Историята на ЦСКА

ЦСКА  е най-титулуваният български футболен отбор от София.

ЦСКА е 31 пъти шампион на България (национален рекорд), носител е на 21 Национални купи на България и 4 Суперкупи. От създаването си на 5 май 1948 година ЦСКА е участвал във всички елитни шампионати на България с изключение на сезон 2015/16, когато се състезава във „В“ група.

Със своите 2 полуфинала в турнира за Купата на европейските шампиони и 1 за Купата на носителите на национални купи ЦСКА е и най-успешният български отбор в европейските клубни турнири, като заема 60 място, най-предно от всички български представители, в класацията на най-добрите европейски отбори за XX век на Международната федерация за футболна история и статистика. Добил е и прозвището „убиец на европейски шампиони“ заради детронирането на три европейски шампиони – Аякс през 1974 г., Нотингам през 1981 г. и Ливърпул през 1982 г.

Цветовете на отбора са червено и бяло. Играе домакинските си мачовете на стадион „Българска армия“ с капацитет от 22 995 места. Най-големият съперник на ЦСКА е Левски (София), като мачовете между двата тима се наричат ​​вечно дерби.

Създаване и златно десетилетие на Крум Милев

Отборът е създаден на 5 май 1948 година след обединението на „Септември“ (София) с военния клуб ЦДВ под името „Септември при ЦДВ“. Новият отбор заема мястото на „Септември“ в първенството. На финала „Септември при ЦДВ“ среща „Левски“ и след загуба с 1:2 в първата среща и победа с 3:1 във втората печели първата си титла. Решителният втори мач се играе на 9 септември 1948 г., а съставът на „армейците“ е: Стефан Геренски, Борислав Футеков, Манол Манолов – Симолията, Димитър Цветков, Никола Алексиев, Нако Чакмаков, Димитър Миланов, Стойне Минев, Стефан Божков, Никола Божилов и Кирил Богданов.

В своя първи сезон в новосъздадената „А“ група „Септември при ЦДВ“ завършва на второ място. За треньор на отбора е назначен Крум Милев. През същата година започва реконструкцията на стадион „Народна армия“, на който армейците играят своите мачове.

През лятото на 1949 г. отборът на „Септември“ се отделя като самостоятелна единица, а армейският отбор е преименуван на „Централен дом на народната войска“ (ЦДНВ). Сезон 1949/50 започва нормално, но след изиграването на три кръга от есенния дял то е прекратено заради реорганизация на физкултурното движение в България по съветски модел. Създаден е турнир за определяне на софийските участници за сезон 1950, в който първите пет отбора се класират. След края на турнира ЦДНВ остава на 6 място. С решение на спортната секция на МНО на мястото на армейския „Ботев“ (Пловдив) се създава сборен отбор с най-силните футболисти от ЦДНВ, „Ботев“, „Черно море“, „Сливен“ и други армейски тимове. Името на обединения отбор е „Народна войска“. Тимът отново завършва на второ място след „Динамо“.

От следващия сезон отборът е наследен от софийския армейски отбор ЦДНВ, а другите армейски тимове започват от по-ниски дивизии. През 1953 г. отборът отново е прекръстен – този път на „Отбор на софийския гарнизон“, като по-голямата част от титулярните му футболисти са задължени да играят само в националния отбор на България, който през първия полусезон на вътрешното първенство участва в него с цел обиграване за предстоящите световни квалификации за Швейцария ’54.

През 1954 г. ОСГ вече се нарича „Централен дом на народната армия“ (ЦДНА), а периодът 1954 – 1962 е най-успешният, тъй като армейският отбор печели 9 поредни титли. През 1956 г. ЦДНА се включва във второто издание на новосъздадения турнир КЕШ, като достига четвъртфиналите.

На 9 октомври 1963 г. ЦДНА е обединен с „Червено знаме“ в ЦСКА „Червено знаме“. Централният дом на народната армия вече не е свързан с отбора, който бива поет от Министерството на народната отбрана. ЦСКА остава на 3 място след пловдивските „Спартак“ и „Ботев“. През следващия сезон ЦСКА записва най-лошото си представяне в историята, като остава на 11 място в крайното класиране. Знаменитият треньор Крум Милев е освободен след края на първенството, а ЦСКА остава без титла до 1966 г.

Първи полуфинал в европейските клубни турнири

През сезон 1966/67 ЦСКА достига до полуфинал за КЕШ, след като последователно елиминира „Слиема Уондърърс“, „Олимпиакос“, „Гурник“ и „Линфийлд“. Жребият отрежда за полуфинала среща с италианския „Интер“ и след две равенства с по 1:1 по тогавашния регламент трябва да се играе трета среща, в която „Гранде Интер“ побеждава в Болоня с 1:0 и продължава към финала.

