Вълшебството на ледената гора

Ледената гора бе магично място, което повечето от вас не биха повярвали, че съществува. Тя се намираше на един неоткрит още тайнствен остров. Ние ще го озаглавим ,,Островът на четирите свята”. Неговата тайнственост се криеше в разделението му на всичките четири сезона. Той се поделяше на четири части, като във всяка една от тях по цяла година беше един и същ сезон. Но ние ще Ви разкажем само за един от тях- вечната зима. Именно в нейните прегръдки се намираше Ледената гора.

Тя беше приказно място, изпълнено с невероятни създания.

В тази зимна приказка живееха снежни елени. Те бяха бели като мрамор  и на рогата си имаха ледени гирлянди, от които винаги валеше сняг. Там се бяха настанили и ледените славеи. Бяха малко по-малки от птиченцата,които вие  познавате. Пееха чудните си мелодии и гласчетата им като звънчета ехтяха в гората. Те бяха също бели, застанеха ли до някоя преспа се сливаха с нея. Техни приятели бяха снежните мечета. Но по-дружелюбни и дребни от обикновените животинчета. Нека да не забравяме и ледените катерички. Те бяха направени от лед.

В един обикновен зимен ден снегът се сипеше на парцали. Валеше по-силно от всякога. Всички животинки се бяха скрили по хралупите си, освен две от мечетата. Не забелязали силната буря, те продължаваха да играят в дълбокия сняг. Изведнъж вятъра задуха по-силно. Сграбчени в ледената прегръдка на бурята, те бяха отнесени надалеч:

-О! Не! Виж накъде ни отнесе вятъра! – притесни се мечето.

-Спокойно! Има пещера наблизо. Да се скрием в нея и да изчакаме бурята да утихне. – успокои го то.

Двете мечета се скриха в пещерата, а отвън бурята бушуваше.