Папагалоподобни–Psittaciformes

Папагалоподобните (Psittaciformes) са разред включващ около 342 вида птици, най-често групирани в две семейства: Какадута (Cacatuidae) и Папагали (Psittacidae). Те са дребни и средни по размери птици; много от видовете имат ярко и многоцветно оперение. Всички представители на разреда притежават характерните извити надолу човки, чиято горна половина е подвижно свързана с черепа. Пръстите на краката са групирани два напред и два назад, подобно на кълвачите.

Разпространение:

Разпространени са югоизточна Азия, Индия, западна Африка, Австралия, Южна Америка и Централна Америка. В някои по-южни части на Европа някои видове са се климатизирали добре и са сравнително често срещани в диво състояние.

Класификация:

Познати са 342 вида птици от разред папагалоподобни. От тях папагалите са 321 вида, а какаду – 21. 303-те вида от семейство папагали са разпределени в 7 подсемейства, разпространени в тропическите райони на планетата. Семейство какаду се счита за отделно от папагалите семейство птици, които са разпространени в Австралия, Нова Гвинея и много от островите на Малайския архипелаг.

Начин на живот и хранене:

Предпочитат основно гористи местности, много от видовете имат добре развит социален инстинкт и живеят на ята или двойки. Много добре приспособени са към дървесния начин на живот, ловко се катерят между клоните и по стеблата на дърветата. По време на хранене използват успешно краката си за хващане и задържане на различни видове семена и плодове. Повечето са растителноядни и често специализирани в определен вид храна. С мощните си извити човки са способни да счупят черупките на много видове семена и плодове, които иначе са недостъпни за други видове животни.

Размножаване:

Моногамни птици, двойките често се задържат за цял живот. Гнездят в дупки и хралупи по дърветата. Малките се раждат голи и безпомощни, и най-често и двамата родители се грижат за тях.

Какадута

Какадутата (Cacatuidae) са семейство обединяващо 21 вида птици от разред папагалоподобни, разпространени в Австралия, Индонезия, Филипините и Папуа-Нова Гвинея.[1] Тези птици са класифицирани като отделно от папагалите семейство, въпреки че някои учени-зоолози смятат, че какаду са едно от подсемействата на папагалите, каквито са напр. неотропичните или палеотропичните папагали. Съществуват теории, че тези птици дори не са отделно подсемейство, а част от семейството на палеотропичните папагали, но повечето зоолози са на мнението, че какадутата представляват отделно от папагалите семейство.

Външен вид:

Различните видове какаду се различават по своите размери и оперение. Повечето птици от това семейство са дълги между 30 и 70 см. Типично за какадутата са сравнително по-удължените крила. Оперението на различните видове варира в различни цветни вариации. Съществуват бели, черни, розови, жълти и червени какаду. И мъжките, и женските птици имат почти еднакво оперение и почти еднакви размери. Клюнът е къс, но заострен дъговидно и е масивен.

Ареал:

Птиците какаду са разпространени в Австралия, Нова Гвинея, Молукски острови, Сулавеси, Борнео и Филипините, а също и на Соломоновите острови и някои от Малките Зондски острови. Западните граници на ареала на какаду са Борнео и малкият индонезийски остров Ломбок, а източните – Соломоновите острови, на север се срещат и на някои от Филипинските острови и на юг до Тасмания. Обитават предимно екваториални и тропични гори. Само някои австралийски видове могат да се срещнат и в савани и полупустини.

Начин на живот:

Какаду обикновено не гнездят в хралупи по дървета, а в гнезда на дърветата. Понякога използват изоставени хралупи на някои птици и бозайници. Предпочитат за гнездене предимно високите дървета, но някои видове от австралийските савани и полупустини устройват гнездата си и в дупки в скалите. Женската птица снася около 2 – 3, понякога и до 5 яйца.Продължителността на живота им е голяма. Средната е между 40 и 60 години, но отделни видове могат да живеят повече от 90 години.

