“Елин Пелин – “Гераците

Биография

Димитър Иванов Стоянов, по-известен под псевдонима Елин Пелин, е български писател. Роден е на 18 юли 1877 г. като е едно от единадесетте деца в семейството на Йото Варджията и Стоянка Иванова. Родното село на писателя е Байлово. Той израства в среда, където образованието било на особена почит. Завършва началното си образование в родното си село, след което заминава да учи в София. Не завършва гимназия; страстно се увлича в четене, основно опознава българската и руската литература. През периода 1895-1896г. е учител в родното му село. Женен за Стефанка Иванова Щерева, с която имат 2 деца: Елка и Боян. До края на живота си е обременен от материални трудности. Става редовен член на БАН (1940г.), а също председател на Съюза на българските писатели. Сътрудник е и на множество списания. Умира на 3 декември 1949 г. в София на 72-годишна възраст.

Другите за Елин Пелин

Емилиян Станев за Елин Пелин:

„В Елин Пелин винаги съм долавял влиянието на Горки, Чехов, Алфонс Доде – руско и френско, въпреки самобитността му, и това е естествено, защото талантливият писател взема отвсякъде своето. Неговата фраза е по-изящна, по-артистична, но неговият свят не е моят свят. От всички негови книги най-силно впечатление ми прави „Под манастирската лоза“, втора след „Старопланински легенди“, която най-високо ценя“.

Боян Елин Пелин (син на писателя):

“Изключително чувствителен.  Беше лесно уязвим човек. Тежко преживяваше всичко, което в живота е не както трябва. Може би и затова така сравнително рано си отиде.”

Творчество

Елин Пелин започва да пише още докато е ученик на село. През 1895 г. обнародва първите си творби: в сп. „Войнишка сбирка“ разказа „Мило е отечеството”, в ученическото списание „Извор“ разказа „На майчин гроб“, стихотворенията „Зима“ и „Привет“. Под стихотворението „Тихи тъги“ (ноември 1897), отпечатано в сп. „Български преглед“, за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин. В младежките си години се увлича повече от поезията. В зрялото си творчество се насочва към разказа и повестта, като продължава да пише детски и хумористични стихотворения. Автор е на редица разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се оглежда дяволитият български селянин, готов да се шегува и в най-тежките моменти от своя нерадостен живот; белег на несломената жизненост на българския национален характер. По време на Първата световна война Елин Пелин пише патриотични произведения, събрани в сборника „Китка за юнака“ (1917). През 1928 г. издава сборника „Черни рози“ – стихотворения в проза, импресии с изповедни размисли и настроения. През 20те и 30те години на XX век Елин Пелин пише предимно за деца – лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки. По-известни негови творби са: “Разкази”, “По жътва”, “Гераците”, “Мечтатели” и др.

Анализационен прочит на повестта “Гераците” 

Творческа история

Пътувайки към София,Елин Пелин(Димитър Иванов),среща свои съселянин,който води малко момче,за да му търси работа в София.Тази случкатазалага във финала на повестта Гераците(Петър-средният син).Елин Пелин,винаги е подчертавал значението на края на разказа:Работата на разказа е,да знаеш как да завършиш.И е по-хубаво да знаеш края,от колкото началото.

Заглавие

Със заглавието се внушава родовата общност. Заглавието е тематично, доколкото насочва единствено към предмета на говорене в съчинението, без да го обвързва с някакви квалификации или твърдения. В този смисъл онова, за което се очаква да говориш, е в какво отношение застава човекът спрямо другите и света, изхождайки от своето разбиране за същността и валидността на етическите принципи.

Сюжет 

Йордан Герака е най-заможният човек в селото, обичан и почитан както от семейството, така и от съселяните си. Той живее четиридесет години в мир и разбирателство със своята съпруга, баба Марга, в тяхната голяма бяла къща с широкия двор, в който можеше да се смести една махала. Тримата им синове – Божан, Петър и Павел – са се задомили и живеят, според стария патриархален ред, с родителите си. Дядо Йордан Герака и баба Марга управляват семейството с неоспорим авторитет и ръководят освен къщната работа, също кръчмата на стария Герак и полската работа, към която той се отнася с благоговение.

