Речни 

наноси

Речни наноси се наричат твърдите частици, които се пренасят от потока и формират отлаганията в коритото и лъките.

Речните наноси се образуват от продуктите на изветрянето, денудацията и ерозията.

Денудация е процесът на оголване на скалите от изветрелите материали и отнасяне на разрушения материал. Денудацията може да се осъществява само под действието на гравитацията (срутвания, свличане) или в комбинация с някои от екзогенните сили – движещата се вода, въздух или ледени маси.

Водната ерозия представлява процес на разрушаване на земната повърхност под действието на течащата вода. Тя е и най-активният фактор за обогатяване на реките с наноси.

Водната ерозия се подразделя на склонова и коритова (руслова) ерозия.

Склоновата ерозия е разрушаване на земната повърхност от водата, която се стича извън коритото на реката.

Коритовата ерозия е размиването на речното корито от течащата в него вода.

Фактори,

влияещи на

водната ерозия

Интензивността на водната ерозия зависи преди всичко от енергията на течащата вода (скоростта на течението) и от съпротивлението на размиване на повърхността , по която се стича водата.

Енергията на течащата вода се определя от водното количество и от  наклона на речната долина, т.е. от големината на оттока и релефа на местността.

Ето защо водната ерозия при една и съща големина на оттока е най-ярко изразена в планинските райони и значително по-слабо – в равнинните.

Съпротивлението на земната повърхност на размиване зависи от свойствата на почвата и растителната покривка на тази повърхност.

Различните видове почви притежават различна способност на размиване.

Ерозията на течащата вода изменя значително интензивността си и в зависимост от растителната покривка. Корените, стъблата и листата на дърветата изолират почвата от непосредственото действие на стичащата се вода и я предпазват от размиване.

Дейността на човека в редица случаи може да доведе до значително увеличаване размиването на земната повърхност /изсичане на дървета, неправилна обработка на почва, и др./.

Може да се каже, че водната ерозия се намира под влиянието на редица физико-географски фактори и стопанската дейност на човека.

Продуктите, които са резултат от склоновата ерозия, се пренасят от водата от по-високите към по-ниските места. Само малка част от тях достига реките. По-голямата част се задържа по пътя и изпълва удълбоченията по земната повърхност.

Продуктите, резултат от коритовата ерозия, са основният източник на речните наноси. Водата размива бреговете и дъното на коритото. Постъпващите наноси за сметка на водната ерозия са незначителна част от речните наноси, при което известна част от тях са продукти от размиването на отложени по-рано във времето наноси, пренесени от потока.

Видове

речни наноси

Част от наносите се пренасят от водата на реките в плаващо състояние, а друга част се влачат по дъното.

В съответствие с това, речните наноси се разделят на две категории – плаващи и влачени /дънни/.

Условността на такова разделяне се състои в това, че едната категория наноси може лесно да премине в другата, т.е. при увеличаване на скоростта и турболенцията на течението влачените наноси могат да преминат в плаващо състояние и обратно – при намаляване на скоростта и турболенцията на течението плавашите наноси могат да се отложат на дъното.

Освен това влачените наноси понякога се придвижват като подскачат по дъното и по този начин изминават известна част от пътя си в плаващо състояние.

Твърдите частици от неорганичен произход, намиращи се във водата, са винаги с по-голямо относително тегло от нея, затова те винаги би трябвало да потъват на дъното.

Така става в стояща вода – различните частици падат на дъното с различна скорост в зависимост от размерите, относителното тегло, тяхната форма и температурата на водата.

Скоростта, с която твърдите частици се спускат на дъното в стояща вода, се нарича хидравлична големина на частиците и се изразява в mm/s.

В течаща вода, поради турболентния характер на течението, частиците могат да се намират в плаващо състояние.

Това се случва, когато вертикалната съставна на скоростта на течението превъзхожда хидравличната големина.

Вертикалната съставна на скоростта на течението нараства заедно с увеличаване степента на турболентност на потока.

Тя се увеличава с увеличаване скоростта на течението в реката.

