Имало едно време едно момиченце – то било много  добро.Баба му много го обичала и му ушила  една червена шапчица.Тя толкова много му отивала и всички започнали да го наричат Червена шапчица.

 Един ден майката изпекла бисквити и казала: -Червена шапчице, отиди да видиш баба си и да и занесеш бисквитки и гърненце с мед.

Червената шапчица бързо се приготвила и тръгнала за дома на баба си, която живеела в съседното село. Доката песичала гората, тя срещнала вълка.

Момиченцето не знаелаколко е опасно да разговаря с вълк!

Вълкът я попитал къде отива? А детето му отговорило, че отива да види баба си и да изанесе тази кошничка.

-А далече ли живее баба ти?

-Зад мелницата – отговорила Червената шапчица.

Тръгнали да вървят двамата.   Червената шапчица се спирала да бере цветя на баба си. Вълкът това чакал, изпреварил момиченцето и първи стигнал до дома на бабата.

Влязъл глътнал бабата и легнал в нейното легло. Престорил се на бабата и зачакал.

-Чук, чук, аз съм твоята внучка.

-Дръпни резето и влез. Ела да те прегърна.

-Бабо защо  са ти големи зъбите?

 За да те глътна цялата!

Вълкът глътнал Червената шапчица и заспал. Толкова силно захъркал, че един ловец, който минавал го чул.

Влязъл в къщата и като видял вълкът се усъмнил, какво може да е станало.  Разпорил корема на вълка и от там излезли Червената шапчица и баба и.

Оцветете картинките.