История на Пластмасата

Откриватели:

Пластмасата е създадена през 1907 г. от британския химик Лео Бакланд. Първоначално наречена “Бакелит”, тази нова материя беше революционна поради своите изключителни свойства – твърдост, изолация и формоваемост. Този момент често се приема като начало на ерата на пластмасите.

През 1930-те, химиците Уолас Караж и Дюпонт създават найлона, който е първият синтетичен полимер с широко приложение. Найлонът е използван за производство на текстил, въже, четки за зъби и други продукти.

През 1930-1940 г. химиците Региналд Гибс и Карл Зигмънт разработват полиетилен и полипропилен, които са термопластични полимери и са подходящи за различни приложения, включително опаковки и текстил.

         Произход и развитие

През 20-ти век, пластмасите се развиват в различни форми и състави, като полиетилен, полипропилен и други. Те стават важна част от съвременната индустрия и живота, използвани в различни сфери от опаковането до производство на автомобили и електроника.

Връзка с екологията и екологичната култура

Проблеми с околната среда:

Увеличаващото се използване на пластмасата се свързва със сериозни проблеми за околната среда. Пластмасите се разграждат приятно, замърсяват водните пътища, убиват морските животни и предизвикват бедствени екологични последици.

Екологична култура

Развитието на екологичната култура подчертава необходимостта от устойчиви и отговорни практики в потреблението и производството. Съзнаването за проблемите, свързани с пластмасата, хората и бизнесът получават алтернативи и да намалят своята зависимост от тази материя.

Какво можем да направим,за да намалим замърсяването?

1.Рециклиране

Рециклирането на пластмаси е процес, при който се използват пластмасови продукти, които се преобразуват в нови материали. Този процес има за цел намаляване на количеството отпадъци, намаляване на потреблението на природни ресурси и намаляване на околната среда.

Това играе важна роля в управлението на отпадъците и опазването на природните ресурси. Въпреки това, предизвикателствата като замърсяване, ниското качество на събраните материали и нуждата от по-ефективни технологии за рециклиране остават в центъра на вниманието при усилията за устойчиво управление на пластмасовите отпадъци.

2.Забрани на еднократната употреба

Въвеждане на закони, забраняващи производство и използване на еднократни пластмасови продукти, като чаши, тарелки и прибори.

3. Производство на алтернативи

Подкрепа на научни изследвания и иновации за разработка на алтернативни материали, които са биоразградими и по-екологични.

4.Обучение и информиране:

Внедряване на образователни програми и кампании за информиране на обществото относно стойностите на пластмасата и особено на отговорното й управление.

5. Законодателство за опаковките:

Въвеждане на строги стандарти и законодателство относно опаковките, включително използване на биоразградими и рециклируеми материали.

Внедряването на подобни мерки би спомогнало за ограничаване на употребата на пластмасата и би насърчило по-екологично съзнание в обществото и бизнеса.