Колкото е по-голяма скоростта на течението, толкова по-големи частици могат да се намират в плаващо състояние.

Съществено значение в редица случаи имат вихрите и водовъртежите, възникнали в потока при обтичане на различни прегради и изпъкналости на дъното и бреговете и на границите между две маси вода, изтичащи с различна скорост, както при вливането на притоци в главна река.

Ако хидравличната големина на частиците е по-голяма от вертикалната съставна, частиците падат на дъното и започва акумулация /натрупване/ на наносите.

Количеството плаващи наноси, което реката пренася през дадено живо сечение за единица време, се нарича наносно количество и се изразява в kg/s.

Сумарното количество наноси, пренасяно от реката през дадено живо сечение за известен интервал от време, се нарича отток на наносите и се изразява в тонове.

В таблицата са показани данни за годишния отток на плаващите наноси на някои реки в Русия и за сравнение – данни за реките Нил, Инд и Дунав.

Мътност

Количеството наноси в грамове, съдържащо се в един кубичен метър вода, се нарича мътност.

Мътността на речната вода се изменя значително по живото сечение и има извънредно сложен характер.

Като правило, мътността нараства от повърхността към дъното, което става преди всичко за сметка на по-едрите частици, чието количество е по-значително в долната част на потока, отколкото на повърхността.

Още по-сложен характер има разпределението на наносите по широчина на реката, при което трудно може да се говори за някаква закономерност.

Разпределението на наносите по широчина на реката

силно се изменя в зависимост от посоката на течението, местните размивания на бреговете, вливането на притоци, носещи по-голямо или по-малко количество наноси от главната река и т.н.

Мътността и наносните количества се изменят и по дължина на реката.

Обикновено наносите нарастват по дължината на реката, но има и случаи, когато тази обща закономерност се нарушава.

Изменението на мътността и наносното количество по време /вътрешногодишно разпределение/ е свързано с фазите на водния режим.

Най-голяма мътност имат водите на реките по време на пълноводие, като максимумът на мътността настъпва преди максимума на водните стоежи. По време на пълноводието на някои реки преминават 70-80% от годишните наносни количества.

По време на маловодие водата в реките е сравнително по-бистра, преди всичко в резултат от намаляването на повърхностния отток за сметка на подземното подхранване и освен това, поради по-малката скорост на течението се намалява коритовата ерозия на реката.

Изменение

на

надлъжния профил

на

критото на реката

от

движението на наносите

Коритовата ерозия всъщност представлява врязване на покота в коритото на реката /дълбочинна ерозия/ и разширяването и/или преместването му в хоризонтално направление /странична ерозия/.

Продуктите от тази ерозия съставляват незначителна част от речните наноси.

Независимо от това коритовата ерозия играе съществена роля при формирането на речното корито, изменението на надлъжния профил и лъкатушенето му в границите на речната долина.

Дълбочинната ерозия се проявава във вдлъбването на речния поток надолу в коритото на реката.

По-голяма част от равнинните реки са достигнали своето гранично равновесие, характерно за което е редуването на дълбоки участъци с прагове.

Праговете се образуват поради това, че дъното се състои от твърди неразмиваеми коренни породи, или поради натрупването на камъни и чакъл, а също така поради натрупване на подвижни пясъчни наноси.

Изменението на речното корито се предизвиква от взаимодействието на потока с подвижните пясъчни отлагания.

При този двустранен процес в зависимост от скоростта на потока се извършва или натрупване, или размиване на наноси.

При натрупване на наносите се наблюдава образуването на средищни пясъци, прибрежни отлагания, прагове и др., които от своя страна оказват влияние върху разпределението на скоростта на потока.

В реките в зависимост от водния режим стават изменения в наклона на водната повърхност и скоростта на течението, които оказват влияние върху препазпределението на наносните отлагания.

Например на праговите участъци в периода на пълноводие се намаляват наклоните и скоростта на течението в сравнение с дълбоките участъци, вследствие на което се наблюдава повишаване /натрупване/ на прагове.

