Проба

И така, да започнем. Исак Нютон – английски (сега заменете “велико” за всяка дума) астроном, математик, физик, механик. От 1672 г. става учен на Лондонското кралско общество, а през 1703 г. – негов президент. Създателят на теоретичната механика, основателят на цялата съвременна физика. Описва всички физически явления на базата на механиката; открива закона за всемирното притегляне, който обяснява космическите явления и зависимостта на земните реалности от тях; обвърза причините за приливите и отливите в океаните с движението на луната около земята; описва законите на цялата ни слънчева система. Именно той първи започна да изучава механиката на непрекъснатите среди, физическата оптика и акустиката. Независимо от Лайбниц, Исак Нютон разработва диференциални и интегрални уравнения, разкрива ни дисперсията на светлината, хроматичната аберация, обвързва математиката с философията, пише трудове за интерференцията и дифракцията, работи върху корпускулярната теория на светлината, теориите за пространството и времето. Именно той проектира огледалния телескоп и организира бизнеса с монети в Англия. Освен с математика и физика, Исак Нютон се занимава с алхимия, хронологията на древните царства и пише богословски трудове. Геният на известния учен е толкова далеч пред цялото научно ниво на седемнадесети век, че съвременниците го запомнят в по-голяма степен като изключително добър човек: непритежателен, щедър, изключително скромен и приятелски настроен, винаги готов да помогне на ближния си .