Търся сред звездите усмивката на твоите очи

Така ми липсваш

Така ми липсваш, татко

слушам Жо Дасен,

защото знам, че много

го обичаше…

Така ми липсваш всеки Божи ден

и пълнят се с сълзи очите ми.

И щом го чуя зейва празнина

останала след теб в сърцето ми.

А как ми трябва твойта топлина

и чувството, че съм дете обичано.

Поглеждам към звездите често аз

и вярвам, че отгоре гледаш ме…

И често разговарям с тебе мислено

приседнала на пейката до гроба ти.

Анна Дюлгерова

Търся сред звездите усмивката на твоите очи

И всеки път, когато съм ранена,

и всеки път, когато ме боли,

аз взирам се и търся сред звездите

усмивката на твоите очи.

Те татко, непрестанно греят в мене.

Те озаряват моя прашен друм.

Когато съм нещастна и сломена

те вливат сила в моя тъжен ден.

Писмо до баща ми

Татко,

Сърцето ми е рана,

която все кърви.

Откакто теб те няма

не спира да боли.

Угаснаха завинаги

прекрасните очи,

добрата ти усмивка

завинаги се скри.

Отлитна към небето

твоята душа,

останахме самотни

на тъжната Земя.

Анна Дюлгерова

Къде си, татко мой?

Коато се роди сестра ми аз много страдах, че цялото внимание на майка ми не ми принадлежи. Тогава баща ми ме прегърна  каза: “Не се сърди, ти ще бъдеш моето бебе”. Тези думи тогава, изградиха една много силна връзка между нас.

Къде си, татко мой, къде?

Защо отлитна към звездите?

Боли ме татко, страшно ме боли.

Сълзите по очите ми се стичат.

На твоя гроб пристигам често аз,

но ти не искаш думичка да кажеш.

Не ще да ме прегърнеш, с твоя глас

“ти мойто бебе си” пак няма да ми кажеш.

Без теб животът няма да е същия.

Ах, татко мой, как силно ме боли!

Отлитна някъде, а в нас остави

безкрайна болка, горестни сълзи.

Дано, където си отишъл татко мой

да е добре за теб, да си спокоен!

Дано да не разбираш как боли ни,

за да не спрем душата ти във полет.

Вяра

Ти някога се връщаш във съня ми,

докосваш ме със твоите ръце…

Ах, татко колко много те обичам,

как страшно страда моето сърце!

Аз вярвам, ще се срещна с тебе, татко.

Отново ще съм твоето дете…

Ти ще ме чакаш някъде в безкрая,

протегнал двете си добри ръце.

Когато си отида от живота,

ти ще посрещнеш свойта дъщеря.

Ще ме притеглиш в своите обятия,

ще полетиме към една звезда.

Там няма болка, никакви страдания.

Реки от мед и мляко там текат.

Там някъде далече във безкрая –

очаквай ме при теб да долетя.

Анна Дюлгерова

Навършвам днес 40 години

Навършвам днес 40 години,

сърцето ми прелива от тъга,

не са причина бръчките, покрили челото,

не е причината снега в косите ми,

а липсата на моя скъп баща.

Не спрях да чакам първи в този ден

той свойте пожелания да каже.

Уви! Мълчи слушалката студена…

Той няма никога да се обади…

И днес се моля, Боже затова,

в съня ми татко кротичко да влезе,

за да почувствам малко топлина

и после тихичко да си излезе.

За мен това ще бъд Дар голям!

Не бих го заменила с нищо друго.

Аз искам просто в кроткия си сън

бащина целувка да получа!

Анна Дюлгерова