СЪДЪРЖАНИЕ

*Освободително движение след Априлското въстание

*Избухване и развитие на войната 1877г.

*Участие на бъларите

*Санстефански мирен договор

*Берлински мирен договор

Освободително движение след Априлското въстание

Революционните сили понасят тежък удар след упостошението на възтанието.Полицейският контрол се засилва затова комитетските дейнисто се налага да бъдат спрени.Многа са загиналите като революционри, апостоли, дори и обикновенни хора участници.Емиграциите се увеличават.

През 1876 се отличават две емигрантски организации:

 –БЧН(Българско човеко-любиво настоятелство) създадено от Киряк Цанков през 1875г.

–БЦБО(Българско централно благотворително общество) създаден е от членовете на БЧН

През ноември 1876г. БЦБО провежда Народен събор,на който е издигната нова програма за създаване на българска държава,която е представена на Посланическата конференция

Избухване и развитие на войната 1877г.

Обявена е война на 24.04.1877г.(нов стил)/ 12.04.1877г.(стар стил) в Кишинев с манифест на император Александър II.

Създават се две армии:

–Дунавска армия – състои се от 210 000 души;

– Кавказка – състои се от около 80 000 души

Турция разполага с половинмилионна армия. В състава на руската армия влиза също и българското опълчение,като на това се гледа снизходително.

На 22.06 1877г. (нов стил) 10.06.1877(стар стил) Генерал Аполон Цимерман стъпва на българска земя по-точно в Северна Добруджа (днес вече в Румъния) като е посрещнат радостно от местните българи. Целта на генерала е да блокира укрепения четириъгълник (Русе,Варна,Шумен и Силистра) от север. Цимерман заема отбранително положение до линията

Черна вода-Кюстенджадн.

7.07.1877г.(нов стил)/15.07.1877г.(стар стил) Край Свищов руската армия нанася главния удар
и се стига до бой до река Дунав
Руските войски действат в три отряда:
Най-малобройният е на ген. Гурко-12 000д.

–Източен– командва го престолонаследника Александър;Блокира линията Русе – Разград – Шумен

–Западен– камандван от Ген. Николай Кринденер;Напредва към Никопол;

–Преден– командван от Ген. Йосиф Гурко;прониква в противникова територия и на 7 юли освобождава Търново;

Руско-българските чети удържат на всяка цена прохода на Шипка. Именно на Шипка се води най-голямато сръжение в цялата война между 25.08.1877г. (нов стил) 9-13.08.1877 (стар стил).5000 войска на ген. Столетов от руси и българи отблъска 40 000 армия на Сюлейман паша.

На 28.11.1877г. Плевен бива превърнат в трудно разбиваема крепост.Заради опита си да си пробие път през прохода той и войската му биват пленени.

04.01.1878г.

Ген. Гурко с 70 000 войници превзема София. Ген. Радецки разгромява корпуса на Вейсел паша и в плен падат 32 000 турски войници, както и четирима генерали.

23.01.1878г.

Одрин бива пленен от русите и по този начин се затрашава и Цариград (Истанбул) и поради тази причина османското правителство иска мир.

Участие на българите

Най-важният въпрос който всички си задаваме е дали свободата ни е подарена?

Не може да се отрече голямата помощ на руските войници,но българите същo са част от тази война. Голяма заслуга има императорът Александър II-освободител на българското Освобождение.

Санстефански мирен договор

03.03.1878г.

Договорът е подписан на 3 март (19 февруари стар стил)1878 г. в Сан Стефано (днес квартал на Истанбул), от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя. Няма присъстващ свидетел на подписването от българска страна, независимо от това, че българите са участвали във военните действия и са дали 3456 убити опълченци.

Санстефанският договор изостря силно отношенията между Русия и останалите Велики сили, поради това, че е сключен в нарушение от страна на Русия на предварително сключените тайни споразумения с Австро-Унгария – по-специално Райхщадското споразумение от 1876 г. и Будапещенската конвенция от 1877 г. Част от тези спорове са решени с Лондонското споразумение от 30 май 1878 г., предхождащо Берлинския договор, който окончателно решава въпроса със създаването на Княжество България. Един от сериозните за Русия (а оттам – и за България) проблеми в Санстефанския договор е в предварителното съгласие на Русия, че на Балканите няма да се създава голяма славянска държава.

Румъния получава Северна Добруджа като компенсация от Русия,а Сърбия получава Нишката област.

Берлински мирен договор

Договорът се състои от 64 члена. Унищожава разпоредбите на предварителния Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г. между Русия и Османската империя. Санстефанският договор изостря отношенията между Русия и останалите Велики сили.

Споровете между тях са поради неспазването от страна на Русия на предварително сключените тайни споразумения с Австро-Унгария – по-специално Райхщадското споразумение от 1876 г. и Будапещенската конвенция от 1877 г., като част от тези спорове са решени с Лондонското споразумение от 30 май 1878 г., предхождащо Берлинския конгрес.

Основното противоречие се състои в предварителното съгласие на Русия, документирано в посочените по-горе споразумения и конвенция, на Балканите да не се създава голяма държава.Някои клаузи на Берлинския договор са променени още при Съединението на Княжество България с Източна Румелия (6 септември 1885). Част от системата, установена с договора, е напълно разрушена на 22 септември 1908 г., когато България обявява независимостта, а Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, покрай благоприятно условие възникнало в Османската империя, където е налице Младотурската революция.