Зимната ваканция

Прекарах зимната ваканция с най-важните хора за мен- семейството и приятелите. Всеки ден излизах навън с приятели, правихме забавни неща, обикаляхме по града и още куп други неща.

Още когато започна ваканцията нямах търпение да излезна с приятелите ми и да направим поредното щуро нещо. На Бъдни вечер нямаше нищо по-хубаво от това да бъда със своето семейство и след това да излезна с приятелите си!

На Коледа прекарах малко повече време със семейството ми, но преди празниците бях на почивка във Варна, откъдето започна моята вакация. Във Варна бях на своето дипломиране от Киноакадемията ми. Беше уникално начало на празниците.

През дните от ваканцията прекарах най-много време с приятели. По цял ден бяхме навън. От сутрин до вечер бяхме заедно. Всеки ден посещавах баба си и оставах при нея. Докато бяхме навън с приятелите ми правехме куп щури неща и понякога дори ходехме в Пазарджик от нашия град Пещера.

И ето, че дойде Нова година. Някои от близките ми приятели бяха някъде или извън страната, или извън града.

И ето тук дойде дилемата да избера дали да прекарам Нова година със своите близки или да отида някъде с приятели. Избрах да отида някъде с приятели, защото почти всяка година съм с родителите ми и затова исках да изпробвам нещо ново.

Събрахме се в къщата на едно от момчетата, напазарувахме за две вечери и както може да се предположи, излязохме навън през деня, а вечерта вече се събрахме. Беше доста забавно вечерта на 30 декември, но най-забавната част беше на 31. Всичко беше много готино, имаше музика, забавлявахме се и както може би всички тинейджъри, когато удари Нова година- хвърляхме пиратки. И така минаха всички празници с веселие и останаха малко дни отново до училище.

Въпреки че оставаха няколко дни, ние не го мислихме и отново си излизахме навън. Може да не съм бил някъде на почивка за празниците, но повярвайте, много по безценно е да си у дома, но да се виждаш с всички твои любими хора, отколкото да си в чужбина.

Излизах от рано сутринта до късно вечерта и дори понякога оставах у приятели, както и те оставаха у нас. Тази ваканция беше незабравима за мен, защото беше изпълнена с много емоции. В последните няколко дни от страхотната ваканция, ходих да карам ски в планината и карах колело по града.

Дори когато времето беше най-студено, ние пак излизахме навън и карахме колела. Никога студът не ни спираше, когато небето беше слънчево.

На Коледа получих доста скъпи подаръци за мен, които оценявам много. Всеки ден се запознавах с нови хора от различни градове.

Един ден, докато се приготвях да излизам, звъннах на един приятел да видя къде е. Той не ми отговори на обаждането, след което му позвънях още няколко пъти, но без успех. Звъннах на други приятели да се опитат да се свържат с него, но и те не успяха. Един цял ден той не се обади, нито се показа. Бяхме разтревожени за него.

След дълго чакане, на следващия ден той се обади. Успокоихме се, а той ни каза, че просто е искал един ден да си почине без да излиза. Това е една от многото истории, които ми се случиха през ваканцията.

Както споменах по назад в книгата- бях във Варна за своето дипломиране от Киноакадемия за таланти. Хотелът беше на брега на морето и въпреки че беше студено, аз скочих в морето. След това бях болен, но важното е, че направих това, което исках.

Пропуснах и последния ден от училище преди ваканцията, заради своето дипломиране. Във Варна се запознах с много от хората от другите групи, забавлявах се ужасно много и видях много известни личности. Моята стая беше със страхотен изглед към морето. В хотела имаше няколко басейна, на които ходех всеки ден.

През двата дни имах по една лекция,които бяха последни за годината с най-добрите учители- Наталия Дукова и Лазар Панев. Благодарение на тях аз завърших Киноакадемията.

Това беше най-уникалното преживяване някога.

Още нещо, което ми се случи два дни преди да започне училище беше, че посетих пещера Снежанка в град Пещера. Повод за това беше 64-годишнината на пещерата.

Това беше още един ден изпълнен с доста емоции. Празненствата започнаха от сутринта и имаше много хора. Денят беше изпълнен с радост, веселие, хапване и пиене. Никога не бях виждал толкова хора на едно място, които се забавляваха и радваха.

Организатори на събитието бяха Туристическо Дружество Купена, без които нямаше да се види цялата тази радост по лицата на всички хора, които присъстваха.

На края на празненството дори пещерата беше отворена, както за малки, така и за големи.

Друга интересна случка, за която мога да разкажа е, когато изкачихме най-високия връх в България- връх Мусала. Малко странно звучи, че съм изкачвал връх през зимата, но беше много хубаво. Бяхме аз, родителите ми, брат ми и дядо ми.

Пътешествието започна от рано сутринта, когато тръгнахме за Боровец. Когато пристигнахме в Боровец беше малко студено и рано. Закусихме преди голямото пътешествие. Оставихме колата на хижа Боровец, откъдето се запътихме към хижа Мусала.

Маршрута беше доста тежък и труден. Отбивахме се за малки почивки, докато не стигнем до хижата. Когато стигнахме до хижата, преценихме, че няма да е добра идея да продължим пеша нагоре. Поради тази причина се качихме на върха с лифт. Като стигнахме, останах без дъх. Гледката беше зашеметяваща. Беше уникално. След това се върнахме до хижа Мусала, където преспахме една вечер. На сутринта се прибрахме. Така приключи нашето пътешествие.

Зимната ваканция беше супер за мен. Най-важното нещо за мен е, че я прекарах с най-близките си хора и много ми хареса. Тя беше изпълнена с много позитивни емоции и се радвам, че я прекарах жив и здрав с приятели и близки. Това беше най-уникалното чувство!