Голямо жълтокачулато какаду

Голямото жълтокачулато какаду (Cacatua galerita) е относително голям вид бяло какаду, който обитава гористите местности на Австралия и Нова Гвинея. В областите им на местообитание този вид може да има толкова големи популации, че понякога се смята от местните хора за вредител. Какадутата от вида са много разпространени като домашни любимци, макар че могат да бъдат много капризни за отглеждане.

Разпространение:

В Австралия, голямото жълтокачулато какаду населява широки територии на север и изток и на юг до Тасмания, избягвайки безводните територии във вътрешността на континента, в които има малко дървета. Видът е многоброен в предградията на големи градове като Аделаида, Мелбърн, Канбера, Сидни и Бризбейн. С изключение на високопланинските части, видът се среща в по-голямата част от Нова Гвинея и на почти всички по-малки околни острови.

Физическо описание:

Видът има обща дължина от около 44 – 55 cm, като подвидовете, обитаващи Австралия, са по-едри от подвидовете в Нова Гвинея и околните острови. Оперението му е изцяло бяло, като перата под опашката и крилете имат лек жълтеникав нюанс. Перата на гребена са изразителни и жълти на цвят. Клюнът е черен, краката – сиви, а околоочният пръстен – белезникав. Мъжките обичайно имат почти черни очи, докато очите на женските са по-червеникави или кафяви.

Розово какаду

Розовите какадута (Eolophus roseicapilla), наричани също гала, са вид средноголеми птици от семейство Какадута (Cacatuidae), единствен представител на род Eolophus

.

Разпространение:

Разпространени в почти цяла Австралия, главно в открити местности без гъста растителност, те са едни от най-често срещаните какадута.

Описание:

Достигат дължина 35 сантиметра и маса 270 – 350 грама и имат характерна розова окраска по гърдите, главата и гребена, а гърбът им е сивкав.

Корела

Корелата (Nymphicus hollandicus), позната още като нимфа, е най-малкото какаду ендемично за Австралия. Ценени са като домашни любимци по цял свят и са сравнително лесни за развъждане. Втори са по популярност след вълнистите папагали.

Разпространение и хабитат:

Корелите са нативни за Австралия, където се намират в условия на ариден или полупустинен климат, но винаги около вода. Номади са – местят се, където има вода и храна. Срещат се по двойки и на малки ята. Понякога хиляди кръжат около воден басейн. Според фермерите често унищожават реколтата. Те отсъстват от най-плодородните части на държавата, най-дълбоките Западноавстралийски пустини и Кейп Йорк. Те са единствените какадута, които се размножават в края на първата година.

Неотропични папагали

Неотропичните папагали (Arinae) са едно от двете подсемейства на семейство Папагали (Psittacidae). То обхваща най-големите и може би най-пъстроцветни представители сред папагалоподобните.Счита се, че всички птици от това подсемейство са наследници на един вид птица. Разделението на различни видове започнало през късния миоцен преди около 10 млн. години и продължило през плейстоцена.

Ареал:

Птиците от подсемейство неотропични папагали обитават екваториалните и тропически гори на Централна и Южна Америка. Отделни видове се срещат и на някои от Малките Антилски острови.Като цяло ареалът им се простира от южно Мексико до Аржентина. Има видове, които се срещат дори в Патагония, Огнена Земя и Андите.

Класификация:

Подсемейство неотропични папагали обединява около 160 вида птици и е най-голямото подсемейство сред папагалоподобните. Към него спадат най-едрите представители на целия разред – папагалите ара, като най-голям е хиацинтовият ара, чиято дължина е над 1 метър. Това е най-големият папагал в света. Характерно за почти всички представители на това подсемейство е ярката им окраска, с наситено червено, синьо, жълто или зелено оперение. Пъстрите краски помагат на птиците да се различават помежду си в гъстите гори. Всеки вид си има точно определена гама от краски, типична само за него.

Ари

Арите (Ara) са род птици от подсемейство Неотропични папагали (Arinae). Те са най-големите птици сред папагалоподобните. Наброяват 22 вида папагали, от които днес съществуват 19 вида, а останалите 3 вида (кубинско, доминиканско и карибско ара) са изчезнали още в началото на 20 век поради изсичането на горите и търговията с пера.Ара са доста интелигентни птици. Могат да запомнят голям брой думи и поради това и красивите си разноцветни пера, те са едни от най-скъпите животни, като цената им често е над 1500 – 2000 евро.

