Малка книжка за живота на Моцарт.

   Отдавна исках да ви споделя историята на този наистина всепризнат музикален гений. Може би, защото неотдавна запалих и сина ми и видях как едно дете може да се вдъхнови и заинтригува от тема, която е твърде далечна и непонятна за него.

   Историята ще ви я поднеса така, както смятам, че трябва да я усетите и разберете – като приказка, като една завладяваща история за едно малко момче, родено в далечния 18 век. Едно момче, което завинаги остава в историята като един от недостижимите гении на всички времена, завещал на човечеството повече от 620 музикални творби – с изящна мелодична красота и съвършена форма. Неговото име е Волфганг Амадеус Моцарт.

Моцарт е една от най-сложните загадки в музикалната история. И може ли да си представите…Изчислено е, че никой днес не е в състояние да препише хилядите страници с дребния му “птичи” почерк само за 35 години – колкото е продължил живота на композитора. Сега разбирате, мили деца, че разказът за живота на Моцарт е разказ за неговата музика.

 Залцбург, родният град на Моцарт, прилича на белокаменна крепост – с величествената  си катедрала, множеството църкви и красиви домове, разположени терасовидно сред буйна зеленина в подножието на кристални алпийски езера.

  По онова време нямалко коли, компютри, дори и велосипедът не бил изобретен още…

  Щом се стъмнело хората запалвали маслени лампи или свещи, а който нямал пари да си купи, просто си лягал да спи. В такова време се ражда  Волфанг Амадеус Моцарт. Годината била 1756г , денят 27 януари.

  Бащата на композитора, Леополд Моцарт е първият високо образован музикален талант на уважавана занаятчийска фамилия. Той служел в дома на граф Турн в Залцбург като приближен слуга и музикант – нещо обичайно за онова време.

Майката на великия композитор Ана Мария била скромна и отдадена изцяло на грижите на семейството си.

  В студения януарски ден на 1756 г. се ражда дългоочакваният син на фамилията, на когото щастливите родители дали католическото име: Йоаханес Христозом Волфганг Теофил. Много сложно име, не мислите ли? По-късно гръцкото Теофил било заменено с латинското Амадеус, което значи “обичан от Бога”.  Моцарт имал и по-голяма сестра – Мария Ана, която на галено наричали Нанерл.

  Децата били обградени с обич и музика. Домът им, макар и да не бил разкошен, разполагал с музикален салон. Тук баща им композирал, давал уроци по цигулка и клавесин*, свирил с колеги. Дъщеря му показвала изненадваща музикалност и сръчност.

 А винаги, когато тя се упражнявала, брат ѝ – още ненавършил 3 години, се настанявал и слушал чудната звучаща кутия и с часове не помръдвал от там.

*клавишен инструмент, подобен на роял

Един ден Леополд Моцарт решил да покани свой по-млад колега, за да чуе напредналата Нанерл. Бащата казал на момиченцето да изсвири една соната точно и ритмично. Тя се поклонила грациозно и изсвирила без грешка музикалното произведение. Всички били много доволни и щастливи от изпълнението ѝ, когато изведнъж зад гърба им се чуло неочаквано звучене. Изправен на пръсти дребничкият Амадеус успял да се добере до клавишите. Малките пръстчета съвсем точно налучквали двата хармонични тона. Той ликувал и се смеел и изглеждал не по-малко щастлив от сестра си. 

Уроците по музика с 3-годишния Моцарт започнали още на следващия ден. Детето толкова бързо научавало и попивало всичко, че това карало бащата-педагог да кипи от ентусиазъм. На 4 години, без някой да го кара, малкият гений сам сядал на клавесина и свирел различни музикални пиеси. Научил се да чете ноти, както другите децата знаели азбуката, разпознавал по слух всеки тон

(дори от звъна на часовник или чаша) и никога не повтарял грешките си. 

А съвсем скоро дуетите на 4 ръце на Волфганг и сестра му се превърнали в любимо семейно занимание.

Слуховете за необикновените способности на двете деца достигнали до архиепископa* на Залцбург, който се смятал за просветен монарх и покровител на изкуствата и талантите в Залцбург. Затова най-близкият приятел до семейството на Моцарт, г-н Шахтнер, се опитвал да убеди Леополд час по-скоро да представи децата в двореца на архиепскопа. Тогава малкия Амадеус бил една на 5 години….

  Бащата бил твърдо решен да получи разрешение от Негова светлост за концерти на децата в имперската столица Виена. Затова било много важна как щели да се представят. С изключение на един малък инцидент, който за миг помрачил изпълнението им…

* Духовно лице, което управлява църковна област