Руско-турска война

Съдържание:

*Българският въпрос;

*Освободителното движение след Априлското въстание; *Избухване и ход на войната;

*Участие на българите в освободителната война; *Санстефански мирен договор;

*Берлински мирен договор.

Българският въпрос

Кървавото потушаване на Априлското въстание поставя за първи път българския въпрос пред световната демократична общественост. Великите сили този път няма как да игнорират съзнателно българската държава. Свиканата в края на 1876г в турската столица посланическа конференция/Цариградската конферемция -намира решение:

*земите,в които българите са изконно,доминиращо население,се обединяват в две области с широка автономия

-Източна,със столицата на Търново,

-Западна,с център София.

Митхад паша отхвърля проекта.

Освободителното движение след Априлското възтание

Киряк Цанков- създател на БЧН

Цариградската конференция

Избухване и ход на войната

Обявена е война на 24.04.1877г.(нов стил)/ 12.04.1877г.(стар стил) в Кишинев с манифест на император Александър II.

Създават се две армии:

–Дунавска армия– състои се от 210 000 души;

–Кавказка– състои се от около 80 000 войници;

Турция разполага с половинмилионна армия. В състава на руската армия влиза също и българското опълчение,като на това се гледа снизходително.

На 22.06.1877г.(нов стил)/10.06.1877г.(стар стил)

генерал Аполон Цимерман стъпва на българска земя по-точно в Северна Добруджа(днес вече в Румъния) като е посрещнат радостно от местните българи. Целта на генерала е да блокира укрепения четириъгълник(Русе,Варна,Шумен и Силистра) от север. Цимерман заема отбранително положение до линията Черна вода-Кюстенджа(дн. Констанция)

Участие на българите в освободителната война

 Тука идва един много спорен въпрос,а той е дали свободата ни е подарена?.

Не може да се отрече голямата помощ на руските войници,но българите съща са част от тази война. Голяма заслуга има императорът Александър II-освободител на българското Освобождение.

 Най-впечатляваща,без съмнение е ролята на българското опълчение,което в навечерието на войната има 7500д. под командването на ген. Николай Столетов

ген. Николай Столетов

Санстефански мирен договор

03.03.1878г.

Договорът е подписан на 3 март (19 февруари стар стил)1878 г. в Сан Стефано (днес квартал на Истанбул), от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя.

Няма присъстващ свидетел на подписването от българска страна, независимо от това, че българите са участвали във военните действия и са дали 3456 убити опълченци.

Санстефанският договор изостря силно отношенията между Русия и останалите Велики сили, поради това, че е сключен в нарушение от страна на Русия на предварително сключените тайни споразумения с Австро-Унгария – по-специално Райхщадското споразумение от 1876 г. и Будапещенската конвенция от 1877 г. Част от тези спорове са решени с Лондонското споразумение от 30 май 1878 г., предхождащо Берлинския договор, който окончателно решава въпроса със създаването на Княжество България.

Един от сериозните за Русия (а оттам – и за България) проблеми в Санстефанския договор е в предварителното съгласие на Русия, че на Балканите няма да се създава голяма славянска държава.

 Румъния получава Северна Добруджа като компенсация от Русия,а Сърбия получава Нишката област.

Берлински мирен договор

Договорът се състои от 64 члена. Унищожава разпоредбите на предварителния Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г. между Русия и Османската империя. Санстефанският договор изостря отношенията между Русия и останалите Велики сили.

Споровете между тях са поради неспазването от страна на Русия на предварително сключените тайни споразумения с Австро-Унгария – по-специално Райхщадското споразумение от 1876 г. и Будапещенската конвенция от 1877 г., като част от тези спорове са решени с Лондонското споразумение от 30 май 1878 г., предхождащо Берлинския конгрес.

Основното противоречие се състои в предварителното съгласие на Русия, документирано в посочените по-горе споразумения и конвенция, на Балканите да не се създава голяма държава.Някои клаузи на Берлинския договор са променени още при Съединението на Княжество България с Източна Румелия (6 септември 1885). Част от системата, установена с договора, е напълно разрушена на 22 септември 1908 г., когато България обявява независимостта, а Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, покрай благоприятно условие възникнало в Османската империя, където е налице Младотурската революция.