Руско-турската война

Лятото на 1875 г. поставя началото на поредното изостряне на Източния въпрос. Поводът за войната е Въстанието в Босна и Херцеговина (1875), Априлското въстание в България (1876) и Сръбско-турската война (1876).

На 26 юни/8 юли 1876 г. се подписва тайното Райхщадско споразумение, в което Австро-Унгария и Русия се съгласяват какви територии да бъдат разпределени на кои страни, след края на войната. През април Русия постига споразумение с Румъния за пропускане на руските войски през нейна територия. Райхщадското споразумение е разширено с Будапещенската тайна конвенция между Австро-Унгария и Русия.Едновременно с това, Русия подготвя стратегически план за война с Турция. Негов автор е генерал-лейтенант Николай Обручев.

През декември 1876 г. е свикана Цариградската конференция. Великите сили обсъждат границите на една или повече автономни български провинции в рамките на Османската империя.в Османската империя е приета нова конституция, гарантираща права и свободи на всички етнически малцинства и българите ще се ползват със същите права, като всички други народности. Великите сили обявяват, че конституцията е само частично и незадоволително решение. След поредица от опити за постигане на компромис, конференцията приключва без споразумение.

 В началото на войната 10/22 юни руската Дунавска флотилия унищожава османски кораби по течението на река Дунав и я минира. На12/24 юни Руската артилерия започва да се обстрелва Русе и Тутракан. На 15/27 юни Генерал-майор Михаил Драгомиров ,извършват десант през река Дунав при Зимнич-Свищов. Създаден е сигурен плацдарм.Инженерните части с командир генерал-майор Александър Деп построяват два понтонни моста при Свищов и прехвърлят Действуващата Руска армия на българския бряг.

Руското командване разделя частите, прехвърлени при Свищов на:

Западен отряд от 35 000 офицери и войници с командир генерал-лейтенат Николай Криденер

Русчушки отряд от 70 000 офицери и войници с командир престолонаследника Александър Александрович

Преден отряд от 12 000 офицери и войници с командир генерал-лейтенат Йосиф Гурко,включва в състава си Българското Опълчение.

Чрез бързо придвижване на Предния отряд в Южна България и активни действия на Източния и Западния отряд се цели да се провали османския военен план. Започва настъпателния период на войната. Установява главната квартира на руския император Александър II, който провежда два военни съвета .На 7/19 юли е установен контрол над Шипченския проход, имащ значение за връзките между Северна и Южна България. С тези действия пътят за настъпление към Цариград е открит, като генерал-лейтенант Йосиф Гурко превзема и Стара Загора.

Битката при Шипка

Битката в Стара Загора

Започва дълга борба за изтощаване. Битките при Езерче, Кашъкбаир и Карахасанкьой, Кацелово и Горско Абланово, Чаиркьой Мечка-Тръстеник още Битка при Ловеч, Битка при Горни Дъбник, Битка при Телиш, Битка при Враца, Битка при Оряхово, Битка при Тетевен, Битка при Арабаконак и Битка при Елена. Периодът на борбата за надмощие е с най-много усилия и жертви и за двете страни. Изчерпва почти всички възможности на Османската империя и нейните въоръжени сили за активни действия. Русия успява да мобилизира количествено и качествено по-големи ресурси за по-нататъшни настъпателни действия.Заключителното руско настъпление е осъществено изцяло и довежда до мълниеносен разгром на последната противникова сила в Южна България-групировката на Сюлейман паша. На 4/16 януари е превзет Пловдив, а на 8/20 януари руските войски влизат в Одрин.

В началото на 1878 година действуващата руска армия е на 20 км от Цариград. Победата е пълна.

Под натиска на Великите сили на 19/31 януари Русия сключва с Османската империя Одринското примирие, с което се прекратяват бойните действия.

На 19 февруари/3 март Русия и Османската империя подписват предварителния Санстефански договор. Според него Румъния, Сърбия и Черна гора получават пълна независимост. България се създава като автономно трибутарно княжество. Територии на Османската империя се поделят между Великите сили.Съгласно предварителните договорености между Русия и Австро-Унгарияняколко месеца по-късно Великите сили се събират, за да оформят окончателния договор по време на Берлинския конгрес. Берлинският договор от 1/13 юли 1878 между Великите сили и Османската империя ревизира Санстефанския и в началото на 1879 е потвърден с Цариградския договор между Русия и Османската империя.