При ниски води наклонът на праговете се учеличава и те се промиват.

Най-големи изменения в речното корито се извършват през периода на пълноводие /водното количество, което преминава, е голямо, а от там енергията на потока и неговата скорост са много големи/.

Поради това корабоплавателеите трябва да проявават особена предпазливост при преминаване на праговите участъци след продължителен период на високи води.

Страничната ерозия се проявава в размиване на речните брегове, в резултат на което се получава разширение, меандриране и блуждаене на коритото в собствените си алувиални отлагания, образуващи крайбрежните тераси.

Разширението на коритото е резултат както на активното действие на потока върху брега, така също и на вълнението /предизвикано от вятъра или от преминаващите с голяма скорост кораби/, разрушаващото действие на леда и др.

Активни фактори за страничната ерозия са Кориолисовите сили и Центробежните сили.

Както видяхме, в зависимост от характера на движението на наносите в речния поток, те се подразделят условно на плаващи и влачени /дънни/.

Анализът на зърнометричния състав на наносите в реките дава възможност да се установи физически по-обосновано деление на речните наноси на транзитни и коритообразуващи.

По-малките частици от наносите се пренасят от реката транзитно до устието, докато по-едрите частици в зависимост от хидравличните условия на потока се движат периодично от един участък на реката до друг.

При определени условия коритообразуващи наноси могат да бъдат и по-дребни фракции.

Най-съществена роля в коритообразуващите процеси играят дънните наноси.

Обикновено най-едрите частици имат хидравлична големина, която превъзхожда вертикалната съставна на скоростта на течението.

В отделни моменти тази съставна вследствие на пулсации може да бъде по-голяма от хидравличната големина и някои частици ще преминат в плаващо състояние.

По тази причина дънните наноси се придвижват на скокове, като понякога могат да се повдигат и до повърхността на водата.

Влаченето на частиците по дъното се обуславя от големината на дънната скорост и размерите на частиците.

От теоретичните изследвания е доказано, че между масата на частиците, влачени по дъното, и скоростта, при която те се движат, съществува определена зависимост.

Тази зависимост е известна като Закон на Ери, който се изразява със следната формула:

М = а. V⁶ ,

където М е масата на частицата, V – скоростта, при която частицата започва да се движи, а – константа.

От този закон следва, че ако скоростта се увеличи 3 пъти, то масата на частицата, която може да се предвижи от речен поток при тази скорост, нараства 729 пъти /3⁶ = 729/.

Ето защо равнинните реки при малки скорости на течението могат да преместват по дъното само пясъчни частици, а планинските реки пренасят огромни камъни.

Скоростите, при които започва размиването на дъното, не са еднакви при различните дълбочини.

Колкото по-голяма е дълбочината, толкова при по-голяма скорост започват да се придвижват дънните наноси. Следователно при малки дълбочини размиването на дънните отлагания започва при по-малки скорости.

По дължина на реката надолу по течението размерът на дънните наноси постепенно намалява с намаляване скоростта на течението.

В резултат от ерозионната дейност на речния поток и движението на наносите, в речното корито непрекъснато протичат процеси на изменение в надлъжния профил на коритото.

В горното течение на реките преобладават процеси на ерозия и пренос на продуктите от ерозията, като в местата с по-малък наклон и по-малка скорост на течението част от тези продукти /обикновено камъни/ се акумулират.

Дребните фракции в горното течение преминават транзитно.

В продължение на хилядолетия надлъжният профил на реките в горното течение върви към понижение.

Най-интензивно отлагане на продуктите от ерозията в горното течение на реките се извършва в мястото с рязко намаляване на наклона /при прехода от горното към средното течение/, където, общо взето, теренът и коритото на реката се повдигат.

За река Дунав този процес е най-интензивен в участъка Зап – Гьоню /км1811 – км1791/.

В средното течение на реките се наблюдават както ерозионни, така и акумулиращи процеси.

Дребните фракции също преминават транзитно, а дънните наноси са предимно от чакъл и едър пясък.

