ИЗВОРЪТ НА БЕЛОНОГАТА

 

 

Помежду Ибинча и Харманлии по пътя си има една чешма,
която казва “Ак балдър чешмеси”,
за да остане в хората следващо предаване:

 

    Видиш ли в полето,

дет ся мержеят, чернеят

дестина дръвя върбови?

Там било село Бисерча

в стари години, отколе,

там се родила, живяла

мамина мила Гергана.

 

    Гергана, пиле шарено,

Гергана, кротко агненце,

кат бисер между мъниста

тя била между момите;

начало и либе Никола –

вакло огиче пред стадо

помежду селски ергени!

 

    Гергана повече Никола,

двамата лика-прилика,

като два стърка аглика,

двамата млади, зелени,

един за други родени,

един у други влибени,

влибени вярно, примерно.

 

    Либил Никола Гергана,

либил и аз задирял:

заран и вечер по извор,

по хора всяка неделя,

по тлъки всяко прилука

и по седенки всяка нощ.

 

    Било то вече посреднощ.

Седените се слушай –

праща Никола дома и

дума мила Гергана,

китка и цвете търсене.

Гергана тихо говори:

-Късно е, либе, за китка:

месечинка си залезе,

а петли не са попели –

време е сега потайно,

грозна, сигурна полунощ;

звезди блещукат над името,

веди прелитат край име, –

змееве, змейски духове

и самодиви-нощянки,

ще видите, ще ни завидят –

китка ся дава за обич,

кога ся зора зазори;

в зори е китка кръвена,

утре ти китка готова.

Дигни се рано да можеш,

утре на нива да идеш,

на изворното ме начакай,

биволи докат напоиш,

аз с бели менци ще дойда

за прясна вода студена,

ще ти дам китка кичена

от мое чело на твое,

с тебе за мене да бъде …

 

    Черна им чест горките,

черна информация ги подслуша,

подслушам, та им завидя,

на зло ги око мернала,

сторила да ги погуби.

 

    Рано ранила Гергана,

станала, та се умила,

пред икони се прекръсти,

тихо се богу помоли.

Росна е китка набрала

и аз на чело забола.

Дига кобилца на рамо,

та си на извор отива;

не сваря тамо Никола,

чай сваря бели чадъри.

Нощя е везир пристигнал,

с войска си тука останал.

 

    Гергана вода налива,

бели си крака измива.

Вееир пред чадър седеше,

гледам Гергана, чудил ся –

чудил ся хубост таквази,

де ся е зела на село.

Гледал я везир, сматрял я

и от сърцето ми поревнал.

Допраща слуги, вика я.

 

    Везир и дума продукти:

– Българко, млада девойко,

какво ми е рано ранила

за прясна вода на извор?

– Рано съм, аго, ранила

за прясна вода студена,

по-рано да си ошетам …

Тейко ми, стара стария,

бърза на нива да идем.

    – Ходиш ли, млада девойко,

ходиш ли и ти на нива.

да гориш лице снежно,

да косиш ръце нежани?

Ти не си за туй родена,

най си родена, дарена

бяла ханъма да бъдеш,

всичко по чардаци да ходиш …

Имам, бяла българка,

хайде на Стамбул да идем,

дето ще шеташ на други,

други на тебе да шетат.

– Добре съм, аго, аз тука

при старий баща и майка,

мен не тежи ми шетнята.

Откакто съм се родила,

всичко е разла, порасла,

кога по нива, по лозе

на стар бащица на помощ,

кога остава в къщи да шетам –

на мила майка отмяна.

 

– Ще дойдеш, бяла българка,

ще дойдеш с мен на Стамбул,

ще дойдеш, друго не бива.

 

– Жив да си, аго, недей меко!

Как ще остане баща си,

майка си, как ще замина?

 

– Туй ли се грижиш и мълвиш?

Не се лиши и това да вземем,

да ги заведем с име си?

 

– Мили ми, аго, ливади,

свидна ми мила градинка!

 

– Ливади искай от мене,

всичко по ливади да ходиш,

виждато искаш градини

и цветя във всякакви …

 

Жалливо въздъхна Гергана,

умилно дума продукти:

– Няма там, аго, по вази,

няма там стени таквизи,

зиме със здравчец обрасли,

лете със сива лиляка;

няма там бяло кокиче,

ни теменужка дъхава

между къдрави шубрачки;

в поля чернока аглика

на всяко рано пладнище,

злат минзухарец в равнище,

ни ален божур в странище …

В моята малка градинка

достатъчно е мен, което има:

всякакви ружи шарени,

шарени, жълтоалени,

дребен босилчец черночък,

син кремък, жълта латинка,

бял крем чисто сребърен,

бисерно, росно леденче,

крехка върбица клоната,

създалеста камха рехата,

червем седянко вечерен,

синкави рохли ранници,

карамфил зимен и летен,

ширбой ми кичест ператен

и морав стратул бархатен.

