Историята за трите пръстена

Неведнъж, ако не ме лъже паметта, съм чувал да разправят, че едно време живял богат човек, който наред с многобройните си скъпоценности съхранявал и един прекрасен, много скъп пръстен.

Тъй като желаел да му отдаде дължимото заради неговата стойност и изящество, предавайки го от поколение на поколение, той обявил да смятат за негов наследник този му син, на когото даде пръстена, а останалите чада трябвало да го почитат и уважават. Този, който получил пръстена, постъпил като баща си и спазил същия ред както неговите потомци.

Младежите знаели за обичая, свързан с пръстен, и всеки един от тях, подтикван от желанието да бъде предпочетен пред останалите, молел остарелия си баща, преди да почине, да остави пръстена точно на него. Но този почтен човек обичал на равно и тримата си синове и не можел да реши на когото измежду тях за завещае пръстена. Затова намислил да задоволи и трите си деца.

Тайно извикал един много сръчен и изкусен майстор и му поръчал да изработи още два подобни пръстена. Те толкова приличали на първия, че самият майстор не можел да ги различи. Умирайки, той скрито връчил на всекиго по един пръстен. След смъртта на баща им всеки започнал да предявява искания за наследството и за дължимата почит.

Когато най-сетне установили, че и трите пръстена толкова си приличат, че не може да се познае кой е истинският, въпросът кой от тримата е пръв наследник останал нерешен и до ден-днешен.