Обобщен материал на част от изучените произведения по литература в шести и седми клас

През учебните години на шести седми клас подробно изучихме някои от най- запомнящите се творби на великите български автори, а именно Добри Чинтулов, Христо Ботев и Иван Вазов. Писателите на тези произведения са много познати на българите, но и не само. Творчествата, с които се запознахме  са ,,Стани, стани, юнак балкански” и ,,Вятър ечи, Балкан стене” от Добри Чинтулов, ,,На прощаване” и ,,Хайдути” от Христо Ботев и ,,Немили- недраги”, ,,Една българка”, ,,Опълченците на Шипка” и ,,Българският език” от Иван Вазов.

На първо място ще започна с поета Добри Чинтулов. Той е роден през 1822 година в град Сливен в семейството на занаятчия.  Първите си шестнадесет години прекарва в родния си град, посещавайки гръцко училище. След като завършва обучението си, бащата на Чинтулов го взема при себе си да му помага в работата. Той се въодушевил от вестите за бунтове на българските емигранти в Браила и решил да напише стихотворението ,,Стани, стани, юнак балкански”  през 1840г., но най- ранните данни за публикация са от 1854г. Творбата се състои от десет строфи. Разделена на четири смислови части. Първата, от които са първите три строфи и е мотивиран призив към юнака. Втората част са следващите два куплета, които акцентират върху нетърпимата робска участ на народа. Трета част се състои от шеста и седма строфа. Те извеждат идеята за славянското единство. И четвърта част- от осми до десети куплет. Там се възражда идеята за свобода чрез пряк призив за борба срещу поробителя. Героите в произведението са лирически говорител, който е един от народа. Той води изказа от свое име, но на моменти гласа му се слива с гласа на народа. Родолюбец  е, с чувство за човешко достойнство и чест. Не може да се примири с робската участ и дава израз на своите идеи, като подтиква своите сънародници към борба. Участва и лирически герои, които присъстват мълчаливо. Те са: юнакът, който е призван да бъде водач на своя народ по пътя към свободата. Той е обобщен образ на бореца за национална независимост. Неслучайно е назован „юнак” – по този начин се свързва с традиционния образ на героя от фолклора, който се противопоставя на злите сили. Епитетът „балкански” му придава извънреден мащаб, съизмерен с величествеността и могъществото на Балкана. Следващият герой е поробеният народ, който е жертва на злото, но наред със страданието, което преживява, носи и огромна сила. И последният лирически герой е поробителят. Той е описан чрез образа на змията, като е представен като въплъщение на злото. Основните теми и проблеми в лириката са пробуждането от робския сън, отхвърлянето на покорството и борбата за национална независимост. Мотиви в произведението са любовта към отечеството, саможертвата, дългът на водача, единството на народа, славянското единство и дългът към отечеството. Посланието на това стихотворение е, че свободата е върховна ценност, която не може да бъде подарена. Тя трябва да се извоюва с цената на саможертвата. Постигането ѝ е възможно само с обединените усилия на целия народ.

И второто изучено от този велик поет, стихотворение е ,,Вятър ечи, Балкан стене”. Поводът за написването му е патриотичният подем при избухването на Кримската война през 1853г. или жертвоготовността на търновските въстаници. В композицията на творбата се съдържат три строфи, които са разделени на две смислови части. В първа строфа изобразен е юнакът, който повдига духът на сънародниците си. А пък втората и трета строфа са следващата мисловна част, които показват призивните дъми на юнака. Основните теми и проблеми са необходимостта от борба, защитаването на българската чест и пробуждането от съня, който се свързва с робското примирие.  Героите в стихотворението са лирически говорител, който не споделя своите мисли и чувства, но погледът му на родолюбец е привлечен от родния Балкан и от образа на юнака, който зове  братята си на бой за свобода. Следващият герой е юнакът, който следва дълга си да пробуди своите братя от робския сън. Той има куража да поведе народа си по пътя към свободата. Води го съзнанието, че робството е най- голямото зло за един народ. Убеден е, че единственият път към свободата е пътят на саможертвената  борба. Образът на поробените братя, а именно българският народ, които дълго са тънали в робски сън. Въпрос на чест и достойнство е да приемат борбата за свобода като свой дълг. Образът на поробеното отечество е характеризиран чрез непреходен български символ. Балканът, чийто вечност и мощ се свързват със силата и безсмъртието на нашия народ. И последният герой е Балканът, който е одухотворен. Той ,,стене”, защото робството причинява страдание на народа. Екът на вятъра поражда предствата за буря, съответстваща на справедливия гняв, който предизвиква робството за неудържимо революционно надигане на тиранията. Посланието на текста е, че юнакът носи гневната ненавист към робството. Истинският герой за тези, които избират мисията да бъдат будители на своите събратя и да ги поведат по пътя към свободата. Те ще бъдат последвани от всички, които милеят за родното.

