Руско-турска война

Кървавото потушаване на Априлското въстание предизвиква силен отзвук в много страни.Великите сили изпращат анкетни комисии в българските земи,чиито представители изнасят пред европейската и световна общественост ужасяващи факти за национален геноцид.

Цариградска посланическа конференция

През декември 1876г. представителите на Великите сили в Цариград подготвят посланническа конференция.На предварителните заседания дипломатите постигат съгласие българите да получат автономия в почти същите граници,начертани от фермана за Екзархията.Уговорено е образуване на две административни области-Източна с център Търново и Западна с център София.Османската империя отказва,което налага обеждението,че Източната криза може да бъде решена само по пътя на войната.

За да си осигури неутралитета на Австро-Унгария,на 3 януари 1877г. Русия подписва с нея Будапещенската конвенция.Русия се съгласява Австро-Унгария да вземе Босна и Херцегожина,а след успешна война руската страна да не създава голяма славянска държава на Балканите.През март 1877г. Великите сили подписват Лондонския протокол,който препоръчва на султана да изпълни мерки за подобряване на положението на хриатияните,но и той е отхвърлен от Високата порта.Русия се ориентира към война с Османската империя.

Начало на войната

На страната на Русия се включват Румъния,Черна гора и Сърбия.Император Александър    обявява войната на 12 април 1877г.

Основните руски сили форсират река Дунав на 15 юни при Свищов,където са разделени на три отряда.

Източният отряд има задача да блокира Разград,Русе,Шумен и Варна.

Предният отряд,в чийто състав е и българското опълчение трябва да настъпи към Търново и Балкана.

Западният отряд превзема Никопол,но забавянето му позволява на воиските на Осман паша да се укрепят в Плевен.

Предният отряд освобождава Търново,преминава Стара планина,атакува Шипченският проход от юг и превзема Стара Загора.

Успехите на ген.Гурко принуждават османското командване да прехвърли срещу него 40 хилядната армия на Сюлейман паша,която трябва да овладее Шипченският проход и да се свърже с Осман паша.На 19 юли 1877г. въпреки героизма на българи и руснаци Стара Загора е отстъпена на врага.Отбраната на Шипка е поверена на ген.Столетов.Срещу защитниците на прохода е хвърлена 30 хилядната армия на Сюлейман паша.В критичния момент пристига помощ,отбраната е стабилизирана и замисълът на османското командване пропада.

След три неуспещни атаки над Плевен ген.Тотлебен поставя града под обсада.Армията на Осман паша капитулира.Падането на Плевен е повратна точка във войната.Руската армия форсира Стара планина.На 23 декември Западният отряд на ген.Гурко превзема София,Пловдив,а Сюлейман паша отстъпва към Егейско море.Отрядът на ген.Редецки разбива и пленява османската армия при Шипка-Шейново.Обединените руски сили превземат град Одрин и там на 19 януари 1878г. империята е принудена да сключи примирие.

Санстефански мирен договор

На 3 март 1878г. в градчето Сан Стефано Русия подписва със султана предварителен договор.Според него България става автономно княжество с християнско правителство и народна войска.Границите му обхващат Северна България,почти цяла Тракия и Македония,с излаз на Егейско море.

Берлински договор

Санстефанския договор предизвиква недоволство в останалите балкански страни и Великите сили.Германският канцлер Бисмарк се съветва с Русия.Така се стига до Берлинския конгрес ,чиито заседания завършват с подписването на Берлинския мирен договор(13 юли 1878г.).Според него Българското княжество обхваща Северна България и Софийския санджак.А южна България под името Източна Румелия става автономна област под властта на султана.