Спасяването на българските евреи

…”Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да е било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи.”….

Васил Левски
Из “Нареда [проектоустава] на работниците за освобождение на българския народ” – подбуда и цел

Първата половина на ХХ век. Човечеството вече е преживяло една световна война и се готви за втора,още по-кървава и свирепа.

Един от малкото избори ,които България вижда,за да възстанови мечтата си за национално обединение е да застане на страната на Германия.

Третият райх ,обаче се опитва да наложи с брутална сила нов ред,идеология и ценности и в този проект няма място за евреи.

В унисон със законодателството на Нацистка Германия по така наречения “еврейски въпрос”,българският парламент е приел “Законът за защита на нацията” влязъл в сила от януари 1941г.

Забраняват се бракове между българи и евреи. Забранява се упражняване на определени професии и притежаването на дялове в предприятия от евреи. На еврейското население се налага извънреден имуществен данък. Определят се отделни магазини за храни за евреите.Трябва да спазват полицейски час .Забранено им е да се движат по отделни улици.Еврейските мъже до 55 години са длъжни да работят в “трудови лагери” по 6-7 месеца в годината. Всеки евреин ,независимо мъж, жена или дете е длъжен да носи жълта (Давидова) звезда за идентификация.

Реакцията на българското общество не закъснява.Българите са гневни и потресени.

“Ние намираме, че такъв закон ще бъде много пакостен за нашия народ. Нашето законодателство не бива да отбележи един закон, който ще пороби една част български поданици и ще остави една черна страница в нашата най-нова история. Българското племе в своето историческо минало е било преследвано и унижавано. Нашите бащи живо помнеха срама от игото. Още личат у нас, както казва народният поет, „синила от бича, следи от робството…” Нима и ние, по подражание, трябва да тръгнем по един опасен път и да отречем себе си като свободен и културен народ. Ние не защитаваме едно или друго малцинство. Нашата цел е по-скоро да защитим доброто име на нашия народ, създадено в културния свят, и да предупредим ония, от които зависи това – да не допускат с изработването на подобен закон да се накърни престижът на страната и завоюваните традиции на веротърпимост и човещина. В името на културата и за доброто име на България ние ви молим да попречите да се създаде един закон, чиито печални последици ще помрачат нашето законодателство и ще оставят най-тежки спомени. Приемете нашите най-отлични почитания.”

София, октомври 1940 г.Тодор Влайков ,Елин Пелин,Елисавета Багряна и още 18 български писатели

Църквата също не остава равнодушна. В София митрополит Стефан се обявява в защита на евреите.

Той казва на царя:
“Не гонете,да не бъдете гонени,защото казва Христос: С каквато мяра мерите, и вам ще се мери.”
Всъщност ,въпреки официалната позиция царят също е против гоненията на евреите и депортирането им. Той се среща с главния равин д-р Ашер Хананел и го уверява, че законът няма да доведе до сериозни последици в територията на царството и приетото ще остане само на хартия, като формален акт .

„Не беше тайна в България, че Царският двор изобщо не одобрява антисемитските мерки, взети под натиск. Когато Борис приказваше частно със семейството си и с близки приятели, той говореше с дълбоко възмущение и отвращение за нечовешкото отношение на нацистите към евреите – пише Стефан Груев, началник на кабинета на Царя. –  царят смяташе хитлеристкото антисемитско безумие за проявя на повредени умове.”

Всъщност антиеврейският  закон,колкото и да звучи парадоксално, донякъде също спомага за спасяването на евреите, защото създава  някакво алиби така да се каже на царя пред Хитлер.-Ето вече имаме такъв закон а също и трудови лагери за евреите имаме ,но както изтъква царят , не можем сега  да си позволим да ги депортираме защото са ни нужни за строежите на пътища.
Това си е чисто шикалкавене и даже и на Хитлер сигурно му е ясно но все пак това шикалкавене и протакане дава резултат- депортирането все се отлага.Хитлер нарича Борис “лисицата” – заради умението му да лавира и да бъде ту на една, ту на друга страна, а всъщност на никоя. В онази сложна ситуация, в която България е съюзник и силно зависима от Германия, да кажеш “Не” на исканията на нацистите може да бъде равносилно на самоубийство. Затова е спорно имал ли е царят полезен ход.

