Ойген Бертолт Фридрих Брехт е роден в Аугсбург в семейството на фабрикант. Следва естествени науки, медицина и литература в Мюнхен, а в края на Първата световна война е мобилизиран като санитар в аугсбургски лазарет.

После продължава следването си, но се отдава изцяло на литературата и театъра и става драматург и режисьор в Мюнхен при кабаретиста Карл Валентин. През 1922 година получава литературната награда „Хайнрих фон Клайст“, а през 1924 година отива в Берлин и там работи като драматург в „Дойчес театър“ при Макс Райнхард.

През цялото това време пише стихове, а като противодействие на буржоазния си произход се увлича от учението на Карл Маркс за класовата борба, но никога не встъпва в Германската комунистическа партия. Брехт развива идеята си за „епическия театър“, през 1928 година се жени за голямата актриса Хелене Вайгел и заедно жънат сценични успехи, най-значимият от които е постановката на „Опера за три гроша“ (1928).

След установяването на националсоциалистическа диктатура в Германия Брехт емигрира в Дания, а в родината му неговите творби са публично изгаряни и му е отнето германското гражданство. В Дания, изпълнен с „вяра в нежната сила на разума“, Брехт създава драмата „Животът на Галилей“ (1938) и написва прочутите си „Свендборгски стихотворения“ (1939). През 1941 година се преселва в Съединените щати с напразната надежда да намери поприще като сценарист в Холивуд.

В последните години от живота си Брехт сам съставя известния сборник „Сто стихотворения“ (1951), в който включва най-добрите си работи от всички творчески периоди.^[3] Публикува и последната си стихосбирка „Буковски елегии“ (1953).