Руско турска война

I Дипломатическа подготовка

Политическата обстановка в българските земи, на Балканите и в Европа в навечерието на Руско турската война.Мощното въстание на българския народ през април 1876 г и избухналата след това сръбско турска война, с участието на Черна гора активизират политиката на европейските държави и Русия на Балканите.

Кървавото потушаване на Априлското въстание предизвиква силен отзвук в много страни. Великите сили изпращат анкетни комисии в българските земи, чиито представители изнасят пред европейската и световна общественост ужасяващи факти за национален геноцид.

Въоръжената борба на балканските народи през 1875 1876 г и изострянето на вътрешната криза в Турция предизвикали намесата на Великите сили за уреждане на възникналото напрежение. Чрез поредица от срещи в Цариград, Будапеща, Виена и Лондон Русия сключва двустранни договори със Сърбия, Черна гора, Румъния и неутралитет с Австро-Унгария.

II – Войната (1877-1878г.)

Османското правителство отхвърля Лондонския протокол на Великите сили с предложения за реформи в Османската империя. В отговор на 12/24 април 1877 г., с издаден в Кишинев Манифест на император Александър II, Русия обявява война на Османската империя. Река Дунав се форсира при Свищов 15.06.1877 г. от основните руски сили, които след това се разделят на 3 части. Западната част се ръководи от ген. Николай Криденер. Състои се от 35 хиляди души и целта им е да овладеят Никопол и да развие настъплението в западната посока. Предната част се ръководи от ген. Йосиф Гурко. Отрядът, наброяващ 12 хил. души, между които и българските опълченци, трябвало да настъпи по посока Търново и проходите в централната част на Балкана. Източната част се води от Александър III Александрович. 70 хил. души имат за задача да напреднат на изток и да блокират големите военни бази Разград, Русе, Шумен и Варна, без да прави опити  за превземане. Битката при Шипка е ключова. 5500 българи и руснаци побеждават 30 хилядната войска на Сюлейман паша.

Освобождението на Стара Загора

В началото на юли 1877 г. Предният отряд с генерал-лейтенант Йосиф Гурко провежда настъпление на юг от Стара планина.Сюлейман паша отдава голямо значение на овладяването на Стара Загора. Същия ден съсредоточава основните си сили. Към тях би трябвало да се присъединят силите на Новозагорския османски гарнизон с командир Реуф паша, но те са задържани от десния руски отряд. Чирпанският османски гарнизон с командир Ахмед Хулюси паша също закъснява за битката при Стара Загора.Отбраната на Стара Загора е поета от полковник Фьодор Де Прерадович. Османският удар поема 3-та опълченска дружина с командир подполковник Павел Калитин. Принудена е да се оттегли и води героичен бой за спасяване на Самарското знаме, при който загиват знаменосците унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк, опълченецът С. Минков и подполковник Павел Калитин. Самарското знаме е изнесено от бойното поле след страховит ръкопашен бой от стихийно формирана знаменна група в състав унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец Никола Корчев, Павел Малкин, Д. Минков, Попов, прапоршчик Стефан Кисов, Радев, Мицов, Донев, Н. Кръстев, осетинеца Николай Караев (Дудар) и др.

III – Край на войната 

а 19 февруари/3 март Русия и Османската империя подписват предварителния Санстефански договор. Според него Румъния, Сърбия и Черна гора получават пълна независимост. България се създава като автономно трибутарно княжество. Територии на Османската империя се поделят между Великите сили.

Съгласно предварителните договорености между Русия и Австро-Унгария, както и между Русия и Великобритания, няколко месеца по-късно Великите сили се събират, за да оформят окончателния договор по време на Берлинския конгрес. Берлинският договор от 1/13 юли 1878 между Великите сили и Османската империя ревизира Санстефанския и в началото на 1879 е потвърден с Цариградския договор между Русия и Османската империя.