Ареал:

Папагалите ара обитават екваториалните и тропически гори на Централна и Южна Америка. По-голямата част от видовете се срещат в басейна на Амазонка и в Гвианските плата, като много са ендемити за този район.Като цяло папагалите ара се срещат само на континента. Изключение правят само островите Тринидад и Сейнт Винсент, като на втория живее само един вид. В миналото и на другите Антилски острови са се срещали ари и това са трите изчезнали вида- кубинско, доминиканско и карибско ара, които до началото на 20 век са се срещали в Куба, Хаити, Доминиканската република и някои от Малките Антили, но са изчезнали вследствие на унищожението на горите и търговията с пера в тези страни.Повечето видове обитават екваториалните гори, но има и видове, които се срещат в саваните.

Външен вид:

Арите са най-големите папагали на света. Най-големият им представител е хиацинтовият ара, който достига дължина 1 метър от главата до опашката. Изключително рядък и застрашен вид. Популацията му наброява едва 300 птици, а цената им на черно достига 15 000 евро. Може би най-типично за папагалите ара е тяхното ярко оперение, което се различава при отделните видове. В украсата на перата им преобладават червени, зелени, сини, жълти и оранжеви краски. Липсва ясно изразен полов диморфизъм, оперението е еднакво при мъжките и женските индивиди.

Синьо-жълт ара

Синьо-жълтият ара или арарауна (Ara ararauna) e един от 15-те вида ара. Обитава влажните гори на амазонската джунгла.

Външен вид:

Дължина на тялото 80 – 95 cm, крила – 37 – 39 cm, опашка – 52 cm; тегло 900 – 1300 г. Горната част на оперението на тялото е яркосиня, а шията, гърдите и коремът са оранжево-жълти. Перата на опашката са яркосини. Гърлото е черно. Клюнът е черен, много силен и му позволява да чупи ядки и да прегризва клоните на дърветата.

Разпространение:

Гнезди от източната част на Панама до Бразилия и Северен Парагвай. Предполага се, че в Тринидад тази птица е измряла.

Червен ара

Червеният ара (Ara macao) е вид птица от                  семейство Папагали (Psittacidae).

Разпространение:

Обитава тропическите райони на Централна и Южна Америка от южната част на Мексико до Боливия. Въпреки че на места е сериозно застрашен от бракониерство, все още може да се срещне на о-в Коиба.Червеният ара е националната птица на Хондурас.

Хиацинтов ара

Хиацинтовият ара (Anodorhynchus hyacinthinus) е вид папагал от подсемейство Неотропични папагали (Arinae). Това е най-големият папагал в света. Дължината на тялото от главата до опашката е около 1 метър.

Ареал:

Хиацинтовият ара обитава екваториалните гори на Южна Америка. Среща се в басейна на Амазонка, в Гвианските плата, източната предпланинска част на Андите и Пантанал. Обитава предимно екваториалните гори, но се среща и в саваните. Ареалът му обхваща Бразилия, Гаяна, Венецуела, част от Колумбия, Еквадор, Суринам, Перу, Боливия и Парагвай.

Външен вид:

Освен, че е дълъг 1 метър, типично за най-големия папагал в света е и искрящо синьото му оперение, което на крилата е по-тъмно, а на главата и гърдите е по-светло. Около очите при повечето индивиди има малко жълто петно, което присъства и до долната част на клюна. Самия клюн е типичен за папагалите ара – горната му част е по-издължена, а долната по-къса, дебела и масивна.

Начин на живот:

Хиацинтовият ара е дълголетна птица, която може да живее повече от 100 години. Тези папагали гнездят предимно по високи дървета, като в екваториалните гори гнездата им могат да бъдат на повече от 50 m над земята, но в по-редките гори и някои саванни области те обикновено са на по-малка височина. Гнездото се прави в хралупа в дървото, в повечето случаи в близост до реки. Диаметърът на хралупата превишава 50 cm. Женската снася вътре между 2 и 5 яйца с размер 53 на 40 mm. в интервал от 2-3 дни, които се излюпват около 25-30 дни по-късно.