Една пролет баба Марга неочаквано умира, а смъртта ѝ довежда до нарушение на патриархалния ред. Дядо Йордан Герака, най-младата снаха, Елка, синът ѝ, Захаринчо, болнавата дъщеря на Божан, Йовка, и старият ратай дядо Матей Маргалака стават жертва на трансформацията на разбирателството и любовта в отчуждение и омраза. Точно в този момент се появява надежда за стария Герак – най-малкият му син, Павел, се връща в селото. Заминал да служи като войник и останал свръхсрочно. Дядо Йордан се оплаква на сина си и търси подкрепа от него, но изповедта му не трогва Павел. Той е дошъл да иска пари да си отвори в града нещо като бакалница. Безразличието на Павел подклаждат още повече огорчението, самотата и обидата в сърцето на стария Герак.

Искрата на злощастието лумва в пламък, когато имането на дядо Йордан е откраднато от един от синовете му, което става повод за сбиването им. Загубил всякаква надежда, че доброто, господар на човешкото сърце, ще вземе връх, той изпълнява желанието на децата си и разделя по равно имота и двора, оттегляйки се заедно с Елка, Захаринчо и Маргалака в кръчмата, където вече живеят.

Всеки от синовете тръгва по своя житейски път. Божан става най-богатият човек в селото, трупа нови имоти и се превръща в скъперник. Петър отсича свещения бор на Гераците и на свой ред продава имоти, под които са отраснали няколко поколения и се пропива. Павел се връща при своя държанка в града и се запилява. Положението в кръчмата далеч не е по-добро. Старият Герак се състарява бързо. Болен от загубеното богатство и семейната разруха, той вече не излиза никъде. Елка, съсипана от пиянското насилие и крайна отчужденост на Павел, страда от срамната болест, с която той я заразява. Тя прави опит за самоубийство, но Маргалака я спира. В един късен есенен ден тя умира. Петър взема Захаринчо със себе си и го отвежда в града да му търси работа. След Елка умира и дядо Йордан. С неговата смърт свършва и повестта.

Композиция

Повестта се състои от 11 глави.

Елин Пелин използва в повестта стегната рамкова композиционна постройка. Описанието на дома и на имота на Гераците преди и след сътресенията и колизиите в патриархалното семейство служи за начало и край на творбата.

Образи

• дядо Йордан Герака – патриарх на фамилията на Гераците. След смъртта на съпругата си, баба Марга, губи уважението на младите в дома си. Разбира, че някой от синовете му го е обрал. Поделя имота между тях и живее отделен от синовете си и жените им. Смъртта му белязв края на повестта.
• баба Марга – съпруга на чорбаржи Йордан, сърце на семейството, строга но справедлива към всички. Нейната смърт провокира разпада на патриархалния ред в дома на Гераците.
• Божан – най-големия син, алчен, за пари и за земя. Научава, че баща му има скрити пари, върти се около кръчмата, където стария Герак се е пренесъл. Настоява имота да бъде поделен още докато баща му е жив. Бие жена си. Не отива на погребението на Елка, защото огражда нива, но сваля калпак отдалеч, когато преминава колата с ковчега ѝ.
• Божаница – негова жена. Описана като съсухрена и неприятна, сприхава жена. Често бита от мъжа си. След побой ляга болна и стене, тайно пие ракия.
• Йовка – дъщеря на Божан, болнава и чувствителна. Тя единствена все още съжалява майка си и стрина си Елка.
• Петър – средния брат, благ, отстъпчив, чувствителен. Разпадането на дома го отблъсква в кръчмата. Когато имотът е разделен, Петър изосавя домашната работа и се пропива. След смъртта на Елка отвежда Захаринчо в града да му търси работа. Отсича бора, символ на семейството.
• Петровица – жена на Петър
• Павел – най-малкият син, обичан от родителите си. Заминал на свръхсрочна военна служба. Научаваме, че в града се развалил, тръгнал по лош път. Връща се у дома за да иска пари от баща си за да отвори дюкян. Получава писма от любовницата си в града, Любица, която го вика да дойде при нея с пари. Заразява жена си с венерическа болест.
• Елка – жена на Павел, оставена сама у Гераците, докато мъжа ѝ е на военна служба. След смъртта на баба Марга омразата на снахите се излива върху нея и сина ѝ, Захаринчо. Търпелива, блага, набожна. След като Павел я заразява с венерическа болест, опитва да се самоубие, като се хвърли под воденицата.
• дядо Матей Маргалака – самотник без семейство. Приет от Гераците за слуга. Той е съветник на стария Герак, защитник на реда и хармонията. Открива тялото на Герака в последна глава.
• Захаринчо – син на Павел и Елка. След смъртта на майка си е отведен на работа в града.
•  Змията – традиционен символ на болестта, смъртта, злото, въведен като знак на изкушението, което подмамва и довежда до драмата на родовия свят. Символиката на змията е хетонична и се отнася към архаични езически вярвания, свързани с идеята за разрушението.
•  Борът – донесен е от светите рилски гори, той е единственият бор в цялата околия, краси и бележи с уникалността си двора на Гераците – най-богатия род в селото, и представлява тяхното семейно знаме. На символно равнище борът се свързва с древния мит за световното дърво, което обвързва в единно цяло представите за доброто (птиците в клоните му) и злото (змиите в корените ). Отсичането на бора, посаден в незапомнени времена от прадедите на Гераците, под чиято сянка са израснали множество поколения, бележи края на патриархалния свят, в който символите на единението са лишени от смисъл.
• Градът– В Гераците градът е мястото на разпад и отчуждение. Научаваме че Маргалака имал дъщеря, която била в града и тръгнала по лош път. Павел отказва да се завърне у дома и живее в града, където се е развратил, намерил е любовница, лъже баща си за пари. В конфликта между града и селото се открива и по-големия конфликт на личността срещу държавата.

