Едгар Код

Едгар Франк Код (на английски: Edgar Frank Codd) (1923 – 2003) е британски информатик.

По време на работата си в IBM изобретява релационния модел за управление на бази данни, който е теоретичната основа за релационните бази данни.

Прави и други ценни приноси към компютърната наука, но релационният модел, като много влиятелна обща теория за управление на данни, си остава неговото основно и най-популярно научно постижение.

Релационна база данни

елационна база данни е тип база данни, която съхранява множество данни във вид на релации, съставени от записи и атрибути (полета) и възприемани от потребителите като таблици. Релационните бази данни понастоящем преобладават при избора на модел за съхранение на финансови, производствени, лични и други видове данни.

Софтуерът, който се използва за организиране и управление на този вид бази данни се нарича най-общо система за управление на релационни бази данни (СУРБД).

Терминология

Терминът „релационна база данни“ за първи път е предложен през 1970 година от Едгар Код, учен в IBM.

Теорията на релационните бази данни използва набор от математически термини, които имат съответствия с термините, използвани при SQL базите данни

Релация[редактиране | редактиране на кода]

Релацията (relation) се дефинира като множество от записи, които имат едни и същи атрибути. Записът обикновено представя обект и информация за обекта, който обичайно е физически обект или понятие. Релацията обикновено се оформя като таблица, организирана по редове и колони. Всички данни, които се съдържат в даден атрибут, принадлежат на едно и също множество от допустими стойности, наречено домейн, и съблюдават едни и същи ограничения.

Характеристики на релацията:

• Всяка релация (таблица) в базата данни носи уникално име.

• Всеки атрибут носи уникално име в рамките на дадена релация.

• Всяка релация съдържа уникални записи, не може да съдържа повтарящи се идентични записи.

• Няма определен ред, в който се разполагат записите в дадена релация или атрибутите в даден запис.

• Стойностите в записите са атомарни – те не могат да се състоят от различни типове данни (данни от различни домейни) или да са резултат от изчисление или конкатенация.

Инструментите на OLAP позволяват на потребителите да анализират интерактивно многомерни данни от различни гледни точки. Анализът в реално време се състои от три основни аналитични операции: консолидация (обединяване), разбивка и „нацепване на парчета“.^[4] Консолидацията включва съвкупност от данни, които могат да бъдат събрани и изчислени в едно или повече измерения. Например, всички търговски офиси са обединени в търговски отдел с цел предвиждане на тенденциите в продажбите. За разлика от консолидацията, разбивката е техника, която позволява на потребителя да навигира между отделните детайли. Например, потребителите могат да разгледат продажбите според индивидуалните продукти, които съставят продажбите в региона. Нацепването на парчета е функция, чрез която потребителите могат да „нацепят“ определен набор от данни от OLAP-куба и да разгледат всяко парче от различни гледни точки. Тези гледни точки се наричат измерения (например разглеждането на продажбите според търговец, дата, клиент, продукт регион и други).

Общ преглед

В ядрото на всеки анализ в реално време стои OLAP-куба (наричан още многомерен куб или хиперкуб). Той се състои от числови факти наречени мерки, които се категоризират от измерения. Мерките се намират на пресечните точки на хиперкуба, който от своя страна обхваща измеренията като векторно пространство. Обичайният интерфейс за работа с OLAP-куба е чрез матрица, например таблица с отправни точки разположена в електронна таблица, която изпълнява едновременни операции по измеренията като агрегиране и осредняване.

Обичайно метаданните в куба са създадени от схема звезда, схема снежинка или „съзвездие“ от факти от таблици в релационна база данни. Мерките са извлечени от записите в таблицата с факти, а измеренията се извличат от таблицата с измерения.

Структура на пазара[редактиране | редактиране на кода]

Списък на най-добрите доставчици на OLAP за 2006 г., с цифри в милиони щатски долари.