Руско -турска война

Според изработения от Гюргевския революционен комитет план българските земи са разделени на 5 революционни окръга.

1. Търновски – с център Горна Оряховица, главен апостол е Стефан Стамболов с помощници Христо Караминков (Бунито), Иван Панов Семерджиев и Георги Измирлиев;
2. Сливенски – главен апостол е Иларион Драгостинов с помощници Стоил войвода и Георги Обретенов;
3. Врачански – главен апостол е Стоян Заимов с помощници Никола Обретенов, Георги Апостолов и Никола Славков;
4. Пловдивски – главен апостол е Панайот Волов с помощник Георги Бенковски, по-късно като помощници са привлечени Георги Икономов и Захари Стоянов;
5. Софийски – на практика само планиран, с апостоли Никола Обретенов и Никола Славков

Руско-турската война (1877 – 1878)

Mежду Руската империя и Османската империя е десета в поредицата от Руско-турски войни. Важна част от изострянето и решаването на Източния въпрос през 1875 – 1878 г.

Поводът за войната е Въстанието в Босна и Херцеговина (1875), Априлското въстание в България (1876) и Сръбско-турската война (1876).

Русия е способна да мобилизира по-многочислена армия, която до известна степен е по-добре подготвена. Създадена е Действуваща Руска армия на Балканския полуостров. В началото на юни руските войски от 276 000 войници с командир великия княз Николай Николаевич се съсредоточават на левия бряг на река Дунав, като основното им ядро е в района на Зимнич.

                 ПРЕМИНАВАНЕТО НА РЕКА ДУНАВ
Главното преминаване на р. Дунав е осъществено на 15/27 юни 1877 г. при Свищов. Руското командване извършва приготовленията за форсирането на реката в този район в строга тайна и след продължително разузнаване на
противника.

                       БИТКАТА ЗА СТАРА ЗАГОРА
В края на юли 1877 г. край Стара Загора се водят епични боеве. Прехвърлената от Северна Албания армия на Сюлейман Паша има за цел да спре движението на Предния руски отряд на ген. Й. Гурко, да премине през един от старопланинските проходи и да подпомогне турските войски в Плевен.

КРАЙ НА РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА

В началото на 1878 година действуващата руска армия е на 20 км от Цариград. Победата е пълна. Великобритания изпраща в Мраморно море боен флот, който да предотврати превземането на османската столица. Под натиска на Великите сили на 19/31 януари Русия сключва с Османската империя Одринското примирие, с което се прекратяват бойните действия.

На 19 февруари/3 март Русия и Османската империя подписват предварителния Санстефански договор. Според него Румъния, Сърбия и Черна гора получават пълна независимост. България се създава като автономно трибутарно княжество. Територии на Османската империя се поделят между Великите сили.

Съгласно предварителните договорености между Русия и Австро-Унгария, както и между Русия и    Великобритания,няколко месеца по-късно Великите сили се събират, за да оформят окончателния договор по време на Берлинския конгрес. Берлинският договор от 1/13 юли 1878 между Великите сили и Османската империя ревизира Санстефанския и в началото на 1879 е потвърден с Цариградския договор между Русия и Османската империя.

ПОДПИСВАНЕТО НА САНСТЕФАНСКИЯ МИРЕН                                               ДОГОВОР
На 19 февруари/3 март 1878 г. Русия и Османската империя сключват прелиминарен
мирен договор, който слага край на войната. Той е подписан от граф Николай Игнатиев и
Александър Нелидов от руска страна и от външния министър Савфет Мехмед паша и
посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя.

        ПОДПИСВАНЕТО НА БЕРЛИНСКИЯТ ДОГОВОР

Берлинският договор от 1/13 юли 1878 г. е международен договор, който урежда промените в положението на Османската империя след Руско-турската война (1877 – 1878). Договорът е заключителният документ от Берлинския конгрес и е подписан точно месец след началото на тази среща на представителите на Великите сили – на 13 юни същата година в двореца Радзвил.

Договорът се състои от 64 члена. Унищожава разпоредбите на предварителния Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г. между Русия и Османската империя. Санстефанският договор изостря отношенията между Русия и останалите Велики сили. Споровете между тях са поради неспазването от страна на Русия на предварително сключените тайни споразумения с Австро-Унгария – по-специално Райхщадското споразумение от 1876 г.