Жако

Жако (Psittacus erithacus) е вид папагал, един от двата в род Psittacus. Жако е сред петте папагала, които най-добре имитират човешката реч, заедно с мъжките вълнисти папагали.

Кралско жако.

Скално жако.

Описание:

Жако са средно големи сиви папагали с черен клюн. Обикновено тежат около 400 грама и достигат 33 cm дължина, а размахът на крилете им е 46 – 52 cm.По главата и крилете оперението е по-тъмно сиво, докато оперението по тялото има лек бял ръб. Опашката е червена. Поради селекцията на развъдчиците на папагали, някои папагали жако са частично или напълно червени.Полов диморфизъм не се наблюдава.

Разпространение:

Папагалите жако произхождат от Африка. Те се срещат в широки географски граници от Кот д’Ивоар до северозападна Танзания. Популациите по света намаляват.Видът като цяло предпочита гъсти гори, но може да срещне и в крайните райони на горите или в саванни гори.Проучване от 2015 г. стига до извода, че видът е практически елиминиран в Гана, като бройките му са намалели с 90 – 99% от 1992 г. насам.Папагалът е намерен само в 10 от 42 гори, а три убежища, в които някога са живели по 700 – 1200 птици, днес са дом на едва 18.

Лорита

Лоритата (Loriinae) са подсемейство папагали. Към тази група принадлежат над 100 вида. Loriinae се дели на два класа птици – лори и лорикети. Лори са по-големи и тежки, с по-масивни тела и четвъртити опашки. Лорикети са по-нежни и малки, с по-дълги и заострени опашки.

Многоцветен лори

Многоцветният лори (Trichoglossus haematodus, от лат. tricho „косъм“, glossa „език“, haematodus „кървав“) е вид папагал, разпространен в Австралийската зоогеографска област.

Разпространение:

Населява предимно източното крайбрежие на Австралия. Среща се и в части от Тасмания и ограничени територии (Пърт) в Западна Австралия, в Нова Каледония, Микронезия, Нова Гвинея и някои острови в Индонезия. Обитава многоетажните дъждовни тропични гори (особено евкалиптовите), градини и паркове. Според орнитолозите многоцветният лори се дели на 21 подвида.

Общи сведения:

Имат масивен закривен клюн. На дължина достигат 25-30 cm. Тежат около 130 g. Няма ясно изразен полов диморфизъм, но женските са малко по-дребни и клюнът им е по-малък. Преди да достигнат полова зрялост перата са матови. В състава на оперението влизат пудрените пухови пера, горната част на които постоянно се разлага на восъчна пудра, която се използва за чистене на другите пера.

Червен лори

Червеният лори (Eos bornea) е вид птица от семейство папагали, род лорита, обитаваща Молукските острови в Индонезия.Червените лорита се хранят преди всичко с плодове и насекоми, които съставляват основна част от менюто им. Често се хранят и с цветен нектар, който събират чрез специални, подобни на пъпчици образувания върху края на езика.

Местообитание:

Запазлика от повечето папагали от това подсемейство, разпространени в широк ареал, червените лорита са ендемичен вид за Молукските острови в източната част на Индонезия. Обитават предимно гъстите тропически гори на архипелага, но често се срещат и в мангровите гори.

Външен вид:

Най-забележителното при този вид папагали е искрящото преобладаващо червено оперение, което покрива почти цялото тяло. Изключение правят крилата и опашката, при което червените пера се редуват със сини и светлосини, като по опашните пера това редуване е най-равномерно, а по крилата има формата на петна, предимно в син оттенък. Областта около очите също е обагрена в синьо. Дължината на тялото от главата до опашката достига 30 – 31 см

Lorius lory

Разпространение:

Видът е разпространен в Индонезия и Папуа Нова Гвинея.