Творецът, с който ще продължа е Христо Ботев. Той е роден на 6 януари 1848г. в Калофер, загинал на 1юни 1876г. Бил е български национален герой, революционер, поет и публицист. В шести клас се запознахме с едно от неговите стихотворения, а именно ,,Хайдути”. Предполага се, че е написано в Одеса. За първи път е публикувано във вестник ,,Дума на българските емигранти” през 1871г. Замисленият сюжет на творбата е осъществен само частично. Написани са само въведението и една основна част, която включва пряко представяне на героя, както и разговорът между Чавдар и майка му. Въведението му е написано като обръщение, което подканя ,,дядото” да засвири с кавала, за да може народният певец да запее песента си за героите хайдути. Описани са както съдържанието на самата песен, така и начините, по които тя ще бъде възприета. Основната част започва с прослава на Чавдар войвода, след което е представена срещата между малкият Чавдар и майка му. От диалога между тях се разбира, че синът иска да отиде в дружината на баща си, известният хайдутин Петко Страшника. Разговорът между двамата е задушевен, предаден е с обич и топлота. Въпреки, че вижданията и чувствата на сина и на майката са различни, между тях има пълно доверие. Накрая майката обещава, че ще пусне сина си при баща му в гората. Докато Чавдар бурно се радва, че ще отиде на хайдушкото сборище, тя е скръбна и ридае. Текстът прекъсва с думите за плача на майката.

Главен герой на творбата е Чавдар. Той е разкрит по два различни начина- чрез пряка възхвала във въведението и основната част. Въведението съдържа обща характеристика на героя като хайдутин- страшен борец срещу турци и чорбаджии, и закрилник на ,,клети сюрмаси”. Чавдар е представен и чрез песента, в която е изразена народната признателност. Възхвалата на хайдутина е всеобща. Чавдар войвода е показан като национален герой. Важна роля в ,,Хайдути” има и майката на Чавдар. Нейните вълнения, тревогата за съдбата на чедото ѝ и силата на майчината любов служат като контрастен фон на решимостта на Чавдар да поема пътя на борбата. Драмата на майката е в това, че от една страна тя е възпитала сина си да не се примирява с несправедливостта, а същевременно иска да го възпре в желанието му да стане хайдутин. Ролята на майката е важна и с това, че именно тя е връзката между баща и син, тя е тази, която прави възможна приемствеността между двете поколения.

Основна в произведението е темата за свободата- както лична така и обща, така и обща народна. За малкия Чавдар личната свобода означава незачитане на подтискащата чужда воля и противопоставяне на унижението и на бездействието. Тясно свързана с идеята за свободата е и темата за личния избор. За Чавдар постигането на свободата е резултат на трудно решение. При него се борят свободолюбивият порив, който го тегли към гората при дружината а героичния баща и жалостта към майката, чиято тревога отеква в неговото лице. Изключителни важна е и темата за песента.

През тази учебна година се наложи да изучим и ,,На прощаване в 1868г.” Поводът за написване на лиро -епическото стихотворение е това, че през 1868г. младият Ботев е на път да осъществи мечтата си- да се завърне в родината си в ръка, да се бори името на свободата. Вълнението от очакването преминаване на Дунава с четата на дядо Жельо намира израз в стихотворението ,,На прощаване в 1868г.”