През лятото на 1967 г. отборът печели престижен международен турнир в чест на краля на Мароко Мохамед V. На ЦСКА е връчена огромна 100-килограмова купа, която първоначално българските митничари отказват да допуснат в страната.

През 1968 г. ЦСКА отново е обединен със „Септември“ (София) и започва да се нарича ЦСКА „Септемврийско знаме“. В редиците на „армейците“ от Берое е привлечен Петър Жеков, който дублира голмайсторския си приз със старозагорци и става първият българин със „Златна обувка“. През 1970-те години ЦСКА добива популярност и на европейската сцена. От 1971 г. до 1973 г. армейците печелят 3 последователни титли, а през ноември 1973 г. отстраняват двукратния европейски шампион „Аякс“ с общ резултат 2:1 (0:1 като гост и 2:0 като домакин в реванша). На четвъртфинала ЦСКА отпада от „Байерн“ след 1:4 в Германия и 2:1 в България.

Триото „Стоичков–Пенев–Костадинов“

Решението за разформироването на клуба е изживяно тежко – не може да се разчита на редица ключови играчи от предходните сезони. През декември 1985 г. за треньор е назначен Димитър Пенев и въпреки че титлата остава мираж, трофей все пак е спечелен – Купата на Съветската армия след победа с 2:0 на финала срещу Локо (София) с голове на младите звезди Христо Стоичков и Любослав Пенев. Те заедно с Емил Костадинов формират ново атомно трио в атаката на „червените“. През следващите четири сезона ЦФКА „Средец“ е безапелационен в три от тях. През 1989 г. Стоичков печели „Златна обувка“ със своите 38 гола в първенството и става вторият футболист на ЦСКА с приза. Същият сезон червените постигат требъл.

Представянето е успешно и на международната сцена, като в турнира за КНК армейците елиминират „Интер“ (Братислава), „Панатинайкос“ и „Рода“. Особено драматично е елиминирането на холандците на четвъртфинала. Двата отбора си разменят по една победа с по 2:1, но при дузпите вратарят Илия Вълов е над всички и донася успеха. На полуфинала ЦФКА пада два пъти от „Барселона“ на Йохан Кройф с 2:4 и 1:2, а геният на холандския футбол забелязва Христо Стоичков, отбелязал и трите гола за българите и решава да го вземе в Барселона, което се случва 12 месеца по-късно.

Следващият сезон продължава с пълна червена доминация. През есента на 1989 г. е записана победа с 5:0 над вечния съперник „Левски“, а Стоичков вкарва четири попадения. По този повод в следващото дерби той излиза с фланелка с номер 4. През пролетта на 1990 г. „армейците“ най-накрая си връщат името ЦСКА.

Стойчо Младенов и нов възход

След няколкото провала през 2002 г. за треньор е назначен Стойчо Младенов, а в редиците на „армейците“ са привлечени едни от най-добрите български таланти в момента – Емил Гъргоров и Велизар Димитров. С тях отборът записва рекордните 13 поредни победи от 13 кръга през есента в първенството. В крайна сметка ЦСКА стига без проблем до титлата, която е първа от 1997 г. насам. С идеята за атака на Шампионската лига са привлечени за 3 млн. долара бразилците Лео Лима и Родриго Соуса, но двамата скоропостижно напускат под претекст, че не са им изплатени две заплати. Впоследствие ФИФА решава, че те са в правото си да напуснат. Следва драматично отпадане за Купата на УЕФА от Торпедо (Москва) и треньорът Младенов е освободен.

Сезон 2004/05 започва доста противоречиво и отборът се движи на приливи и отливи. През зимната пауза е назначен сърбинът Миодраг Йешич и е привлечен халфът Беноа Кое. Въпреки че Йешич е принуден цяла пролет да играе в нападение единствено с Евгени Йорданов, тимът редува икономични победи с по 1:0, а триумфът във „Вечното дерби“ след гол на Христо Янев от дузпа широко отваря вратите към 30-ата титла.

