by Diana Pavlova
Copyright © 2020
Руско-турската война
Copyright © 2020
I.Дипломатическа подготовка
1.Отзвука от силата на априлското въстание:
След потушаването на априлското въстание Великите сили изпращат анкетни комисии и представят ужасяващи факти за национален геноцид.
2.Цариградска конференция
Борбата през 1875-76г. и изоставянето на вътрешната криза в Турция предизвиква намесата на Великите сили. След поражението в Кримската война и Парижкия мирен договор (1856г.) Русия е лишена от намесата си по отношение на Източния въпрос. На съцтоящата се в град Райхщад през 1876г. среща между руския и австро- унгарския император е решено да се гарантира териториалната цялост на Сърбия,а България, Румъния и Албания да са независими или автономни на Турция провинции.
В Турция става преврат и султан Абдул Азис е свален от престола, като на негово място се качва Абдул Хамид II. Турската войска взима превес над Сърбия и се готви за нападение над Белград. Това води до свикване на конференция от Великите сили за решаване на Източния въпрос.
На 12 декември проектът изработен от Великите сили се отхвърля и войната става неизбежна.
II.Войната (1877-1878г.)
1. Подготовка на войната
През януари 1877г. се подписва тайна конвенция между Русия и Австро Унгария, според която Русия има право да действа срещу Турция и предвижда създаване на българска държава. През април 1877г. се подписва военна конвенция, с която Румъния се присъединява към Русия във войната.
2. Османското правителство отхвърля на Лондонския протокол на Великите сили. Император Александър II издава манифест в Кишинев на 12/24 април 1877г.
3.След преминаване на р Дунав при Свищов на 15 юни 1877г., руската армия се разделя на 3
Западна част се състои от 35 хиляди души, на чело с генерал Николай Криденер. Западна част трябва да овладее Никопол и да се придвижи на запад.
Предната част наброява 12 хиляди души, като на чело е генерал Йосиф Гурко. Предната част трябва да се придвижи по посока Търново и проходите на Централния балкан.
Източната част се състои от 70 хиляди души, начело с Александър III Александрович. Задачата на Източната част е да се придвижи на изток и да блокира военните бази без да ги превзема.
4.Борбата при Шипка
Българските и руските защитници на Шипка допринасят за успешния изход от войната. Отбраната е поверена на генерал Николай Столетов, който предвожда около 5500 души, сражаващи се срещу 30 000 турски войници.
5.Битка за Стара Загора
В края на юли 1877г. край Стара Загора се водят епични боеве. Прехвърлената от Северна Албания армия на Сюлейман паша има за цел да спрете движението на Предния руски отряд на генерал Гурко, да премине през един от старопланински проходи и да подпомогне турските войски в Плевен.
6.Примирие от края на януари 1878г.
Одринското примирие, подписано на 19/31 януари 1878г. между Русия и Османската империя прекратява военните действия в Руско-турската война.
След победата на руската армия при връх Шипка и очакваната капитулация на османския гарнизон в Плевен, Русия започва непосредствената подготовка на следвоенния период. Работи се по условията на бъдещото примирие с Османската империя и следвоенното устройство на Балканския полуостров.
http://store.picbg.net/pubpic/B6/10/2889aa857eb5b610.jpeg
III.Край на войната
1. Санстефански мирен договор
На 19 февруари / 3 март 1878г. Русия и ОИ сключват прелиминарен мирен договор, който слага край на войната. Той е подписан от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния министър Сафет Мехмед паша и посланика Садулах бей от страна на Османската империя.
2.Берлински мирен договор
Берлинският мирен договор е подписан на 1/13 юли 1878г. в Берлин и според него България се разделя на 5 части – Васално княжество България, Източна Румелия, градовете Пирот и Враня, които се дават на Сърбия, Северна Добруджа, която се дава на Румъния и Македония и Тракия, които се дават на Османската империя.
Published: Mar 19, 2020
Latest Revision: Mar 19, 2020
Ourboox Unique Identifier: OB-749900
Copyright © 2020
Skip to content