елин пелин

Кой е Елин Пелин?

Димитър Иванов Стоянов, по-известен под псевдонима Елѝн Пелѝн, е български писател. Централно място в творчеството му заема описанието на българското село, това е и причината да го наричат „певец на българското село“.

На него е наречен град Елин Пелин, намиращ се близо до родното му село Байлово. Името на Елин Пелин носи морският нос Елин Пелин в Антрактика.

Другите за Елин Пелин

Елин Пелин за разлика от писателите-народници не идеализира патриархалния свят, което
в своите изследвания доказва и литературния критик Никола Георгиев. В произведението
правдиво са отразени важните икономически, социални и психологически процеси в преломната
епоха, която изживява българското село в края на миналия и началото на нашия век. Подкопани са
патриархалните му устои и то е изправено пред драмата на новото обществено развитие. В
творбата Елин Пелин пресъздава сблъсъка между два свята, между две ценностни системи, върху
които се крепи морала на обществото.Елин Пелин е определен от своите изследователи като “певец на българското село”. Той има
подчертано характерен творчески стил и сюжетна организация ориентирани към проблемите на
българския селянин.

Творчество

Елин Пелин започва да пише още докато е ученик на село. През 1895 г. обнародва първите си творби: в сп. „Войнишка сбирка“ разказа „Мило е отечеството”, в ученическото списание „Извор“ разказа „На майчин гроб“, стихотворенията „Зима“ и „Привет“. Под стихотворението „Тихи тъги“ (ноември 1897), отпечатано в сп. „Български преглед“, за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин. В младежките си години се увлича повече от поезията. В зрялото си творчество се насочва към разказа и повестта, като продължава да пише детски и хумористични стихотворения.

Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи, много от които са вдъхновени от неговите съселяни от Байлово, близки и познати. Опознал в детайли селския бит и душевност, зад идиличното и битовото открива определени социални тенденции и написва първите си зрели разкази: „Напаст Божия, „Ветрената мелница“, „На оня свят“, „Гост“, „Андрешко“, „Пролетна измама“.

          „ГЕРАЦИТЕ” – ЕЛИН ПЕЛИН-Творческа история

Повестта “Гераците” е сред най-сполучливите български творби, художествен документ на едно драматично и вълнуващо време – първите десетилетия на ХХ век. Това е време на разпадането на патриархалната задруга и възникването на нови обществено-икономически отношения. Промените в обществото по свой начин рефлектиран в душите на хората.Елин Пелин доказва, че един дом може да се превърне от свят на разбирателство, обич и задружност в свят на отчуждението и раздялата. От позицията на хуманизма писателят изпитва болка и разочарование от поруганите нравствени ценности. Героите на повестта стават жертва на отчуждението, което прониква в душите и поражда самота. Всеки е осъден да изпита горчилката на изгубени надежди и очаквания. Най-болезнено възприема новото време старият Герак, което помрачава светлите му планове за бъдещето. За Божан отчуждението и раздялата са път към осъществяване на амбиции за властване над другите.

Сюжет и композиция

Йордан Герака е най-заможният човек в селото, обичан и почитан както от семейството, така и от съселяните си. Той живее четиридесет години в мир и разбирателство със своята съпруга, баба Марга, в тяхната голяма бяла къща с широкия двор, в който можеше да се смести една махала. Тримата им синове – Божан, Петър и Павел – са се задомили и живеят, според стария патриархален ред, с родителите си. Дядо Йордан Герака и баба Марга управляват семейството с неоспорим авторитет и ръководят освен къщната работа, също кръчмата на стария Герак и полската работа, към която той се отнася с благоговение.

Една пролет баба Марга неочаквано умира, а смъртта ѝ довежда до нарушение на патриархалния ред. Дядо Йордан Герака, най-младата снаха, Елка, синът ѝ, Захаринчо, болнавата дъщеря на Божан, Йовка, и старият ратай дядо Матей Маргалака стават жертва на трансформацията на разбирателството и любовта в отчуждение и омраза.

Точно в този момент се появява надежда за стария Герак – най-малкият му син, Павел, се връща в селото. Заминал да служи като войник и останал свръхсрочно. Дядо Йордан се оплаква на сина си и търси подкрепа от него, но изповедта му не трогва Павел. Той е дошъл да иска пари да си отвори в града нещо като бакалница. Безразличието на Павел подклаждат още повече огорчението, самотата и обидата в сърцето на стария Герак.