През лятото ЦСКА записва нова победа срещу актуален европейски шампион – 1:0 на Анфийлд срещу стария познайник „Ливърпул“. Големият удар е през септември, когато на два пъти с по 1:0 е победен „Леверкузен“ с Димитър Бербатов в състава си и така ЦСКА за първи път заиграва в групова фаза на европейски турнир. До зимната пауза на сезон 2005/06 ЦСКА изпреварва в класирането „Левски“ със 7 точки. През пролетта обаче преднината е стопена и „червените“ остават втори. Президентът Васил Божков обвинява за това Йешич и го освобождава, а някои фенове обвиняват Божков. Бизнесменът обявява и че ще ограничи финансирането и през следващия сезон ЦСКА няма да се бори за първото място. През декември 2006 г. той продава акциите си на индийския бизнесмен Прамод Митал. Александър Томов става президент и дава нови надежди за титла. Но след няколко несполуки ЦСКА изостава фатално от „Левски“. В резултат на това на треньорския пост е върнат Стойчо Младенов след 3 години и половина пауза.

В началото на сезон 2007/08 ЦСКА прави мащабна селекция за над 2 млн. евро. Отборът стартира слабо и отпада от френския Тулуза в ЕКТ и от Локо (Пд) за Купата на България. Но в първенството „армейците“ са безапелационни, печелят титлата 3 кръга преди края, завършват без загуба и на 16 точки пред вечния враг Левски.

Голямата драма е в края на май 2008 г., когато Лицензионната комисия към БФС отказва лиценз на отбора за ЕКТ поради задължения към Вихрен и НАП. От ръководството обжалват решението, но апелативната комисия потвърждава отказа. На 5 юни 2008 г. президентът Томов подава оставка, а временно за президент е избран Емил Костадинов. Назначена е спешна разпродажба на играчи, но европейското участие е пропуснато и то от един от най-силните състави на червените през XXI век.

Смяна на собственост и изхвърляне във „В“ група

След напускането на много футболисти ЦСКА все пак получава лиценз за „А“ и отборът се движи първи със значителна бройка млади играчи. През декември 2008 г. е подписан предварителният договор за продажбата на акциите на Титан АС. През пролетта „червените“ правят девет поредни победи и титлата е вече на хоризонта, когато отборът, изненадващо за всички, се срива в последните мачове и в крайна сметка остава на второ място след загуби във „Вечното дерби“ (0:2), срещу Черно море и Литекс.

През 2009/10 ЦСКА за първи път участва в групите на Лига Европа, след като в плейофа е отстранен Динамо (Москва). Паметни остават двата сблъсъка с руснаците, в които „армейците“ показват превъзходна игра и надиграват с 2:1 в реванша в Москва пълния със звезди съперник – първа победа на български отбор над руски в историята. През 2010/11 ЦСКА печели Купата на България след победа над Славия с гол на Спас Делев, а след това и Суперкупата на България, надигравайки шампиона Литекс пред 25 000 зрители.

През следващия сезон от „Б“ група се изкачва феноменът Лудогорец на крупния магнат Кирил Домусчиев. ЦСКА е лидер, но разградчани успяват да съкратят преднината на „червените“ на само 2 точки. Така се стига до последния кръг, в който „армейците“ гостуват в Разград, но губят с 0:1, а с това и титлата.

Следват няколко сезона, в които ЦСКА е далеч от първото място, като някои фенове обвиняват собствениците в непрестанната смяна на треньори и всеобща неразбория. През юни 2013 г. е обявено, че „Титан“ ще прехвърли акциите на Христо Стоичков. Непосредствено преди тегленето на жребия за европейските клубни турнири ЦСКА се отказва от участие. Този ход на ръководството е продиктуван от предстоящо сливане на ЦСКА и Литекс. Сделката обаче пропада поради излизането наяве на огромни задължения на „червените“ и собственикът на Литекс Гриша Ганчев се отказва официално. На 5 август 2013 г. собственик на ЦСКА става люксембургската компания „Лира Инвестмънт“, а Александър Томов се завръща като президент.

Пролетта на 2015 г. е една от най-тежните в цялата история на клуба. ЦСКА буквално се срива и месеци наред не успява дори да отбележи гол. Извън терена събитията са още по-драматични – въпреки обещанията, че ще бъде осигурен лиценз и нормално завършване на сезона, това не се случва. Така на 31 май става ясно, че ЦСКА няма да играе професионален футбол през следващия сезон, а от ръководството в прав текст обявяват, че фалитът на акционерното дружество е единственият изход от ситуацията. В края на май Лицензионната комисия към БФС отказва лиценз на отбора за ЕКТ, а на 1 юни и Апелативната комисия отказва такъв за „А“ група. Феновете провеждат множество срещи с настоящите собственици, с бившия собственик на отбора Васил Божков и с Гриша Ганчев, за да молят за подкрепа от тях. В крайна сметка „червените“ са принудени да започнат първенството две нива по-надолу от „В“ група за първи път в своята история.