Руско -турска война

I.Дипломатическа подготовка

• чрез поредици от срещи в Цариград, Будапеща, Виена и Лондон Русия сключва двустранни договори със Сърбия, Черна гора, Румъния и неутралитет с Австра-Унгария.

1.Отзвука от потушаването на Априлското въстание.

    -Чрез самоотверженото въстание българския народ спечелил симпатиите на цялата световна общност, която остро осъдила действията на Османската империя и нейните покровители.

Интелигенцията от почти всички европейски държави се обявила против опустошителните мерки на Високата порта и зверствата, които тя е направила спрямо българския народ.

Жестокостите и кръвопролитията станалия причина видни писатели, журналисти и хора с обществена позиция да хванат перото и да нанесат жесток удар спрямо разрушенията, наложени от османците.

https://www.youtube.com/watch?v=jw5rxYPbweM

2.Цариградска конференция

   -Основната идея на Цариградската конференция е да         реши етническите и национални проблеми на Балканския     полуостров по дипломатичен път и под контрола на     Великите сили.

   -Участие в конференцията взимат представители на   следните страни: Великобритания, Русия, Франция, Австро-   Унгария, Германия, Италия и домакините от Османската   империя.

   -Цариградската конференция е от особено значение за   българския народ. Българите осъзнават, че пред тях стои   реална възможност да бъдат освободени от османска власт,   но този път по мирен начин.

https://www.youtube.com/watch?v=3H3sbWh7rFc

3. Договореностите между Русия и Австрия.

   – След като през 1787 г. Османската империя обявява     война на Русия, австрийският император подкрепя   стратегическия си съюзник. През януари 1788 г. Австрия   обявява война на Османската империя.

II. Войната (1877-1878г.)

1.Начало на войната и император Александър II

    -Сутринта на 12 / 24 април 1877 г. в гр. Кишинев император Александър II подписва подготвения от канцлера княз Андрей Горчаков „Манифест за обявяване война на Османската империя“.

    -Това става възможно след Лондонския протокол на Великите сили, Райхщадското споразумение между Русия и Австро-Унгария и Будапещенската конвенция.

https://www.youtube.com/watch?v=U-MxwgOdLOQ

2.Преминаването на Дунав и разделянето на руската армия на три части.

     -Река Дунав се форсира при Свищов на 15.06.1877г. от     основните руски сили, които след това се разделя на 3   части:

https://www.youtube.com/watch?v=r97fi9LAOVA

Западна част

   -Ръководи се от ген. Николай Криденер

     Задачата на 35-хил. група е да овладее Никопол и да     развие настъпление в западна посока.

Предна част

    -Предвождана от ген.Йосиф Гурко

       Отрядът, наброяващ 12 хил. бойци, между които и     българските опълченци, трябвало да настъпи по посока   Търново и проходите в централната част на Балкана

Източна част

   -Водена от Александър III Александрович

     Източният отряд в състав от 70 хил. души има задача   да  напредне на изток и да блокира големите военни бази   Разград, Русе, Шумен и Варна, без да прави опити за   тяхното превземане.

3.Освобождаването на Стара Загора

   -В края на месец декември 1877 г. Южният отряд на Руската армия начело с генерал-лейтенант Фьодор Радецки се спуска от Балкана при невероятно тежки зимни условия.

   – В състава на Южния отряд са включени и дружините на Българското опълчение, покрили своята Самарска светиня с неувяхваща слава в боевете при Стара Загора

4.Боевете при Шипка август 1877г.

   – Защитниците на Шипка – българи и руси – допринасят по категоричен начин за успешния изход от войната. Отбраната е поверена на ген. Николай Столетов. Ген. Николай Столетов

   -Защитниците са около 5500 души, които се борят срещу 30хилядната войска на Сюлейман паша. На 7 юни 1877 Шипка е в ръцете на руската армия.

https://youtu.be/r97fi9LAOVA?t=149

5.Приноса на българите във войната

   -по време на войната много българи разузнават и събират данни за руското командване.

   -местното население разнася вода и храна на войниците, грижи се за ранените

   -българските чети извършват акции, охраняват селища и влизат в открити боеве с османските сили.

   -извесни чети са на Петки войвода, Панайот Хитов и други

https://ucha.se/watch/10974/prinos-na-balgarite-kam-voynata-mirni-dogovori-rusko-turska-voyna-i-osvobozhdenie-na-balgaria

6. Генерал Радецки

    –Фьодор Фьодорович Радецки  е руски офицер, генерал от пехотата. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

    -Назначен е за началник на Южния отряд. Командва тежките отбранителни боеве по време на Шипченската битка на 12 август и Шипченската битка през септември 1877 г.

III.Край на войната

 1.Примирие от края на януари 1878г

   –Одринското примирие, подписано на 19/31 януари 1878 г. между Русия и Османската империя прекратява военните действия в Руско-турската война (1877 – 1878).

  Руският дипломат Александър Нелидов изготвя „Записка относно условията за мир“

2.Санстефански мирен договор

   -Договорът е подписан между Русия и Османската империя на 3.03.1878г. С него се слага край на Руско-турската освободителна война.

   -Договорът е предварителен, и подлежи на одобрението на останалите Велики сили.

   -Българската държава се възстановява като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и собствена войска

3. Берлински мирен договор

   -Подписан на 1 / 13 юли 1878 г. в Берлин. Урежда промените в положението на Османската империя след Рускотурската война (1877-1878).

   – България се разделя на 5 части:

         Васално княжество България

         Автономна област Източна Румелия

         Градовете Пирот и Враня се дават на Сърбия

         Северна Добруджа се дава на Румъния

         Македония и Тракия се връщат на Османската империя