Основната тема в произведението са изживяванията на бунтовника, който решително е определил своя път- пътя на борба за свобода и правда. Пред своята майка, която е съпричастен слушател и изповедник, лирическият герой разкрива мотивите, накара ли го да поеме по този път.

Творбата е разделена на четири части. Първата, от които е лирическият увод. Той представя причините за избора на героя и очертава най- важните черти в неговия характер.

Следва картината на въображаемата юнашка смърт- заветът, надмогването на смъртта, безсмъртието. Третата част е картината на въображаемото победно завръщане. Това е сбъдната мечта. И накрая е финалът- равносметка, безсмъртие в словото на народа.

Образът на лирическият герой е бореца за свобода. Той е горд, непокорен, свободолюбив по дух, достоен наследник на юначни предци. Той е непримирен към робството, обзет от решителност и воля да поеме по пътя на борбата. Уверен е в избора си и е готов на саможертва. Бунтовникът изпитва чувство за вина пред своята майка. Той копнее да доживее първият ден от свободата.

Образът на майката е символ на съкровената представа за родното. Тя е свидна и обичана, но е обречена да носи неволите на робското битие, мълчалива, но верен съмишленик на лирическият герой.

Образът на любимата е представен в духа на българският фолклор и е подчертана духовната близост между нея и лирическият герой.

Образът на пътя е и раздяла, но и завръщане. Пътуване към юнашката смърт, но и към духовното безсмъртие в паметта на народа.

В творбата присъства мотивът за избора- решението е осъзнато и премислено. Лирическият герой е наясно с последиците, но това не го плаши, защото изборът е направен в името абсолютната ценност- свобода. Така този категоричен избор се оказва дълбоко драматичен. Решимостта на бунтовника се сблъсква с чувството на трагична вина заради неизпълнен синовен дълг. Присъства мотивът за неразбирането и самотата, както и мотивът за смъртта и безсмъртието.

В поезията на Ботев, тя се явява като основна.

Иван Минчов Вазов е български поет, писател и драматург наричан често „патриарх на българската литература“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи – Възраждането и Следосвобожденска България. Иван Вазов е академик на Българската Академия на науките и министър на народното просвещение от 7 септември 1897г. до 30 януари 1899г. от Народната партия.

,,Немили-недраги“ (1882–1884) е повест от Иван Вазов и е един от ранните примери на модерна българска литература. И до днес тя е сред най-популярните произведения от своята епоха и заема традиционно място в българското образование. Творческата история на творбата преповтаря впечатлението на Вазов от периода, в който живее сред хъшовете в Браила. Повестта има фолклорен израз,  акцентира върху нерадостната емигрантска участ на българските хъшове. Кореспондира с Ботевия стих ,,немили, клети, недраги”. Темата е животът на хъшовете в чуждата страна и съдбата им след освобождението. Писателят иска да възвеличи героизма на хъшовете като ясно се противопостави на принизения дух на следосвобожденското общество. Иска да припомни за подвига и идеалите на онези, на които България дължи своето освобождение. Иска да даде светъл пример за вярно служене на родината. Повестта няма сюжетен център. Отделните епизоди в голяма степен са самостоятелни. Първа и втора глава за експозиция, а 17 глава е епилог. Идейните послания за това, че пътят към свободата минава през съзнанието на саможертвата. Всеки народ оцелява в историята, ако помни борците за свобода. Страшни за един народ са последствията, ако забрави националните си идеали.

Важното да знаем е, че в творбата няма главен герой. Авторът постига идейни внушения чрез изграждане на обобщения образ на българския хъш. Двата плана на изображение на героите са такива, каквито в една чужда на тяхната героична същност житейска среда- настоящето. Илюзорния им свят, изграден от спомени и мечти разкрива тяхната истинска същност- пламенни патриоти, смели и свободолюбиви хора, жертвоготовни и благородни.

Основен композиционен принцип е контрастът- между миналото и настоящето в живота на българските хъшове, между мечти и реалност, между родина и чужбина.