Вълнист папагал

Вълнистият папагал (Melopsittacus undulatus) е малък папагал, принадлежащ към триба на Платицерсини (Platycercini); понякога смятан за подсемейство на Platycercinae. Той е единственият вид от австралийския род Melopsittacus и понякога e изолиран в самостоятелна триба — Melopsittacini, въпреки че вероятно е много свързан със земния папагал и неофемите.Вълнистият папагал обитава по-сухата част на Австралия и е преживял последните пет милиона години в пустинната част на този континент. Живее на ята в полупустинни и степни местности и предпочита участъци с редки дървета. Продължителността на живота му е около 15 години (в домашни условия при правилно хранене и подходящи грижи).

Класификация:

Обикновено водещите изследователи смятат, че вълнистият папагал е свързващотото звено между род неофеми и земен папагал, твърденията им се опират на начина на подреждане на перата при тези родове. Последните филогенни базирани на ДНК изследвания обаче постявят вълнистия папагал по-близо до лоритата и смокиновите папагали (триба Cyclopsittacini).

Разпространение и хабитат:

Вълнистите папагали са птици-номади и са разпространени в отворени хабитати, главно в Австралийските полета и гори. Птиците обикновено се движат на малки ята, но ако са изложени на лоши условия, могат да създадат по-големи ята. При движението най-важно за ятото е да е близо до храна и вода.Сушата може да накара ятото да потърси горски или крайбрежни местности. Хранят се със семена от спинифекс, трева, плевели и понякога с узряла пшеница.Има данни от 1940 г. в Сейнт Питърсбърг, Флорида, Съединени американски щати за избягали вълнисти папагали, които са се приспособили към средата там. Сега техният брой е намалял, вероятно изместени в борбата за храна от скорци и врабчета.

Пъстра розела

Пъстрата розела (Platycercus eximius) е вид папагалова птица от род розела.

Разпространение:

Видът обитава югоизточните части на Австралийския континент и Тасмания. Интродуциран е в Нова Зеландия, където на Северния остров са открити диви популации и на хълмовете край Дънидин на Южния остров.

Физическо описание:

Пъстрата розела е дълга 30 cm. Има червена глава и бели бузи. Клюнът е бял, а ирисите – кафяви. Горната част на гърдите е червена, а долната – жълта, избледняваща до светлозелено над корема. Перата на гърба и рамената са черни, като могат да са жълтеникави или зеленикави окончания, което придава вълнист вид на оперението им и е характеристика, варираща в зависимост от местообитанието и пола. Крилете и страничните опашни пера са синкави, докато опашката като цяло е тъмнозелена. Краката са сиви. Женската прилича на мъжкия, макар че оперението ѝ не е толкова ярко оцветено и съдържа ивица под крилете, която липсва у мъжкия. Младите са по-безцветни от възрастните женски и също имат такава ивица.

Неразделки

Неразделките (Agapornis), (от гръцки: αγάπη, agape, любов; όρνις, ornis, птица) са род птици, включващи девет вида. Те са социализирани малки папагали. Осем от видовете са от африканския континент, а сивата неразделка е от Мадагаскар.Името Неразделки идва заради тяхната силна моногамна връзка, както и от факта, че прекарват огромна част от живота си сгушени един в друг. Това е рефлектирало върху името им на различните езици – на немски – „die Unzertrennlichen“, на френски – „les inséparables“. Всички означават „неразделими“.Неразделките живеят на малки ята, основната им храна са плодове, зеленчуци, някои треви и семена. Планинската неразделка освен това яде и насекоми, както и смокини. Кафявоглавата неразделка има вродена потребност да консумира някои диви видове смокиня, което ги прави изключително трудни за отглеждане в плен.

Класификация:

Родът на неразделката се състои от девет вида, от които четири имат подвидове, а другите пет нямат. Осем от тях са с произход от континентална Африка, а Мадагаскарската неразделка е родом от Мадагаскар. В дивата природа различните видове са отделени географски.

