Сборник със стихотворения на Даяна Касабова

Живеем в земята на Ботев

Живеем ний в на Ботев земята,

с кръвта му зловещо тя е залята.

Загина поетът славно в борбата,

за да бъде свободна страната.

Там нейде в Балкана,

неговото име славно остана.

Поведе ни героят наш безстрашно в борбата,

затуй за него песни пеят днес децата.

В онзи месец юни прегърна го Балкана,

и там завинаги революционерът ни остана.

На нас остана ни завета,който той ни завеща,

да се борим за свободата,да се борим за права.

На втори юни прекланяме глави пред него,

пред най-достойния ни син.

Цветя поднасяме с признателност и гордост,

възхвални думи за юнака ний мълвим.

Моя страна- моя България”

 Моята България е малка, толкова малка страна, а всъщност е събрала в себе си цялата неземна красота. За мен  тя е слънчевият лъч, който ме събужда сутрин през прозореца. Тя е залезът, с който изпращам деня вечер преди да заспя. Усещам я, когато тичам боса по горещия пясък, усещам я, когато вдишвам от аромата на солената морска вода. Усещам я в чистия въздух, когато съм високо в Балкана. Живописна и обагрена с всички цветове е моята малка България. На изток се простират безкрайни златни пясъци, които от векове наред се къпят в солените вълни на красивото Черно море. На запад се шири планинската верига на планините Беласица, Осоговска и Западна Стара планина. На север дълбоките води на тихия бял Дунав, които мият бреговете на плодородната Дунавска равнина и златната ни Добруджа. А на юг, моята родина е оградена от високите зелени баири на Родопите. Това е моята България-тя не е като другите

страни. Не съм обикаляла по света и не съм виждала какъв е той. Но знам какво представлява България и съм сигурна, че тя не може да се сравни с останалите страни, защото сама по себе си тя е уникална. Всички тези красиви места и забележителности, които съм видяла в България са оставили трайна следа в моето съзнание. Толкова много може да се каже за моята родина. За величествената ѝ природа… Но това, което ме кара да се гордея с моята страна е нейната история. Тя е едновременно страшна, но и славна. Символ на това минало за мен е Батак. Там не само видях, но и почувствах миналото. Стоях в църквата, гледах следите от кууршуми и пожар и се разчувствах. За някой това може да не значи нищо, но за мен това означава любов към родината, безкрайна любов към България. За мен това е държавата, която е отвоювала своята 13-вековна история на Балканите. Това е Добруджа,където е забит мечът на Аспарух. Това е страната, където небето се оглежда в езерата на Рила. Това е родината,  която помни своите герои, защото Балканът още пази спомена за Караджата, а опълченците все още бдят на Шипка. Защото българският народ създаде и съхрани през вековете своята писменост и култура. Защото България е съхранила в себе си славното минало и забележителната си красота. Защото макар и малка, тя има с какво да ме изненада и да ме накара да я заобичам все повече и повече. Ще продължавам да обичам България и да трупам в съзнанието си незабравимите преживяни моменти сред нейната природа, защото е една и неповторима, най-красива на света!

България- това е моята родина!

Какво е за мен трети март

Моята България е малка,толкова малка,а всъщност е събрала в себе си цялата неземна красота.Живописна и обградна с всички цветове е моята малка България.Толковя много може да се каже за моята родина.За величествената ú природа…но това,което ме кара да се гордея с моята страна България е нейната история.Тя е едновременно страшна,но и славна.Има дати,които завинаги остават следи в паметта на даден народ.За нас българите трети март е датата за национална гордост,защото българското освобождение не ни е подарено,то е извоювано.Трети март не е просто дата.Зад този ден стои цяла кауза.Толкова труд,кръв и животи стоят зад тази дата.Трети март не е само празник на календара-това е част от историята,а историята е за да се помни.Символ на това минало за мен е Батак.Там не само видях,но и почувствах миналото.Стоях в църквата,гледах следите от куршуми и пожар и се разчувствах.За някой това може да не значи нищо,но за мен това означава любов към родината,безкрайна любов към България.За мен това е държавата,която е отвоювала своята 13 вековна история на Балканите.Товя е Добруджа,където е забит мечът на Аспарух.Това е страната,където небето се оглежда в езерата на Рила.Това е родината,която помни своите герои,защото Балканът още пази спомена за Караджата,а опълченците все още бдят на Шипка.Защото българският народ създаде и съхрани през вековете своята писменост и култура.Трети март е датата,която всички ние трябва да помним,защото ни е дала най-святото-свободата.Това е денят,сложил край на пет вековно робство.Всеки истински българин трябва да почита и носи в сърцето си саможертвата на знайните и незнайните герои,загинали в името на свободата на своята родина-България .Героите на българското освобождение не са само исторически личности,а са светъл пример на българската свобода.Когато почитаме нашите герои ние показваме тяхното безсмъртие.Не трябва да забравяме корените си,от къде сме тръгнали и защо още ни има на картата.Обичам България!Прекланям се пред паметта на всички онези,които за загинали в името на свободата.Миналото ни е славно и достойно за уважение.Трябва да пазим заветите на историята и да почитаме подвига на героите!

Бог е любов

С любовта си Бога сътвори света,

дари с обичта си всяка мъничка душа.

Колко много красота има по безсрайната земя

всичко туй и богослов,

всичко ни нашепва “Бог е нашата любов”.

Бог дари с любов и светлина,

всяка птичка,всеки стрък тревичка.

Дари не вяра,доброта

да бъдем хора със сърца.

Любовта на Бог е навсякъде около нас,

тя е нашият най-точен компас.

Ще я видим с очи или докоснем с ръце,

но най-силно ще я усетим с нешето сърце.

Бог е справедлив и милостив,

насочва ни,когато влезнем в пътя крив.

А заслужил ли си ще бъдеш благословен

и от Бог богато надарен.

Бог раздава любовта си

на всички хора по света,

който вярва му се уповава

изпадне ли в беда.

Когато чувстваш се самотен

и не виждаш пътя си пред теб,

протегни ръце,помоли се от сърце

и знай,че Бог ще разбере!

Мечта

Колко истински би бил светът,

ако имаш си поне една мечта.

Да е чиста и така желана,

съкровенна тя да бъде и мечтана.

Да я търсиш и жадуваш,

да я искаш и бленуваш.

Ще ни дава сили окрилени,

да вървим по пътя извисени.

Не учи се училище мечтата,

не се купува със богатства.

Тя първа е сред чудесата,

защото кара да трепти душата.

Всички можем до летим,

въздушни кули до строим.

Можем обаче от мечтата,

да сътворим реалност свята!

Благодаря за отделеното време