Elin Pelin

Кой е Елин Пелин?

Димитър Иванов Стоянов, по-известен под псевдонима Елѝн Пелѝн, е български писател. Централно място в творчеството му заема описанието на българското село, това е и причината да го наричат „певец на българското село“. Родното село на Елин Пелин e Байлово. Роден е на 18 юли (според други източници – на 8 юли) 1877 г. като е едно от единадесетте деца в семейството на Йото Варджията и Стоянка Иванова.

Той израства в среда, където образованието било на особена почит. Баща му редовно носел книги от пазара в града, където продавал вар. В домашната му библиотека били „Рибният буквар“, „Под игото“ и съчиненията на Христо Ботев и Любен Каравелов.Завършва началното си образование в родното си село, след което заминава да учи в София (1890 – 1891, първи гимназиален клас), Златица, Панагюрище и Сливен (1892 – 1894, където завършва днешните 5 и 6 клас). Не завършва гимназия; страстно се увлича в четене, основно опознава българската и руската литература.

Другите за Елин Пелин

За Елин Пелин е характерна усмивката, която снема всяка претенция, че си нещо повече от другите. Забавление в хитростта, породила се от пъргавия ум. Тази нагласа внушава понякога представата за незадълбоченост и повърхностност у един писател. Но пък това значи и художественост. Елин Пелин е художник, който рисува с думи в едри щрихи. Той маркира личностите, за да извлече есенцията им. Не го занимава идеята за психологизма у човека (не се вмъква в душите на героите си, за да ги изложи на показ пред читателите си). Изобщо на Елин Пелин му е чужда каквато и да е висока претенция в личните дела. Честолюбието му е противно, затова възприема хитрината и иронията така положително и я възпроизвежда художествено в творбите си.

-Д. Б. Митов пише: „Елин Пелин не обича да говори за литературата, а още по-малко за себе си. Тънка ирония се изписва на лицето му, когато стане въпрос за суетнята около литературата, суетня, тъй характерна за българския писател. Макар че е вече един от по-възрастните писатели, никога той не употребява менторски тон към по-младите, а предпочита да лекува техните увлечения от позата с безобиден смях, който смущава и предизвиква размисъл.“

Творчество

Елин Пелин започва да пише още докато е ученик на село. През 1895 г. обнародва първите си творби: в сп. „Войнишка сбирка“ разказа „Мило е отечеството”, „Извор“, разказа „На майчин гроб“, стихотворенията „Зима“ и „Привет“.Под стихотворението „Тихи тъги“, отпечатано в сп. „Български преглед“, за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин. Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи, много от които са вдъхновени от неговите съселяни от Байлово, близки и познати. Автор е на редица разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се оглежда дяволитият български селянин, готов да се шегува и в най-тежките моменти от своя нерадостен живот; белег на несломената жизненост на българския национален характер.

Произведения:„Гераците“ (1911 г., повест); „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ (1933 г.), „Ян Бибиян на луната“ (1934 г.), „По жътва“ (1904 г.) и др.

Анализационен прочит на повестта “Гераците”

1.Творческа история

2. Заглавие

3. Сюжет и композиция

4. Образи

5. Символи, проблеми и моиви

6. Пространство и време

7. Художествено майсторство

Творческа история

„Гераците“ (1911) е повест от българския писател белетрист Елин Пелин. Повестта Гераците излиза за първи път в сп. Художник, (година II, брой 7 – 8) през април, 1907 г. Там са публикувани първите четири глави (19 – 31 стр). Повестта е издадена отново, в окончателния си преработен и завършен вид, във втори том Разкази, том II през 1911 година. Повестта проследява разпадането на рода на семейството на богатия чорбаджия Йордан Герака след смъртта на неговата съпруга и душевен център на семейството, баба Марга. Повестта е считана за пример за реалистичното течение в началото на ХХ век, в което се описва българското село и селският бит.

Заглавие

Заглавието е тематично, доколкото насочва единствено към предмета на говорене в съчинението, без да го обвързва с някакви квалификации или твърдения. В този смисъл онова, за което се очаква да говориш, е в какво отношение застава човекът спрямо другите и света, изхождайки от своето разбиране за същността и валидността на етическите принципи.