Долното течение на реките се характеризира с преобладаващи процеси на отлагане на наносите, особено в участъците близо до устието, където се отлагат дори най-дребни частици.

Кораби, застанали на котва в участъци от реката, където интензивно се отлагат наноси /в устията на реката или при вливането на притоци/, особено, ако престоят им е по-продължителен, трябва периодично да изваждат котвите си и отново да се закотвят.

Това се прави с цел котвите да не бъдат плътно засипани от наноси и изваждането им след това да стане невъзможно.

В такива участъци е възможно на котвата да се спрат и други влачени по дъното на реката предмети, които още повече да спомогнат за отлагане на наноси върху котвата.

Измерване

на

плаващите

и

дънните наноси

Режимът на плаващите и дънни наноси все повече се налага като една от важните характеристики на реките. Познаването на този режим е задължително както при експлоатацията на водоизточниците, така и при проектирането на различни хидротехнически съоръжения – хидровъзли, напоителни системи, водовземане за промишлени или питейни цели и т.н.

За точното и правилно определяне характеристиките на режима на наносите са необходими дългогодишни наблюдения.

Работите, свързани с определянето на наносните количества, се разделят на полеви, лабораторни и канцеларски.

Съществуват различни методи за определяне колиеството на плаващите и дънните наноси, а съответно с това и различни системи от уреди.

Уредите за измерване на плаващите наноси се наричат батометри.

Според начина си на действие, те се разделят на два основни типа: батометри с мигновено напълване и батометри с продължително напълване.

Най- разпространен от батометрите с мигновено напълване е батометърът на Жуковски.

Той представлява метален цилиндър с вместимост от 1 до 5 литра.

Цилиндърът се затваря мигновено едновременно от двете страни с по една клапа, задействана от пружини.

Батометърът се спуска във водата в отворено положение, насочва се с отвора си по посока на течението с помоща на една опашна част и когато се позиционира в желаната от нас точка от вертикалата, двете клапи се освобождават от държащите ги лостове чрез издърпване от повърхността с шнур /въже/.

Под цилиндъра се поставя подложка, която не позволява на батометъра да се допре до дъното.

От батометрите с продължително действие най-разпространен е батометърът-бутилка.

Той представлява бутилка с вместимост от 1 до 3 литра, която може да бъде прикрепена на щанга или на въже с тежест в наклонено положение под ъгъл 24⁰ към хоризонталната равнина.

На запушалката, с която се отваря бутилката, се поставят две тръбички.

Едната от тях служи за пълнене на бутилката с вода и е извита хоризонтално срещу течението на реката, а другата – за излизане на въздуха и водата от бутилката и е извита по посока на течението.

Отворите на тръбичките зависят от скоростта на течението  в реката и се регулират посредством допълнителни накрайници /дюзи/.

Батометърът-бутилка се използва за измерване на плаващите наноси както по детайлния метод, така и по интеграционния метод /вж. стр. 50/.

За вземане на проби за мътност при по-големи дълбочини и скорости се използва специален батометър-торпедо.

В тялото на този батометър се поставя стъклена бутилка, в която се събират и натрупват плаващите наноси, носени от реката.

Към батометрите с продължително напълване спада и вакуумният батометър /батометър-помпа/.

Той също може да се използва при вземане на проби по детайлния и интеграционния метод /вж. стр. 50/.

Състои се от вакуумна камера, помпа с двойно действие (за създаване на вакуум и нагнетяване) и накрайник, който се съединява с вакуумната камера с гумен маркуч.

Вакуумната камера представлява метален цилиндър с обем от 3 до 6 литра, долната част на който преминава в конус и завършва с кран за изливане на пробата.

В горния край на цилиндъра има 3 крана – един за съединяване с помпата, втори за съединяване с накрайника и трети – с атмосферата.

Вакуумната камера има надлъжен прорез, затворен със стъкло и награфена за следене пълненето на камерата скала.

Скоростта на напълване на батометъра зависи от скоростта на течението и се регулира посредством предварително създаден вакуум в цилиндъра.

