Старозагорско-Априлско въстание

Старозагорско въстание

Старозагорското въстание е опит на Българския революционен централен комитет да организира общо въоръжено въстание в Българско през 1875г.На 12 август 1875 г. БРЦК взима решение за подготовка на всенародно въстание. Определени са 5 въстанически окръга: Русенско-Шуменски, Търновски, Старозагорски, Сливенски и Ловешко-Троянски. За център на въстанието се избира Стара Загора с ръководители Стефан Стамболов, тъй като Старозагорският комитет е най-силен. Някои членове на комитета обаче се противопоставят на въстанието като ненавременно. Въстанието е много масово в селата около Стара Загора. Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети. Някои от четите пристигат в околностите на Стара Загора в очакване да се присъединят към въстаниците от града. Водят се тежки сражения около селата Обручище, Самуилово и Елхово. Четите на Руси Бакърджията (100 – 120 души) и на Стефан Чифутов (105 души) водят сражения с турците в околностите на с. Елхово.

Участниците в Старозагорското въстание са

*Иван Владиков-Владиката        *Руси Аргов

*Кольо Ганчев                          *Никола Райнов-Пантата

*Стефан Стамболов                   *Захари Стоянов

*Иван Хаджидимитров               *Тома Кърджиев

*Господин Михайловски            *Георги Икономов

*Стефан Чифудов                     *Георги Стоев

*Христо Шокиров                     *Иван Андонов

*Стою Ранделов                        *Панайот Волов

Априлското въстание

Априлското въстание от 1876 година е въоръжено въстание на българите в Османската империя. Избухва преждевременно на 20 април в Копривчица и е организирано от Гюргевския революционен комитет.Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Днешните оценки са, че въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел – политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и особено в Русия

Според изработения от Гюргевския революционен комитет план българските земи са разделени на 5 революционни окръга (като в 5-ия организацията е твърде слаба):

1. Търновски – с център Горна оряховица, главен апостол е Стефан Стамболов с помощници Христо Караминков(Бунито), Иван Панов и Георги Измирлиев;
2. Сливенски – главен апостол е Иларион Драгостинов с помощници Стоил войвода и Георги Обретенов;
3. Врачански – главен апостол е Стоян Заимов с помощници Никола Обретенов, Георги Апостолов и Никола Славков;
4. Пловдивски – главен апостол е Панайот Волов с помощник Георги Бенковски, по-късно като помощници са привлечени Георги Икономов и Захари Стоянов;
5. Софийски – на практика само планиран, с апостоли Никола Обретенов и Никола Славков