Още в заглавието авторът ни подготвя драматични сблъсъци. Геракът не живее в ято. Неговата хищническа природа предполагат разединението, което ще настъпи. Във вихъра на страстите синовете ще се отчуждят и от дома и от своя баща, от изконните духовни ценности. Заглавието е точно, конкретно, насочващо. Авторът отбелязва пространството, в което ще се разкрие жизнеността на българина, способността му да оцелява, желанието му за красота и хармония в живота. Заглавието е символ на труда на двамата герои чудаци, мечтатели, пожелали да избавят своите съселяни от сушата. Те са герои добротворци, съхранили в себе си творческото начало на българина.

Сюжет и композиция

Състои се от 11 глави.

Експозицията – представена е хармонията в семейството на Гераците, смъртта на баба Марга
и краят на реда, и мира в дома.

Завръзка – Завръщането на Павел от града, който моли за пари баща си.

Кулминация – Кражбата на жълтъците от кръчмата; боят между братята; Павел напуска
дома и оставя жената и детето си.

Развръзка – Подялбата на имота; опита на Елка да се сасмоубие; смъртта и
погребението й; отсичането на бора; Петър отвежда сина на Павел в града; смъртта на Йордан Герака

Образи/герои/

дядо Йордан Герака – патриарх на фамилията на Гераците. След смъртта на съпругата си, баба Марга, губи уважението на младите в дома си. Разбира, че някой от синовете му го е обрал. Поделя имота между тях и живее отделен от синовете си и жените им. Смъртта му белязва

края на повестта.

баба Марга – съпруга на чорбаржи Йордан, сърце на семейството, строга но справедлива към всички. Нейната смърт провокира разпада на патриархалния ред в дома на Гераците.

Божан – най-големия син, алчен, за пари и за земя. Научава, че баща му има скрити пари, върти се около кръчмата, където стария Герак се е пренесъл. Настоява имота да бъде поделен още докато баща му е жив. Бие жена си. Не отива на погребението на Елка, защото огражда нива, но сваля калпак отдалеч, когато преминава колата с ковчега ѝ.

Божаница – негова жена. Описана като съсухрена и неприятна, сприхава жена. Често бита от мъжа си. След побой ляга болна и стене, тайно пие ракия.

Йовка – дъщеря на Божан, болнава и чувствителна. Тя единствена все още съжалява майка си и стрина си Елка.

Петър – средния брат, благ, отстъпчив, чувствителен. Разпадането на дома го отблъсква в кръчмата. Когато имотът е разделен, Петър изосавя домашната работа и се пропива. След смъртта на Елка отвежда Захаринчо в града да му търси работа. Отсича бора, символ на семейството.

Петровица – жена на Петър

Павел – най-малкият син, обичан от родителите си. Заминал на свръхсрочна военна служба. Научаваме, че в града се развалил, тръгнал по лош път. Връща се у дома за да иска пари от баща си за да отвори дюкян. Получава писма от любовницата си в града, Любица, която го вика да дойде при нея с пари. Заразява жена си с венерическа болест.

Елка – жена на Павел, оставена сама у Гераците, докато мъжа ѝ е на военна служба. След смъртта на баба Марга омразата на снахите се излива върху нея и сина ѝ, Захаринчо. Търпелива, блага, набожна. След като Павел я заразява с венерическа болест, опитва да се самоубие, като се хвърли под воденицата.

дядо Матей Маргалака – самотник без семейство. Приет от Гераците за слуга. Той е съветник на стария Герак, защитник на реда и хармонията. Открива тялото на Герака в последна глава.

Захаринчо – син на Павел и Елка. След смъртта на майка си е отведен на работа в града.

Символи,проблеми и мотиви

Елин Пелин използва преобърнатия модел на вълшебната приказка трима братя,възрастен баща и богатство.
Приказката обаче не завършва щастливо, защото съперничеството между синовете в семейството се оказва пагубно за душите на всички герои.

