Да живееш в интересни времена – изпитание и възможност

В щастливи и мирни времена безгрижието и доволството изглеждат като вечна, непоклатима константа. Всички знаем, че в света е имало и още има немалко проблеми, но те изглеждат толкова далечни и нереални, че повечето хора не вярват някога да ги застигнат. В повечето случаи обаче удобният балон, в който живеем, рано или късно бива спукан от реалността.

Такива кризи идват като шок, оставяйки както индивиди,така и общества объркани и уязвими за експлоатация, насилие, ирационални и самоунищожителни поведения. Но ако се осмелим да погледнем напред и да променим ситуацията, да си подадем ръка, преодолявайки проблемите заедно, и да се научим да оценяваме това, което имаме, кризите може да се окажат възможност за развитие. Все пак най-изненадващите актове на солидарност и героизъм, най-революционните и напредничави скокове се случват именно като отговор на трудности и опасности.

Когато бива засегнат от бедствие, било то смърт на близък, болест, война или природен катаклизъм, индивидът внезапно осъзнава колко моменти и възможности е могъл да оползотвори по-добре, как не е осъзнавал късмета и привилегията да има нормален живот. Това може да го подтикне да преодолее проблемите си, непоколебимо да следва мечтите си, да живее като за последно, да оценява всеки момент и човек. Ако обаче кризата успее да го прекърши, той или ще пропадне в черната дупка на депресията и безнадеждността, или ще стане агресивен и отмъстителен, трансформирайки гнева и разочарованието си в насилие – нещо, което често се случва по време на война.

Последствията от мащабните проблеми върху цялостното обществено съзнание са подобни на тези върху отделния индивид.

В много случаи хората се обединяват, за да се борят заедно срещу кризата и причините за нея. Пример за това е революционна Каталуния по време на Испанската гражданска война. През 1936 г. националистическата партия на Франко идва да превземе Испания с помощта на Хитлер и Мусолини. В Барселона, най-рано индустриализирания град в страната, пълен с бедност, потисничество и неравенство, хората успяват да създадат анархо-синдикалистко общество, в което има хоризонтална йерархия, фабриките се управляват от работниците, собствеността е колективна, а милициите добре се противопоставят на фашизма. При това икономиката върви добре, без масов глад и нестабилност, каквито често има при революция. През 1939 Каталуния е превзета (парадоксално, но с помощта на Съветския съюз) и следва дългата диктатура на Франко.

Общество, обеднено срещу потисничеството, виждаме и по време на националното освобождение на България, проведено в условия на етническо и религиозно неравенство и насилствени репресии от страна на Османската империя. Най-светли примери за духовно просвещение има в периода на българското Възраждане. Френската революция, предизвикана от големия глад, жестоката таксация и привилегиите на аристокрацията и църквата, също обединява третото съсловие и прогресивните умове на Франция. Не всички подобни движения се развиват добре, но показват, че именно от мрака на кризата израства прогресът.

Много често обаче елитите се възползват от кризите (и дори сами ги създават), за да объркат, дезориентират и наплашат народа и да спечелят възможно най-много облаги. Това е феномен, описан в книгата „Шоковата доктрина“ на Наоми Клайн.

Чрез директно и брутално насилие диктаторите Пиночет в Чили и Сухарто в Аржентина предизвикват криза през 70-те години на миналия век. В условията на обществена несигурност, подпомогнати от ученици на Чикагската школа, те реализират вредните в дългосрочен план идеи за приватизация, свободен пазар и орязване на разходите за социалния сектор.

През годините шоковата доктрина използва методи като увеличаване на лихвите на заемите, война в чужбина и т.н., за да прокара неолиберални реформи. Резултатът е масовата бедност, безработица и липса на социални услуги, пред които тази система изправя работническата класа, на фона на печалбите на големите корпорации. Това също е форма на насилие.

Не само капитализмът се възползва от кризите. Поражението на Германия в Първата световна война, големите репарации, които трябва да плати, и териториите, които трябва да предаде на победителите, я оставят в лошо икономическо състояние и с наранена национална гордост – идеална почва за нацизма. В Русия властва омразният назадничав феодализъм и желанието на хората за революция бива използвано от болшевиките, които създават тоталитарния режим на СССР.

Трудните времена винаги са предизвикателство за човешкия дух. От нас като индивиди и като общество зависи как ще реагираме. Дали ще станем агресори, които гледат да се възползват от ситуацията, или жертви, които се примиряват с нея? Нека се осмелим да повярваме, че ще изберем пътя към прогреса и усъвършенстването на света, постигнати чрез взаимна помощ между хората.