Elin Pelin

Кой е Елин Пелин?

Димитър Иванов Стоянов, по-известен под псевдонима Елѝн Пелѝн, е български писател. Централно място в творчеството му заема описанието на българското село, това е и причината да го наричат „певец на българското село“.

На него е наречен град Елин Пелин, намиращ се близо до родното му село Байлово. Името на Елин Пелин носи морският нос Елин Пелин в Антрактика.

Другите за Елин Пелин

За Елин Пелин е характерна усмивката, която снема всяка претенция, че си нещо повече от другите. Забавление в хитростта, породила се от пъргавия ум. Тази нагласа внушава понякога представата за незадълбоченост и повърхностност у един писател. Но пък това значи и художественост. Елин Пелин е художник, който рисува с думи в едри щрихи. Той маркира личностите, за да извлече есенцията им. Не го занимава идеята за психологизма у човека. Изобщо на Елин Пелин му е чужда каквато и да е висока претенция в личните дела. Честолюбието му е противно, затова възприема хитрината и иронията така положително и я възпроизвежда художествено в творбите си.

Творчество

Елин Пелин започва да пише още докато е ученик на село. През 1895 г. обнародва първите си творби: в сп. „Войнишка сбирка“ разказа „Мило е отечеството“, в ученическото списание „Извор“ разказа „На майчин гроб“, стихотворенията „Зима“ и „Привет“. Под стихотворението „Тихи тъги“ (ноември 1897), отпечатано в сп. „Български преглед“, за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин. В младежките си години се увлича повече от поезията. В зрялото си творчество се насочва към разказа и повестта, като продължава да пише детски и хумористични стихотворения.

Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи, много от които са вдъхновени от неговите съселяни от Байлово, близки и познати. Опознал в детайли селския бит и душевност, зад идиличното и битовото открива определени социални тенденции и написва първите си зрели разкази: „Напаст Божия“, „Ветрената мелница“, „На оня свят“, „Гост“, „Андрешко“, „Пролетна измама“.

С особена симпатия Елин Пелин пише за тежката участ на селския учител: „Душата на учителя“, „Кал“, „Самичка“, „В интерес на просветата“. Една от основните теми е и черквата и представителите ѝ. Елин Пелин осмива и изобличава с ярък реализъм чревоугодничеството, пиянството, алчността, лицемерието – пороци, в които са затънали калугери и попове („Братя“, „Изкушение“). Елин Пелин е художник с широк интерес към света; наред с нерадостните страни на живота той описва и красотата в противоречивата пъстрота на действителността, поезията в селския живот. С особена пластичност се отличават лиричните му пейзажи, в които хубостта на природата е свързана с труда и чувствата на хората.

,,Гераците” на Елин Пелин – Повест за разрушената хармония

Творческа история – Повестта ,,Гераците” излиза за първи път в сп. Художник, (година II, брой 7 – 8) през април, 1907 г.Там са публикувани първите четири глави (19 – 31 стр). Повестта е издадена отново, в окончателния си преработен и завършен вид, във втори том Разкази, том II през 1911 година.

Тъй като повестта е част от задължителната учебна програма в средното училище, тя е преиздавана многократно в много издания, в събрани съчинения и отделни пълни и преработени издания.

Сюжет и композиция

Писателят използва рамкова композиция в своята повест. Описанието на имота на Гераците
в първоначалното му състояние и след трансформациите, които настъпват в него, пряк резултат от
социалните и икономическите промени, служи за начало и край на творбата. С развитието на
композицията, всезнаещият говорител запознава със семейството на Гераците: дядо Йордан,
тримата му сина – Божан, Петър и Павел, баба Марга, снахите; трудовата задружност и
материалното благосъстояние на рода. Голямата и бяла къща е дом на задружно семейство,
членовете на което се обичат, трудят се задружно, спазват хубавите народни традиции. Сред него
царува сговорът и хармонията, в чиято основа лежат вековните добродетели на нашия народ –
обичта към труда, привързаността към земята, подчинението на родителския авторитет.

Една пролет баба Марга неочаквано умира, а смъртта ѝ довежда до нарушение на патриархалния ред. Дядо Йордан Герака, най-младата снаха, Елка, синът ѝ, Захаринчо, болнавата дъщеря на Божан, Йовка, и старият ратай дядо Матей Маргалака стават жертва на трансформацията на разбирателството и любовта в отчуждение и омраза.

Точно в този момент се появява надежда за стария Герак – най-малкият му син, Павел, се връща в селото. Заминал да служи като войник и останал свръхсрочно. Дядо Йордан се оплаква на сина си и търси подкрепа от него, но изповедта му не трогва Павел. Той е дошъл да иска пари да си отвори в града нещо като бакалница. Безразличието на Павел подклаждат още повече огорчението, самотата и обидата в сърцето на стария Герак.

Искрата на злощастието лумва в пламък, когато имането на дядо Йордан е откраднато от един от синовете му, което става повод за сбиването им. Загубил всякаква надежда, че доброто, господар на човешкото сърце, ще вземе връх, той изпълнява желанието на децата си и разделя по равно имота и двора, оттегляйки се заедно с Елка, Захаринчо и Маргалака в кръчмата, където вече живеят.