Накрайникът се спуска с тежест на желаното място и се насочва от стабилизатора винаги срещу течението.

Основни методи

за

измерване

количеството

на

плаващите наноси

Основните методи за имерване на количеството на плаващите наноси са: подробен /детайлен/, сумарен и интеграционен.

Подробният метод е най-сложен и трудоемък, но позволява да се получи разпределението на мътността в цялото напречно сечение.

По същество подробният метод се състои в следното: измерването на плаващите наноси задължително се извършва едновременно с измерването на водното количество. Избират се определен брой скоростни вертикали, при които се вземат проби и за мътност. Пробите се вземат от същите точки, при които се измерва скоростта на течението. В зависимост от мътността се вземат от от 1 до 3 литра вода от всяка точка.

Взетата вода се филтрира поотделно в предварително номерирани и претеглени филтри, които се изпращат в лабораторията. Там филтрираните проби се изшушават в пещи и отново се притеглят.

Разликата между първоначалната маса на филтъра и тази след филтрирането и изсушаването на взетата проба представлява количеството нанос в обема на пробата.

С това завършва и лабораторната обработка.

Сумарният метод за измерване количеството на плаващите наноси се различава от подробния по това, че пробите за мътност, взети в отделна точка от вертикалата, се събират в в един общ съд, след което се филтрират в един филтър.

Анализът на тази проба дава мътността на вертикалата.

Обемът на събраните проби по вертикалата трябва да е пропорционален на скоростта на течението в точките, от които се вземат пробите /или на средния брой обороти на хидрометричното витло за 1 сек./.

Интеграционният метод за имерване количеството на плаващите наноси се състои във вземане на проби за мътност във всички основни и допълнителни вертикали на створа по интеграционен начин, т.е. чрез непрекъснато плавно движение от повърхността до дъното и обратно на батометъра – бутилка или накрайника на вакуумния батометър.

С получаването на данните от лабораторната обработка на пробите започва определяне на измереното количество на плаващите наноси /канцеларска обработка/.

То може да се извърши по два метода: графо-механичен и аналитичен.

За получаване количеството на плаващите наноси се използват данните от взетите проби за мътност в отделните точки /резултатите от лабораторната обработка/, скоростта на течението в същите точки и водното количество.

Графо-механичния метод се прилага, когато измерването е извършено по детайлния метод.

Аналитичният метод се прилага, когато измерването е извършено по съкратен метод /сумарно или интеграционно/.

По този начин при определен воден стоеж и водно количество се определя количеството на плаващите наноси и средната мътност на водата.

За измерване на дънните наноси също се използват различни уреди.

Те обаче имат един съществен недостатък, че лягайки на дъното, нарушават естественото движение на дънните наноси.

Най-използваният батометър за измерване на дънните наноси е батометърът на Поляков, който е предназначен за работа на равнинни реки с малки скорости и дънни наноси предимно от пясък.

При планински реки с дънни наноси от чакъл, примесен с пясък, а понякога и с по-едри камъни, се препоръчва батометър-мрежа.

Принципното действие на дънните батометри е следното:

Батометърът се спуска на дъното, като входният отвор се насочва срещу течението. Достъпът на вода във входния отвор става едновременно със запускане на хронометър. Водата заедно с дънните наноси навлиза във батометъра. Обикновено изходният отвор е с по-големи размери, което осигурява едно значително намаляване скоростта на навлязлата в уреда вода и съответно отлагане на наносите в решетката или задържането в мрежата. След 5-10 минути батометърът се затваря и се изважда на повърхността, където взетата проба се претегля. На всяка вертикала се вземат от 3 до 5 проби за да се отчете пулсацията      

/пулсиращото движение/ на дънните наноси (вж. стр. 61).

След това пробите се подлагат на лабораторна обработка, където освен количеството им се определя и техния гранулометричен състав, относителното и обемното тегло.

Канцеларската обработка по определяне количеството на дънните наноси се извършва по графо-аналитичен начин.

