Откриватели:

• 1530 г. – Фамилията Фугер са произвеждали пластмасата галалит, използвайки рецептата на баварския монах Волфганг Зайдел.

• 17 – 18 век – Европейски изследователи откриват в Малайзия и Бразилия дървесна смола – латекс, която лесно може да се преобразува в еластичен материал – естествен каучук.

• 1839 г. – Американецът Чарлз Гудиър открива процеса на вулканизация, при който в нагрят каучук се добавя сяра, което подобрява неговата устойчивост и го превръща в гума.

• 1844 г. – Англичанинът Фредерик Уолтън създал линолеума, който се произвеждал от ленено масло и използван за подови покрития, стенни облицовки и покривки за маси.

• 1846 г. – германецът Кристиан Фридрих Шьонбайн получава нитроцелулоза чрез третиране на памук с азотна киселина.

• 1850 г. – Чарлз Гудиър открива твърдата гума (ебонит), от която започва да произвежда бижута, писалки, клавиши за пиана, лули и части за телефони. Тази първа термореактивна пластмаса поставя началото на навлизането на пластмасите в ежедневието на хората.

• 1869 г. – Джон Уесли Хаят получава твърд целулоид, а три години по-късно създава и първата машина за леене под налягане на пластмаса.

• 1872 г. – германеца Адолф фон Байер поликондензира фенол и формалдехид.

• 1885 г. – Създадена е технология за производство на синтетичен галалит от казеин и разтвор на формалдехид. От този изкуствен рог се произвеждат разноцветни копчета, игли, кутии за цигари, играчки, дръжки за чадъри и други.

• 1907 г. – Белгийско-американският изобретател Лео Бакеланд създава технология за производство и обработка на фенолова смола.

• 1909 г. – Германският химик Фриц Хофман патентова синтетичния каучук буна.

Произход

• Дървесината, основна съставна част на която е полимерът целулоза. Тя се използва за изработването на инструменти и като строителен материал.

• Първата същинска пластмаса, позната на хората е брезовият катран. Той се получава чрез суха дестилация на кора от бреза, използвало се е още през палеолита като лепило и за изработване на инструменти.

Въздействието на пластмасата върху околната среда

• С разрастването на производството и потреблението на пластмаса се увеличава и проблемът със замърсяването на околната среда. Еднократната употреба на пластмасови продукти и трудността в тяхното разграждане предизвикват сериозни екологични проблеми.
• Пластмасовите отпадъци замърсяват океани, водоизточници и сушата, предизвиквайки вреди за морските и сухоземните екосистеми. Микропластмасите стават все по-разпространени и представляват заплаха за животните и хората.

• Често пластмасата не се хвърля в кошовете за смет, а дори и като се хвърли, вятърът може да отнесе продуктите от пластмаса, например найлонови торбички.

• Много животни поглъщат пластмасата, мислейки я за храна. Острови от пластмасови отпадъци плават свободно в океаните (Пластмасия). Остатъците от пластмаса замърсяват и бреговите ивици.

Какво можем да направим, за да не замърсяваме

• 1. Такса върху пластмасови торбички-Закон, който въвежда такса за използване на пластмасови торбички в магазини, стимулирайки хората да използват повторно използваеми торби.
• 2.Ограничение върху еднократната употреба на пластмасови прибори и съдове- Закон, който забранява безплатната разпространение на еднократно употребени пластмасови прибори и съдове в заведения за хранене.
• 3. Подкрепа за производство на биоразградими материали- Програма за финансова подкрепа и стимулиране на компании, които произвеждат биоразградими и устойчиви алтернативи на пластмаса.

• 4.Образователни кампании- Финансиране на образователни кампании, насочени към информиране на обществото за негативните ефекти на пластмасата и насърчаване на устойчиви навици.
• 5.Задължително рециклиране за определени сектори- Законодателство, което изисква определени индустрии и сектори да въведат системи за задължително рециклиране на употребяваните пластмасови продукти.

——————————————

Играчки изработени от джапанки

——————————————

——————————————

Маратонки изработени от найлонови торбички

——————————————