Сердика

Крепостта Сердика е археологически обект, разположен в центъра на град София, България. Градът на тракийското племе Серди е завладян от римските легиони в 27 г. пр. Хр. след упорита съпротива и нанесени им тежки загуби в кампанията в края на големия поход срещу траките на римския пълководец Марк Лициний Крас. Преди това в 45 г. пр. Хр. Рим окончателно премахва независимостта на Тракийското царство. При Марк Улпий Траян (98 – 117 г.) на Сердика е даден имперски статут на самоуправляващ се град, наречен е на негово име Ulpia Serdica и вероятно тогава започва по-сериозното ѝ укрепване.

Централната късно античната крепост на Сердика е построена в цялост през 176–180 г. при съвместното управление на римските императори Марк Аврелий и сина му Комод. с размери около 340 х 560 м – 17,5 ха.^[1][2]

Император Константин Велики (306 – 337 г.) е пребивавал дълго време в Сердика и е останал ^[3] известен с израза „Сердика е моят Рим“. Вероятно по негово време крепостта на града е разширена с още 5 пъти по голямо пространство – 85 ха на север, преминаващо отвъд Лъвов мост.^[4][5]

В източна посока над амфитеатъра извън установената днес централна част на крепоста на Сердика също е открит масивен античен крепостен зид и кули край дн. ул. “Московска”, което дава основание на Сава Бобчев да разположи там кастела-цитадела на града на възвишението в района на сегашния Царски дворец (днес НХГ), но по-нататъчни подробни археологически изследвания не са правени.^[6]