Описание:

Неразделките варират по дължина от 13 до 17 cm и по тегло от 40 до 60 грама. Те са едно от най-малките папагали в света, характеризират се с набито тяло, къса тъпа опашка и сравнително голям клюн за големината си. Дивите неразделки са оцветени в повечето случаи в зелено и различни цветове в горната част на тялото си в зависимост от вида, към който спадат. Фишеровите неразделки, кафявоглавите, масковите имат бял пръстен около очите си. Има полов диморфизъм при планинската неразделка, мадагаскарската и розовогушата. Съществуват много мутации, които са познати в птицевъдството.

Маскова неразделка

Масковата неразделка (Agapornis personatus) е вид птица от семейство Папагали (Psittaculidae). Видът е незастрашен от изчезване.

Разпространение:

Разпространен е в Танзания.

Фишерова неразделка

Фишеровата неразделка (Agapornis fischeri) е вид птица от семейство Папагали (Psittaculidae). Видът е почти застрашен от изчезване.

Разпространение и местообитание:

Разпространен е в Танзания.

Розовобуза неразделка

Розовобузата неразделка (Agapornis roseicollis) е вид птица от семейство Папагали (Psittaculidae). Видът е незастрашен от изчезване.

Разпространение:

Разпространен е в Ангола, Намибия и Южна Африка.

Голям александър

Големият александър (Psittacula eupatria) е член на разред Папагалоподобни (Psittaciformes) и на семейство Psittaculidae. Видът е наречен на Александър Велики, за който се смята, че е донесъл голям брой екземпляри от вида от региона Пунджаб в много европейски и средиземноморски региони и страни, където са били смятани за ценни притежания на благородници и кралски особи.

Физическо описание:

Видът достига до 58 cm, крилата достигат средно 18.9–21.5 cm а опашката — 21.5-35.5 cm. Възрастните индивиди обичайно тежат между 200 и 300 g. Като цяло оперението е зелено със синьо-сив отблясък по бузите и тила, особено при мъжките. Коремът е жълто-зелен, горната част на средните опашни пера са синкаво-зелени, външните опашни пера са целени, докато перата под опашката са изцяло жълти. Всички папагали от вида голям александър (без значение от възрастта, пола или принадлежността към определен подвид), има червеникаво-кафяво петно в горния край на крилете (на рамената). Горната и долната части на клюна са червени с жълто накрая. Ирисите на възрастните са жълтеникаво-бели и околоочните пръстени са светлосиви. Краката са сиви, с изключение на подвида P. e. siamensis (обитаващ Лаос или Сиам), при който са жълтеникаво-сиви.

Размножаване в природата:

Размножителният сезон на големия александър в естественото му местообитание трае от ноември до април. Обичайно в едно люпило има 2–4 яйца с размери около 34.0 x 26.9 mm. Средният инкубационен период е 28 дни, като обикновено започва със снасянето на второто яйце. Пиленцата се оперушинват около седмата си седмица. До около третата седмица родителите се грижат за тях и ги учат, между третия и четвъртия месец вече стават самостоятелни.

Крамеров папагал

Крамеровият папагал (Psittacula krameri) е известен в България още като малък огърличен папагал, Огърличен папагал на Крамер, зелен александър и малък александър.

Разпространение:

Разпространен е на места с достатъчно храна и благоприятни условия за гнездене. Среща се както в горски участъци, така и в населените места – паркове, дворове и овощни градини. Хранят се с плодове, семена и битови отпадъци.Естественото му разпространение е в Западна, Централна и Източна Африка, както и в Южна Азия. Изкуствено е интродуциран в Близкия изток, Северна и Южна Африка, Северна Америка, Югоизточна Азия и Западна, Южна и Югоизточна Европа. В България е наблюдаван по Черноморското крайбрежие, в околностите на Свищов, Свиленград, София и Ботевград.

Външни белези:

Дължината на тялото е между 27 и 43 cm. Размаха на крилата му е между 42-48 cm, а дължината на опашката му варира между 17-28 cm. Крамеровият папагал достига тегло от 95 до 140 грама. Оперението му е зеленикаво с остра тъмносиньо-зелена опашка. Горната част на клюна е яркочервена, при женските завършва с черен връх, а долната част и гърлото са черни.