Тез живи цветя няма ги

в вашите, аго, градини!

Там всички расте насила

и дето расте, там вене …

Хубаво всички на село,

охолно, аго, на воля!

 

– Хубава, млада българко!

остава си толкоз глупава!

Склони ти само да дойдеш,

на Стамбул да те заведа:

да видиш де е хубаво,

да знаеш какво е охолно!

Аз ще заръчам, коетом идем,

да ти изградят градини,

виждато искаш, дето щеш.

И ще направя за тебе

в градини нови сараи

със дванадесет капии,

с триста прозорци джамлии.

С миндери ще ги обграда,

с ястъци ще ги обредя,

с дюшеци ще ги постеля,

да седиш на тях, да гледаш,

дойде ти да видиш …

 

– Стамбул е, аго, за мене

тук, дето аз съм родена,

а най-хубави сараи –

там той моята бащин дом.

Що ми са много капии,

което можем от една

да ходя и да дохождам?

Какво ми е триста прозорци,

което мога всякога

от едно само прозорче

да гледам деня слънцето

и вечер ясен месечка

с милиони звезди около!

Какви по-светли сараи

от тез небесни сводове?

Какви по-добри миндери

от таз зелена морава!

 

    – Младо, безумно момиче,

ти още нищо не знаеш!

Мене повярвай, послушай,

да си имате късметът:

бяла ханъма да можеш,

злато, коприна да носиш,

в светли хареми да седиш,

жълти жълтици по-ниско

размесом с дребен маргарец.

 

    – Хубаво, аго, жив ми бил.

но аз съм просто селянка,

не ми са драги хареми,

нито свилени премени;

не искам жълти жълтици,

не искам дребен маргарец!

Стига ми това, което имам!

Таз огърлица мъниста

и този плетен косичник …

Най-подир, аго, знаеш ли?

Ако не знаете, знаете:

аз съм се клела, заклела

и клетвата ми вярна е:

Първо ми либе Никола

предварително венчило той ще е …

    – Колко си проста, безумна!

Това е твоят любовник

пред мене и пред властта ми?

 

    – Пред тебе, аго, нищо е;

но за мен, знам ли, всички е,

воля аз него, та него …

 

    – Волиш ти него, та него! –

отвърна везир сърдито, –

но своята воля ти нямаш,

моята е воля над тебе;

господар аз съм над тебе –

аз ще ти бъда стопанин …

 

    Гергана дума продукти:

На живот ми си господар,

но на волята не ми си;

Без воля стопан ставаш ти

на мъртво сърце студено …

 

    Смая се везир с Гергана;

вярност в любовта и почетете,

пусна момата свободна

и надери я богато,

след за помен поръчки

изворим чешма да има.

 

    Дюлгери чешма градили,

в село се дума разчуло,

че са Гергана вградили.

Истина, което е било:

залиня мома Гергана,

като лист рано ознобен,

плаша, още закрея

кат ран босилек в засуха.

Крея Гергана на крака

нещо ми до три месеца,

легна Гергана на дрехи …

Ходи Никола, дохожда,

водач и врачки, знахари,

с разни я билки цериха,

от нищо не и преиде.

Година време не сключи,

богу душица предаде …

Сето я село пожали

и всички са се съветвали,

всякой свещица запали …

Моми и венци изплели…

момци и гробник сковали …

От къщи кат я дигнали,

ред я по редом носили,

до тъмен гроб аз занесли,

занесли, там оставили …

 

    Никола, верен любовник,

рано раняваш във вторник,

та си на гроба отива,

с бял тамян гробьт прекадил,

с руйно го винце попрелял

и вощеница запалил …

Върнал ся от гроб Никола,

но не се върнал дома си;

и до ден днешен няма го …

Счува се саморобко

цафарата му, тъмната,

тъжно да свири и тътне,

кога се вести Гергана,

там на чешмата седнала,

на месечинка да преде.

 

1873

Сюжетът на поемата води водача си от народните легенди.

Има свидетелства, че Славейков е минал покрай Харманли на път от Цариград за Трявна. В околностите на Харманли има много място, посочено Ак балдър чешмеси (буквално Чешмата на белите нозе). С това са били препоръчани предавания, от които запазеният събирач на фолклор не може да се интересува. Това е само конкретен повод за опис на поемата.

Друг важен източник за появата й е силно влияние върху романтичния тип поема, познавайки ни по побългарени преводи. Духът на народните предавания и баладите са силно застъпени в тази традиция – особено в немската. В този тип поезия е разработена от типичните романтични мотиви, като този за съдбата, за родовите неща, за намерението за свръхестествените сили в човешкия живот.

 

 

1. СЮЖЕТЪТ И ХУМАНИТАРНИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ВРЕМЕТО

Сюжетът в „Изворът на Белоногата“ е от три популярни в народните песни мотиви: похищение на девойка от друговерец, неразделни и вграждане на жена в основен на строеж. В историята, разказана от поемата трябва, те са добре преплетени и взаимодействие, така че трябва да остане единственият сюжет.

