Elin Pelin

Кой е Елин Пелин?

Димитър Иванов Стоянов, по-известен под псевдонима Елѝн Пелѝн, е български писател. Централно място в творчеството му заема описанието на българското село, това е и причината да го наричат „певец на българското село“. Родното село на Елин Пелин e Байлово. Роден е на 18 юли (според други източници – на 8 юли) 1877 г. като е едно от единадесетте деца в семейството на Йото Варджията и Стоянка Иванова.

Той израства в среда, където образованието било на особена почит. Баща му редовно носел книги от пазара в града, където продавал вар. В домашната му библиотека били „Рибният буквар“, „Под игото“ и съчиненията на Христо Ботев и Любен Каравелов.Завършва началното си образование в родното си село, след което заминава да учи в София (1890 – 1891, първи гимназиален клас), Златица, Панагюрище и Сливен (1892 – 1894, където завършва днешните 5 и 6 клас). Не завършва гимназия; страстно се увлича в четене, основно опознава българската и руската литература.

Творчество

Елин Пелин започва да пише още докато е ученик на село. През 1895 г. обнародва първите си творби: в сп. „Войнишка сбирка“ разказа „Мило е отечеството”, „Извор“, разказа „На майчин гроб“, стихотворенията „Зима“ и „Привет“.Под стихотворението „Тихи тъги“, отпечатано в сп. „Български преглед“, за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин. Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи, много от които са вдъхновени от неговите съселяни от Байлово, близки и познати. Автор е на редица разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се оглежда дяволитият български селянин, готов да се шегува и в най-тежките моменти от своя нерадостен живот; белег на несломената жизненост на българския национален характер.

Заглавие

Заглавието е тематично, доколкото насочва единствено към предмета на говорене в съчинението, без да го обвързва с някакви квалификации или твърдения. В този смисъл онова, за което се очаква да говориш, е в какво отношение застава човекът спрямо другите и света, изхождайки от своето разбиране за същността и валидността на етическите принципи.

Още в заглавието авторът ни подготвя драматични сблъсъци. Геракът не живее в ято. Неговата хищническа природа предполагат разединението, което ще настъпи. Във вихъра на страстите синовете ще се отчуждят и от дома и от своя баща, от изконните духовни ценности. Заглавието е точно, конкретно, насочващо. Авторът отбелязва пространството, в което ще се разкрие жизнеността на българина, способността му да оцелява, желанието му за красота и хармония в живота. Заглавието е символ на труда на двамата герои чудаци, мечтатели, пожелали да избавят своите съселяни от сушата. Те са герои добротворци, съхранили в себе си творческото начало на българина.

Сюжет и композиция

Състои се от 11 глави.

Експозицията – представена е хармонията в семейството на Гераците, смъртта на баба Марга
и краят на реда, и мира в дома.

Завръзка – Завръщането на Павел от града, който моли за пари баща си.

Кулминация – Кражбата на жълтъците от кръчмата; боят между братята; Павел напуска
дома и оставя жената и детето си.

Развръзка – Подялбата на имота; опита на Елка да се сасмоубие; смъртта и
погребението й; отсичането на бора; Петър отвежда сина на Павел в града; смъртта на Йордан Герака

Символи,проблеми и мотиви

Елин Пелин използва преобърнатия модел на вълшебната приказка трима братя,възрастен баща и богатство.
Приказката обаче не завършва щастливо, защото съперничеството между синовете в семейството се оказва пагубно за душите на всички герои.

Проблеми
-за отношението в семейството
-за пороците,убиващи човешкото у хората
-за отчуждаването от родното
-за отхвърлянето на патриархалния морал

Символи в повестта са домът и дървото(знак на единство, разбирателство, приемственост).
В първа глава на повестта, читателят се запознава с образа на бора в обширния двор на Гераците.
Този бор ни се казва е донесен от рилската света гора от някой неизвестен прадядо на Йордан Герака и служи за знаме на семейството от поколения. Дървото, със своите клони и корени, е метонимия за самото семейство на Гераците. С подялбата на имота, Петър отсича древния семеен бор, така символично показва, че семейството на Гераците е унищожено.Дървото символизира порядъка. Хармонията е нарушена, моралът в семейството е разколебан, общият дом е разделен, а борът е отсечен.

Жътвата е друг традиционен символ в българския фолклор, тя свързва човека със свещени ценности-земята, труда и хляба.

Селото и градът – Основна тема на цялата българска литература на ХХ век е мястото на града и селото.
В Гераците градът е мястото на разпад и отчуждение.
Научаваме че Маргалака имал дъщеря, която била в града и тръгнала по лош път. Павел отказва да се завърне у дома и живее в града, където се е развратил, намерил е любовница, лъже баща си за пари. В конфликта между града и селото се открива и по-големия конфликт на личността срещу държавата.

Пространство и време

Началото на повестта на Елин Пелин въвежда читателя в един спокоен и хармоничен свят. Това е светът на Гераците. Това е тяхното родово пространство и родово време – подредено, устойчиво, затворено в своята цикличност и сигурност. Това родово пространство е ориентирано към сакрализирания пространствен център – къщата е “на лично място”, “сред селото”, тя се вижда “отдалече” и това отдалече е повторено двукратно в едно изречение при описанието на дома на Гераците.

Смъртта на баба Марга обаче отбелязва края на митологичното време на рода на Гераците и с нея започва тъжната история на този род. Историята на разрушаването на един хармоничен свят, на прекъсването на цикличния кръговрат на натуралното битие и втурването в разрушителната стихия на промените. В новия свят вече няма място за хармонични хора.

“Кичестият бор” е станал”старият бор”. Излязло извън митологичното време на цикъла, непромененото през вековете дьрво е остаряло в историческото време и неговата съдба е предопределена. Борът вече не е знаме на хармонията, любовта и разбирателството.