Символи

Основни символи в повестта са домът и дървото. И двата символа са знак на единство и разбирателство. Дървото символизира порядък, докато домът в “Гераците” не е мястото, където човек се чувства спокоен и щастлив.

Проблеми и мотиви

В повестта “Гераците” основен е мотивът за разрушаването на селския патриархален бит, за раждането в селския свят на страсти и пороци, които унищожават неговата изконна същност.

Този мотив е тясно преплетен с мотива за погубената любов и топлота, за човешкото отчуждение и егоизъм в невъзможността на патриархалния свят да се противопостави на новите социални процеси, които го разрушават, разделят хората, семействата, за да родят егоизмът и нравствената безпринципност като основни характеристики на живота. Силата на драматизма е в сблъсъка между старото и новото, между изконното, изпълнено с нравственост, задружие и топлота, и безнравственото, което новите социални тежнения налагат, а силата на трагизма – в погубената любов, в разкъсаното сърце на човека, в унищожаването на патриархалния свят, което става паралелно с погубването на живота на тези хора. Образите на Йордан Герака, на Елка и до известна степен на Йовка са морален съдник на извършващите се процеси, вътрешен конфликт на безнравствеността, студенината и отчуждението в новите насоки на разгръщане на селския живот.

Пространство и време

В повестта е особено важен начинът, по който се разгръща художественото пространство и време. Ту социалният хронотоп е семейството. И в семейните отношения на Гераците е програмиран сложния и многообхватен проблем за съдбата на социума и човека в един екстатичен момент. Сложни са отношенията между пространството и времето в творбата. Налице е една особена отнесеност на времето към пространството. Именно протичащото време разрушава пространството, което от векове е било монолитно, консолидирано. С известна доза условност в “Гераците” можем да открием близост с приказния модел на протичане на времето. Обикновено в този модел текстовете започват с трайно установена стабилност в битието на героите с една повтаряща се цикличност в това битие. След това идва същинската част, в която героите са изправени пред изпитания. Художествените персонажи преодоляват тези изпитания за да завърши накрая текстът с нов период на стабилно състояние.

Времето в повестта е свързано със смяната на сезоните. Обикновено пролетта символизира началото не нещо ново, но за Герака с нея идва и смъртта, така тя се оказва символ на края.

Художествено майсторство на писателя

Ако се обобщят отзивите на Елин-Пелинови съвременници за неговото разказваческо майсторство, ще се види, че почти всички те открояват в писането му свойства като конкретност и яснота на образите, скритост на авторското присъствие, простота, проницателност за невидимите връзки между нещата.

Кратка игра

1. Коя е основната тема на повестта ,,Гераците”?

   -разпадът на селската задруга и моралното обезличаване на човека

   -обезлюдяването на българското село и европеизирането на града

   -обезличаването на селския човек в условията на градската среда

   -разпадът на българското семейство и началото на демографската криза

2.  Кой от посочените мотиви НЕ се открива в повестта?

4. Кой образ в повестта НЯМА символно значение?

а)змиите

б)борът

в)приците

г)кладенецът

4.

Моят Елин Пелин

Елин Пелин е писател, чието майсторство несъмнено се откроява от останалите. Творбите му са близки до ежедневието на читателите, което ги прави интересни. Той е писател, чиито успехи трудно биха могли да се постигнат от съвременните писатели.