Това отлагане,обаче не може да продължава до безкрайност.
Нацистка Германия притиска българското правителство да реши окончателно “еврейския въпрос” . На 22 февруари 1943г Александър Белев тайно подписва споразумение с СС-Хауптщурмфюрер Теодор Данекер, представляващ немският Райх .
На 2 март правителството на Филов одобрява споразумението ,по силата на което 12 хиляди евреи от “новите земи” и 8 хиляди евреи от “старите граници” трябва да бъдат натоварени на влаковете за лагерите на смъртта

На 3  март   депортацията започва .Депортирани са  близо 12 000 евреи, населяващи териоториите, оставени от германците под българска администрация – пиротско, Беломорието и Македония. Спасяването им обаче не е било възможно, тъй като са с неопределен правен статут и намиращи се в земи, де юре завладени от немската армия .Откарани са в лагера “Треблинка” на 100 км. от Варшава,където всички загиват.
Нацистите изискват още 8 000 от територията на царството, за да се запълни плануваната зловеща бройка.
На гарата в Пловдив се очаква да се композира влака ,който трябва да ги отведе в същия лагер.

На 8 март  в града под тепетата , на територията на еврейското училище е събрана и еврейската общност.Хората са арестувани през нощта.

На всички е наредено да си приготвят по една торбичка багаж .

Повечето изобщо нямат представа къде ще бъдат изпратени, някои смятат, че просто ги изселват. Уплашени от неизвестното, българските евреи не знаят какво ще се случи с живота им от този момент нататък.
Много остра е реакцията на пловдивския митрополит Кирил, (който по-късно става и патриарх)той изпраща телеграма до цар Борис, в която моли за милост към евреите. Нещо повече Кирил заплашва, че ако те бъдат качени на влака, той ще легне на релсите.

“На релсите ще легна, ако и един човек от вас напусне Пловдив.”

Започват арести на евреи в цялата страна. В София,делегация от четирима граждани българи от Кюстендил уведомяват подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев.
При вестта за готвената тайна депортация Пешев събира подписка сред депутатите.
На 9 март 1943г.    той и група депутати се срещат с министъра на вътрешните работи  Габровски и го принуждават да отмени заповедта за депортация.
Арестуваните през нощта евреи от Пловдив  са освободени след намесата на Митрополит Кирил

19 Март 1943г
.Димитър Пешев връчва на премиера Богдан Филов  остро протестно писмо подписано от 43ма депутати.
Заради тази си дързост е свален от поста си.
Депортацията е спряна

Съдбата на част от спасителите обаче остава нелека след края на войната, когато политическият режим е сменен.

Народният съд не подминава и 44-мата народни представители, написали острото писмо до Филов. Те са признати за виновни по обвинение във фашистка дейност, като някои са осъдени на смърт, а други трябва да излежават присъдите си в Белене.

Един от изпратените там е и Димитър Пешев, инициатор на писмото до Богдан Филов. Той е освободен 13 месеца по-късно.

20 май 1943г.
Цар Борис III отклонява  следващи германски планове за депортация и  одобрява план за изселване на 25 хиляди евреи  от София в провинцията.Подготовката за изселването отново събужда протести.

Август1943г.
Германия за последен път без резултат изисква депортирането на българските евреи.

2 септември 1944 г.
Законът за защита на нацията е отменен от правителството на Константин Муравиев

Изгубени са 12 хиляди човешки живота
но са спасени близо 50 хиляди

Героите, намесили се в съдбата на българските евреи през 1943 година са много:

цар Борис, Димитър Пешев и другите депутати, Българската православна църква, интелектуалците, комунистите. А Червената армия? Тезата за нейната роля е, че евреите в цяла Европа, включително и българските, са спасени от Съветската армия, защото без нейните победи на фронта, всички евреи биха били обречени на смърт.
Въпросът кой е истинският спасител на българските евреи няма точен отговор. Времето е сложно и 77 години по-късно е трудно да се направи безпристрастна оценка. Може би най-точният отговор е българският народ.

Има едно място в София ,което се нарича квадратът на толерантността защото там съвсем наблизо една до друга се намират православната църква “Света Неделя” ,Католическата катедрала “Свети Йосиф”, Джамията “Баня Баши” и  Софийската  синагога.
Това едва ли може да се види  на много места по света, но тук това е нормално защото народ ,който с векове се е борил за вярата и свободата си ,никога не би потъпкал  вярата и свободата на друг народ.

…”От каквато и народност да живеят в този наш рай, те ще бъдат равноправни с българина във всичко”…

Васил Левски Из дописка до в. “Свобода”,писана през втората половина на 1870 г.,