Трите прасенца

Имало едно време три весели и безгрижни малки прасенца. Първото свирело на флейта, второто на цигулка, а третото – на пиано.

Един ден майка им рекла: – Скъпи деца, вече сте достатъчно големи, за да живеете при мен и трябва всеки от вас да поеме по своя път. И не забравяйте – бъдете разумни и се грижете един за друг. И така трите прасенца напуснали дома си и решили всеки да построи своя къща.

Първото събрало слама и построило новия си дом набързо. “Сега вълкът не може да ме хване и изяде” – казало си то, удовлетворено от труда си, и продължило безгрижно да си свири на флейтата.

Второто прасенце направило набързо къщичката си от клонки. “Сега вълкът не може да ме хване и да ме изяде” – казало и то като братчето си и тъй като не му отнело дълго да направи къщата си, взело цигулката си и засвирило с брат си.

Играели, пеели и се смеели на третото прасенце, което усърдно полагало тухли и строило къщата си. Но то им повтаряло: – Смейте се колкото си искате. Ще видите като дойде вълкът.

Минало се време, и докато един ден безгрижно се забавлявали навън, видели, че вълкът се задава отдалеч. Всяко от тях се скрило в къщичката си.

– Прасенце, прасенце, пусни ме да вляза. – извикал вълкът на първото братче.

– Не! И върхът на зурлата ми няма да видиш! – обадило се прасенцето уверено.

– Тогава ще пухтя и духтя, докато съборя къщичката ти!

И наистина задухал и запухтял и сламата от къщичката се разхвърчала. Прасенцето изгрухтяло изплашено и затичало към къщичката на брат си да се скрие…

…но вълкът се раздухал отново и отнесъл и нея.

Двете братчета се затичали изплашени към тухлената къща, която третото прасенце било построило.

Вълкът пухтял и духал. И пак пухтял и духал. И пухтял, духал и духал и пухтял, но къщичката останала непокътната. Накрая така се изморил, че сила не му останала да духа.

Решен да залови прасенцата на всяка цена, покатерил се на покрива и се спуснал по комина на къщичката. Но умното прасенце вече се било досетило за това.

Придвидливо, третото братче наклало силен огън и сложило един голям казан с гореща вода да ври. Когато вълкът тръгнал да се спуска по комина, отворили капака на казана и “пльок” – вълкът паднал в казана с врящата вода.

Двете прасенца разбрали урока на брат си и още на следващия ден построили своите къщи от тухли. Трите братчета имали цялото време на света да свирят на своите инструменти и да пеят песни. И така, трите прасенца живяли дълго и необезпокоявани в своите малки, тухлени къщички.