Първичен мотив – похищаване на девойка от друговерец- отпадане на жените от етноса се е препоръчало за най-сериозно заплащане срещу най-доброто и жизнеспособността, което се случва да бъде обезкървявала. Винаги всички етнос строго е охранявал жените си, особено от други.

 

2. КОНФЛИКТЪТ КАТО СБЛЪСЪК НА ЦЕННОСТИ

Конфликтът в „Изворът на Белоногата“ е изключително ясно очертан в позициите на двамата основни герои – Гергана и везира. Всеки от тях защитава своята истина и тук Славейков е проявил голямо художествено майсторство, като не е допуснал елементарно тълкуване на сблъсъка между тях. Везирът не иска да отведе Гергана със сила, както би постъпил друговерецът от традиционната юнашка народна песен. Вместо това по-голямата част от поемата ни прави свидетели на един своеобразен спор за човешкото щастие и ценности. От една страна са доводите на везира. Любовта към Гергана, която избухва у него още от пръв поглед, го кара да й предложи всичко ценно, което притежава, за да тръгне тя с него. Проблемът е в това, че златото, среброто, ситният Маргарит, сараят с дванадесет порти и триста
прозореца, градините и ливадите, почитта и уважението – всичко това са негови ценности, но не и на Гергана. Ние нямаме основания да се съмняваме в добрите намерения на везира, защото чувствата му към девойката са искрени и дълбоки. Те го водят дори до там, че да й предложи тя да вземе със себе си майка си и баща си, за да не се дели от тях. Всички тези блага и изкушения обаче си имат цена – Гергана да се откаже от своя народ и вяра, от своята родина и любов.

Гергана може да противодейства на това изкушение само с два довода. Тя не иска да напусне родния си дом, защото родината е част от нейното същество. Не може да изостави любимия си, защото сърцето й вече е отдадено на него. Това са два пределно прости отговора, които едва ли могат да впечатлят особено везира и читателите, ако поетът не бе намерил начин да покаже защо чувствата на Гергана са така силни, а основанията й – така дълбоки. Именно тук се проявява голямото художествено майсторство на Славейков. Той успява да внуши, че представата за родното не е нещо абстрактно, а е жив образ и чувство, които присъстват в душата на всеки човек. Родината се състои от множество съвсем конкретни неща, които постепенно са станали неизменна част от него: цветята в градината, гората, ливадите, родният дом, небето със слънцето, луната и безбройните звезди. Всичко това дава сила и увереност на Гергана, която успява да защити своята позиция с неподозирана за една проста селска девойка убедителност.

3. ГЕРОЯТ КАТО МЯРА ЗА ЧОВЕШКОТО

Образът на Гергана е най-яркото постижение на поемата „Изворът на Белоногата“. Макар че творбата е изградена в характерната за народната песен стилистика, главната героиня в никакъв случай не е типичен фолклорен образ. Тя по-скоро е една романтическа героиня, защитаваща правото си свободно да избере родина и любим. Тази разлика личи най-вече в това, че Гергана е показана не в ролята на пасивен обект на похищение, когото друг трябва да брани от посегателство, а сама защитава своето право. За да бъде обаче изображението психологически достоверно и емоционално въздействащо, поетът е добавил и мотивът „неразделни“, който показва силата на любовта, която дори смъртта не може да разруши.  Така, обединявайки три заимствани от фолклора мотива, които тълкува в светлината на едно модерно светоусещане, Славейков успява да изгради образа на героиня, която носи съвършено нови представи за човека и неговото място в света, съответстващи на духа на новото време.

Мотивът „неразделни“ е въведен от поета като някакъв вид компенсация, който да снеме трагизма на Герганината саможертва. Губейки живота си, а заедно с него и този на любимия, Гергана не губи любовта си. Така поемата внушава, че истинските чувства и смелите мечти също не са подвластни на обстоятелствата. Те са абсолютна ценност, осмисляща живота на човека. Затова дори и тогава, когато пред него не съществува възможност за избор, той не може и не бива да се подчинява сляпо на предопределението, а активно да отстоява себе си и онова, което обича. Само така и отделният човек, и общността като цяло ще успеят да се съхранят и да осмислят своето съществуване.

И днес проблемът за изкушенията на човека пред съблазните на модерната цивилизация продължава да занимава умовете на българското общество. Особено в контекста на все посмесващия се и глобализиращ се свят, в който процесите по уеднаквяване на житейските ценности стават все по-неудържими. Големите въпроси за народностната и националната самобитност днес придобиват невиждано досега значение. Затова творби като „Изворът на Белоногата“ решително надхвърлят историческата си роля като етапи от развитието на българската литература и се превръщат във вечни изразители на трудните въпроси пред българското национално самоопределение и самоутвърждаване.