Образи 

• Дядо Йордан Герака – патриарх на фамилията на Гераците. След смъртта на съпругата си, баба Марга, губи уважението на младите в дома си. Разбира, че някой от синовете му го е обрал. Поделя имота между тях и живее отделен от синовете си и жените им. Смъртта му белязв края на повестта.
• Баба Марга –  съпруга на чорбаржи Йордан, сърце на семейството, строга но справедлива към всички. Нейната смърт провокира разпада на патриархалния ред в дома на Гераците.
• Божан – най-големия син, алчен, за пари и за земя. Научава, че баща му има скрити пари, върти се около кръчмата, където стария Герак се е пренесъл. Настоява имота да бъде поделен още докато баща му е жив. Бие жена си. Не отива на погребението на Елка, защото огражда нива, но сваля калпак отдалеч, когато преминава колата с ковчега ѝ.
• Божаница –  негова жена. Описана като съсухрена и неприятна, сприхава жена. Често бита от мъжа си. След побой ляга болна и стене, тайно пие ракия.
• Йовка – дъщеря на Божан, болнава и чувствителна. Тя единствена все още съжалява майка си и стрина си Елка.
• Петър – редния брат, благ, отстъпчив, чувствителен. Разпадането на дома го отблъсква в кръчмата. Когато имотът е разделен, Петър изосавя домашната работа и се пропива. След смъртта на Елка отвежда Захаринчо в града да му търси работа. Отсича бора, символ на семейството.
• Петровица – жена на Петър
• Павел – най-малкият син, обичан от родителите си. Заминал на свръхсрочна военна служба. Научаваме, че в града се развалил, тръгнал по лош път. Връща се у дома за да иска пари от баща си за да отвори дюкян. Получава писма от любовницата си в града, Любица, която го вика да дойде при нея с пари. Заразява жена си с венерическа болест.
• Елка – жена на Павел, оставена сама у Гераците, докато мъжа ѝ е на военна служба. След смъртта на баба Марга омразата на снахите се излива върху нея и сина ѝ, Захаринчо. Търпелива, блага, набожна. След като Павел я заразява с венерическа болест, опитва да се самоубие, като се хвърли под воденицата.
• Дядо Матей Маргалака – самотник без семейство. Приет от Гераците за слуга. Той е съветник на стария Герак, защитник на реда и хармонията. Открива тялото на Герака в последна глава.
• Захаринчо – син на Павел и Елка. След смъртта на майка си е отведен на работа в града.

Пространство и време

Повестта на Елин Пелин въвежда читателя в един спокоен и хармоничен свят. Това е светът на Гераците. Това е тяхното родово пространство и родово време – подредено, устойчиво, затворено в своята цикличност и сигурност.

Челядта на Гераците живее в “голяма бяла къща”, сред “широк  двор, в който може да се смести еднамахала”.Това родово пространство  е ориентирано към сакрализирания пространствен център – къщата е “на  лично място”, “сред селото”, тя се вижда “отдалече” и това отдалече е повторено двукратно в едно изречение при описанието на дома на Гераците. И този чуден свят на хармония и съвършенство е ограден околовръст “като кале с бели зидове”, а негово знаме е “високият” и “прав като стрела самотен кичест бор”.

Въпроси, който творбата поставя

Повестта разкрива универсалната трагедия на изчезването на определени ценности, на общуването на човек с човека, на човек със земята. Изчезването на този свят е видяно като екзистенциален трус, като проблематизиращо устоите на определен свят, като изискващо от човека да търси нови ценности. Повестта ,,Гераците” е изображение на сблъсъка между двата свята. Преломните епохи винаги раждат и издигат вечни проблеми. Онова, което битува като общочовешка идея е Елин-Пелиновата творба е изгубването на връзката с труда, със земята, с корена. Вечен е и проблемът за отчуждението – резултат от смяната на една ценностна система с друга. Болезнено стои въпроса за “аз” и другите и особено акцента, който авторът поставя върху идеята, че “аз”-ът не може да същесвува без “другите”.

Моят Елин Пелин 

Елин Пелин е един от най-бележитите български писатели. Всичко, което вършат хората и което става в природата, е интересно за него. Наблюдението му постоянно се прехвърля от едно място на друго, от един човек на друг, и тъкмо в тази променливост, в непрекъснатия ток на живота търси да го познае. С интимността и топлотата, с която разказва, Елин Пелин ни съобщава за съдбата на всекиго, когото е срещал. Добър или лош, мечтател или изкусител, щастлив или нещастен – той му става близък, защото преди да стане материал за един разказ, всичко, до което се докосва, е било за него чувство: обич, състрадание, мъка, наслада, умора, бодрост. Това многотоние на преживяванията е възможно, защото Елин Пелиновите хора не са герои, нито носители на начала, а обикновени „човеци“, с най-прости чувства. Нещо от тях всеки би открил у себе си.“„Никога у него природата не е в покой: пее, нашепва, подсмива се, скимти или вещае.“