Най-напред се изчисляват стойностите на елементарния наносен отток в g/s.

Като се нанесат така получените стойности за елементарните наносни количества в съответните вертикали на напречното сечение, се получава кривата за разпределението на елементарните наносни количества за дънните наноси по широчината на реката.

Големината на площта между така получената отточна крива и водната повърхност дава стойността на пълното наносно количество.

Придвижване

на

дънните наноси

Обикновено дънните наноси се придвижват във вид на пясъчни вълни.

Наблюденията над пясъчните вълни на реките при лабораторни изследвания са позволили да се установи най-вероятната причина за тяхното образуване.

При турболентното движение на потока в различни места скоростта намалява, в резултат на което започва безпорядъчно отлагане на наноси, от които под действието на течението в реката започват да се образуват вълни. Съществена роля при образуването на пясъчните вълни играе и пулсацията на скоростта на течението.

По абсолютно същия начин под действието на пулсиращ вятър се образуват и пясъчните дюни.

Горният склон на пясъчните вълни е полегат, а долният – стръмен.

На тиловия склон /долния/ на вълните се образува обратно течение.

Наносите, влачени от течението, преодоляват гребена на склона, задържат се от обратното течение и по този начин пясъчната вълна нараства във височина.

Размерите на пясъчните вълни зависят от формата на речното корито, дълбочината и скоростта на течението.

Тяхната височина е пропорционална на дълбочината.

На р. Дунав, например, са измерени пясъчни вълни с височина 1,50 – 2,00 метра.

Пясъчните вълни на дълбоките участъци са по-високи, отколкото на праговете /плитките участъци/.

С увеличаване скоростта на течението височината на вълните също нараства, но при по-нататъшно увеличаване на същата скорост вълните могат да се разрушат и да изчезнат.

Пясъчните вълни се придвижват надолу по течението, като скоростта на придвижването им е стотици пъти по-малка от скоростта на потока.

На големите реки скоростта на придвижване на пясъчните вълни може да достигне до няколко метра в денонощие.

Вътрешногодишното разпределение на мътността на реките зависи от режима на постъпване на материалите от ерозията в речната мрежа, характера на размиващата дейност на потока и водния режим. На реките с пролетно пълноводие най-интензивно постъпват наноси от басейна през първата половина на пълноводието. По време на приливни вълни, предизвикани от дъждовете, максимумът на мътността настъпва преди максимума на водните количества. Това се обяснява с факта, че при първоначалното прииждане на водата, от повърхността на басейна се измиват и постъпват в речната мрежа продуктите от изветрянето, след което те намаляват, водността продължава да нараства и ерозията не може да компенсира намалението в постъпването на наносите от повърхността на басейна.

На реките с ледниково подхранване максимумът на мътността съвпада с максимума на водното количество.

Най-малка мътност на реките се наблюдава по време на маловодие, особено когато се прекрати повърхностният отток и подхранването е изключително подпочвено.

Мътността на реките се колебае в големи граници:

от 20 – 30 g/m³ до 5 000 и повече g/m³.

Каменисти,

глинести

и

пясъчни образования

в

речното корито

В резултат на взаимодействието между речния поток и коритото на реката, в нея възникват каменисти, глинести и пясъчни образования, които представляват опасности и препятствия за корабоплаването и от своя страна предизвикват изменения в структурата на речния поток, създават условия за образуване на неправилни течения, които също затрудняват корабоплаването.

Каменистите образувания в речното корито са характерни за горните течения на корабоплавателните реки.

Каменистото образование обикновено представлява неголямо натрупване на камъни около брега, но подобно натрупване може да се появи и в средата на реката.

Такива образования има на р. Дунав в българския участък при пристанище гр. Никопол – км 597,000 при с. Пиргово – км 510,200, и др.

Каменисти прагове на реката се образуват обикновено в участъци, където реката пресича планински вериги и има голям наклон, съответно голяма скорост на течението, което е неравномерно, безпорядъчно и води до рискливост на корабите и съставите, преминаващи района.