Проблеми
-за отношението в семейството
-за пороците,убиващи човешкото у хората
-за отчуждаването от родното
-за отхвърлянето на патриархалния морал

Символи в повестта са домът и дървото(знак на единство, разбирателство, приемственост).
В първа глава на повестта, читателят се запознава с образа на бора в обширния двор на Гераците.
Този бор ни се казва е донесен от рилската света гора от някой неизвестен прадядо на Йордан Герака и служи за знаме на семейството от поколения. Дървото, със своите клони и корени, е метонимия за самото семейство на Гераците. С подялбата на имота, Петър отсича древния семеен бор, така символично показва, че семейството на Гераците е унищожено.Дървото символизира порядъка. Хармонията е нарушена, моралът в семейството е разколебан, общият дом е разделен, а борът е отсечен.

Жътвата е друг традиционен символ в българския фолклор, тя свързва човека със свещени ценности-земята, труда и хляба.

Селото и градът – Основна тема на цялата българска литература на ХХ век е мястото на града и селото.
В Гераците градът е мястото на разпад и отчуждение.
Научаваме че Маргалака имал дъщеря, която била в града и тръгнала по лош път. Павел отказва да се завърне у дома и живее в града, където се е развратил, намерил е любовница, лъже баща си за пари. В конфликта между града и селото се открива и по-големия конфликт на личността срещу държавата.

Пространство и време

Началото на повестта на Елин Пелин въвежда читателя в един спокоен и хармоничен свят. Това е светът на Гераците. Това е тяхното родово пространство и родово време – подредено, устойчиво, затворено в своята цикличност и сигурност. Това родово пространство е ориентирано към сакрализирания пространствен център – къщата е “на лично място”, “сред селото”, тя се вижда “отдалече” и това отдалече е повторено двукратно в едно изречение при описанието на дома на Гераците.

Смъртта на баба Марга обаче отбелязва края на митологичното време на рода на Гераците и с нея започва тъжната история на този род. Историята на разрушаването на един хармоничен свят, на прекъсването на цикличния кръговрат на натуралното битие и втурването в разрушителната стихия на промените. В новия свят вече няма място за хармонични хора.

“Кичестият бор” е станал”старият бор”. Излязло извън митологичното време на цикъла, непромененото през вековете дьрво е остаряло в историческото време и неговата съдба е предопределена. Борът вече не е знаме на хармонията, любовта и разбирателството.

Художествено майсторство но писателя

Повестта се отличава със съвършеното си в стилово отнношение епическо повествование. Елин Пелин проявява ювелирно майсторство при създаване на пейзажните описания, умело употребява колоритната народна реч в непосредствения диалог на персонажите си. В художествен детайл Елин Пелин търси реалистично изображение на времето.В края на повестта домът на Гераците е “разделен, преграден…”. 

“Навсякъде личаха локви и боклуци…”. Отсечен е големият бор. От задругата и любовта не е останало нищо.
Оцелели са само бездуховните, героите на новото буржоазно време.
В повестта Елин Пелин с художествено майсторство пресъздава времето на нахлуване на капиталистическите отношения в българското село.
Той изгражда реалистични и силно запомнящи се образи, чрез които изрича морална присъда над времето.

Въпроси, който творбата поставя

Творбата ни кара да си зададем въпроси, които ни карат да размишляваме върху живота в семейството ни и какви са причините за разпадането на семейството в повестта.

Какво символизират образите в творбата и с какво те ни напомнят за съвремието?

Кои са мотивите на всеки един герои и защо извършват действия, които нараняват ближните им?

Защо в повестта отсъства романтика и любов, какви послания ни предават незаслужените смърт,разруха и страдания?

Игра за разпознаване на герои

1. Кой е най-малкият син заминал на служба?

2. Кой е самотникът приет от Гераците за слуга?

3. Коя е изоставената невеста с венерическа болест?

4. Кой от синовете отсича бора?

5. Коя жена бива често пребивана от мъжа си?

6. Кой герой е смятан за сърце на семейството?

7. Смъртта на кой герой слага край на повестта?

Моят Елин Пелин

Елин Пелин е един от малкото автори, към които литературната критика е била благосклонна. Още в началото на века са казани добри думи за таланта му, за това, че налага свой собствен индивидуален стил в българската литература. Със стила си той най-много се доближава до обикновените хора и успява да съсредоточи

вниманието на всички деца върху творбите си. Неговата популярност идва точно от творчеството му за деца, а след това той се налага като един от всепризнатите белетристи и писатели, обичан и запомнен от всички възрасти до днес.