,,Една българка“ е разказ, публикуван за първи път в списание „Българска сбирка“ през 1899 г. под заглавие „Челопешката гора“, но Вазов е променил заглавието на „Една българка“, за да наблегне на героинята, а не на мястото на събитието. Три години по-късно разказът е отпечатан в сборника „Пъстър свят“ (1901), издаден от книжарницата на Хр. Олчев и цена 2 лева, със заглавието, с което е познат на всички български ученици днес. вдъхновен от истинска случка която му е разказана при пътуването му до черепишкия манастир той решава да напише ,,Една българка”.

Внушението на думата ,,българка” от заглавието носи типични черти за националния характер, а думата ,,една” като всички останали една от многото българки опазили род и вяра годините на робството, различна неповторима изключително с поведението си.

Епиграфът е откъс от народна песен. Изразява възторга от поведението на една хайдушка майка, чийто син е убит от турците.  Мотото се свързва с подвига на баба Илийца-възхищение и преклонение пред постъпката на една обикновена възрастна жена.

Първата част е експозиция. Втората е за връзка чрез ретроспекция, а в третата се нараства на напрежението. Четвъртият епизод е кулминационен момент. Пета част е втората кулминация и шеста част развръзка и епилог.

Стихотворението ,,Българският език” е написано, когато от освобождението са минали само пет години. Но вече се чуват обвинения към българите, че били получили даром свободата си, че нямат свои ярки герои и изявени творци, че речта им е груба и негодна за създаване на литературни произведения. Тези безпочвени уроки подхранват  родолюбието на поета, стимулират го да изобличи позорните и несправедливи нападки. Произведението е включено в стихосбирката ,,Поля и гори”. Стихотворението ,,Българският език” е ода.

Предпочитанието към този жанр в се определя от целта на автора да възпее богатите изразни възможности на родната реч и да превърне самата нея- речта художествено оръжие срещу родителите на българското слово. Жанровите белези на одата могат да се проследят в цялата творба. В нея се преплитат две крайно противоположни чувства: от една страна неприкрито възхищение от красотата и мощта на българският език, а от друга- гневно отрицание на всички опити за неговото охулване. Темата на одата ,,Българският език” е защитата на националната идея- водеща в цялото творчество на Вазов. Тя е постигната чрез възхвала на родния език и богатите му изразни възможности, но същевременно и чрез злъчното изобличение на недостойните му хулители. Творбата е построена като директно обръщение към езика. Този тип лирически изказ придава изповеден характер на произведението.

Одата е изградена от осем четиристишни строфи. В постройката се обособяват два идейни центъра. Първите четири строфи отхвърлят несправедливите обвинения чрез майсторска характеристика на красотата и богатството на родната реч. Вторите четири строфи имат друга задача- те също опровергават злостните нападки, но аргументите произтичат от възможността на българския език да бъде градиво за творчеството.

,Опълченците на Шипка” е последното стихотворение от поетичния цикъл ,,Епопея на забравените”, писан от Вазов между 1881 и 1884г. Цикълът се състои от 12 стихотворения, посветени на дейците на българското националноосвободително движение. През годините след освобождението, поетът наблюдава как постепенно помръква споменът за героичното минало на народа ни. ,,Опълченците на Шипка” е ода. Композицията на творбата е триделна. Това е обичаен на строеж за одата, при който се обособява три относително самостоятелни части. За  разлика от повечето останали стихотворения от ,,Епопея на забравените”, където са представени индивидуални личности, в ,,Опълченците на Шипка” героят е колективен. Това са защитниците на прохода показани в момент на върховно изпитание. Те въплъщава себе си идеята за героизма и саможертвователния патриотизъм.

Основна тема в одата е величието на човешкия дух. Подвига на опълченците се проявява една от най-удивителните способности на човешкия дух- да надмогне и най-страшната физическа мощ. Нравствените сили и любовта към родината, жаждата за свобода, омразата към тиранията и вековния поробител, осъзнатата отговорност, дългът към отечеството, воинската чест и доверието на руския цар раждат такава духовна мощ, която нищо не може да  сломи.

В бъдеще се надявам да има още такива прекрасни творби, които да изучавам.