Каменистите образования от този тип, ако представляват препятствия за корабоплаването, могат да бъдат отстранени като се драгират, както това се извършва в Горен Дунав.

Течението на реката не е в състояние да промие подобни каменисти образования.

Ако при значителна скорост на течението е възможно придвижване на натрупаните камъни, то това ще бъде за сметка на влошаване на условията за корабоплаване в по-долния участък на реката.

Корабоплавателен път в участъците на каменисти прагове може да се осигури чрез извършването на взривни работи.

В участъка на Катарактите до неговото шлюзоване на Железни врата бе извършен голям обем от взривни работи, а на най-трудно проходимия участък изкуствено бе прокопан Сипският канал, в който се гарантираха достатъчни за корабоплаването дълбочини.

Най- добър ефект за корабоплаването в подобни участъци дава шлюзоването им.

Харектерен участък, осеян с каменисти прагове, на р. Дунав беше участъкът на Катарактите преди изграждането на хидротехническия комплекс Железни врата, където скоростта на течението достигаше 18 km/h.

Фарватерът в такива участъци е с много извивки и стеснен от камъните.

Тези прагове са непромиваеми и дълбочините при тях са лимитиращи за дадена река.

Преминаването на кораби през такива участъци е извънредно опасно и трудно.

В следващата интересна публикация може да намерите интересни факти за “живота” на р. Дунав през последните хилядолетия от нашата история:

ДОЛИНАТА НА РЕКА ДУНАВ МЕЖДУ

ДЖЕРДАП И ЧЕРНО МОРЕ

ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ТРИСТА

ХИЛЯДИ ГОДИНИ

В долното течение на реките по-често се наблюдават отделно лежащи камъни с големи размери.

Те обикновено са резултат на събаряне от високия и стръмен бряг при подмиването му от течението на реката или пък представляват монолитни скали.

В нашия участък от реката такива камъни се срещат при Флорентин /км 828-827/, Цар Симеоново /км 775/, при входа на зимовника Близнаци /км 777,300/, Свищов /км 553 – 549/, Силистра /км 376/.

Глинести образования в речното корито възникват, когато потокът, размивайки брега, срещне глинест пласт, който е неразмиваем и брегът става изпъкнал.

На това място се образуват водовъртежи и обратни течения.

Ако размиването на брега продължи, глинестият пласт може да се окаже в средата на реката.

Засядането на кораб на глинесто образование е сериозна авария поради това, че корпусът плътно залепва за глината и снемането му от плитковината се оказва доста трудно.

В корито на реката се образуват също така крайбрежни и средищни плитковино от чакъл, съставен от различни фракции /частици с различна големина/.

Котата на подобни плитковини обикновено се запазва една и съща за продължително време, тъй като те трудно се размиват.

Най-трудно размиваеми се оказват глинесто-чакълестите плитковини.

Понякога върху чакъла поради малка скорост на течението може да се натрупа тиня /фини отлагания от плаващи наноси/.

Чакълести образования в българския участък на р. Дунав има на много места и те са посочени в лоцманските карти.

Най-характерни и най-разпространени в долното течение на големите корабоплавателни реки са пясъчните образования: пясъчни коси, средищни и крайбрежни пясъци, пясъчни острови и др.

Тези образования в зависимост от измененията в скоростта на течението и големината на фракциите подлежат на най-чести промени.

В едни случаи средищни и крайбрежни пясъци нарастват на височина, могат да се залесят /обикновено с върби/, да се превърнат в острови или да се съединят с брега.

Нарастването им може да се изрази както по ширина, така и по дължина.

В други случаи при увеличаване скоростта на течението пясъчните образования могат да бъдат размити от потока, да изчезнат или да се появат на друго място надолу по течението на реката.

Не са редки случаите, когато от картите на р. Дунав се заличават острови.

Така през 1955 г. изчезва остров Дунавец, разположен между км 422 и км 421, а на негово място се появава прагов участък.

Опазване 

и 

възстановяване 

на

речните коридори

КРАЙ