- казал си той.

Влязъл и видял вълкът, че спи. Взел едни големи ножици и разпорил корема на вълка. От там излезли Червената шапчица и бабата.

Сложили камъни в корема на вълка и го зашили. Когато се събудил, усетил тежките камъни, паднал на земята и умрял.

Оттогава, Червената шапчица, никога не се отклонява от пътя си.

Оцвети героите от приказката