Искрата на злощастието лумва в пламък, когато имането на дядо Йордан е откраднато от един от синовете му, което става повод за сбиването им. Загубил всякаква надежда, че доброто, господар на човешкото сърце, ще вземе връх, той изпълнява желанието на децата си и разделя по равно имота и двора, оттегляйки се заедно с Елка, Захаринчо и Маргалака в кръчмата, където вече живеят.

Всеки от синовете тръгва по своя житейски път. Божан става най-богатият човек в селото, трупа нови имоти и се превръща в скъперник. Петър отсича свещения бор на Гераците и на свой ред продава имоти, под които са отраснали няколко поколения и се пропива. Павел се връща при своя държанка в града и се запилява. Положението в кръчмата далеч не е по-добро. Старият Герак се състарява бързо. Болен от загубеното богатство и семейната разруха, той вече не излиза никъде. Елка, съсипана от пиянското насилие и крайна отчужденост на Павел, страда от срамната болест, с която той я заразява. Тя прави опит за самоубийство, но Маргалака я спира. В един късен есенен ден тя умира. Петър взема Захаринчо със себе си и го отвежда в града да му търси работа. След Елка умира и дядо Йордан. С неговата смърт свършва и повестта.

Образи

• дядо Йордан Герака – патриарх на фамилията на Гераците. След смъртта на съпругата си, баба Марга, губи уважението на младите в дома си. Разбира, че някой от синовете му го е обрал. Поделя имота между тях и живее отделен от синовете си и жените им. Смъртта му белязв края на повестта.
• баба Марга – съпруга на чорбаржи Йордан, сърце на семейството, строга но справедлива към всички. Нейната смърт провокира разпада на патриархалния ред в дома на Гераците.
• Божан – най-големия син, алчен, за пари и за земя. Научава, че баща му има скрити пари, върти се около кръчмата, където стария Герак се е пренесъл. Настоява имота да бъде поделен още докато баща му е жив. Бие жена си. Не отива на погребението на Елка, защото огражда нива, но сваля калпак отдалеч, когато преминава колата с ковчега ѝ.
• Божаница – негова жена. Описана като съсухрена и неприятна, сприхава жена. Често бита от мъжа си. След побой ляга болна и стене, тайно пие ракия.
• Йовка – дъщеря на Божан, болнава и чувствителна. Тя единствена все още съжалява майка си и стрина си Елка.
• Петър – средния брат, благ, отстъпчив, чувствителен. Разпадането на дома го отблъсква в кръчмата. Когато имотът е разделен, Петър изосавя домашната работа и се пропива. След смъртта на Елка отвежда Захаринчо в града да му търси работа. Отсича бора, символ на семейството.

• Петровица – жена на Петър
• Павел – най-малкият син, обичан от родителите си. Заминал на свръхсрочна военна служба. Научаваме, че в града се развалил, тръгнал по лош път. Връща се у дома за да иска пари от баща си за да отвори дюкян. Получава писма от любовницата си в града, Любица, която го вика да дойде при нея с пари. Заразява жена си с венерическа болест.
• Елка – жена на Павел, оставена сама у Гераците, докато мъжа ѝ е на военна служба. След смъртта на баба Марга омразата на снахите се излива върху нея и сина ѝ, Захаринчо. Търпелива, блага, набожна. След като Павел я заразява с венерическа болест, опитва да се самоубие, като се хвърли под воденицата.
• дядо Матей Маргалака – самотник без семейство. Приет от Гераците за слуга. Той е съветник на стария Герак, защитник на реда и хармонията. Открива тялото на Герака в последна глава.
• Захаринчо – син на Павел и Елка. След смъртта на майка си е отведен на работа в града.

Мотиви

Борът

В първа глава на повестта, читателят се запознава с образа на бора в обширния двор на Гераците. Този бор ни се казва е донесен от рилската света гора от някой неизвестен прадядо на Йордан Герака и служи за знаме на семейството от поколения. Дървото, със своите клони и корени, е метонимия за самото семейство на Гераците. С подялбата на имота, Петър отсича древния семеен бор, така символично показва, че семейството на Гераците е унищожено.

Селото и градът

Основна тема на цялата българска литература на ХХ век е мястото на града и селото. В Гераците градът е мястото на разпад и отчуждение. Научаваме че Маргалака имал дъщеря, която била в града и тръгнала по лош път. Павел отказва да се завърне у дома и живее в града, където се е развратил, намерил е любовница, лъже баща си за пари. В конфликта между града и селото се открива и по-големия конфликт на личността срещу държавата.

“Кичестият бор” е станал”старият бор”. Излязло извън митологичното време на цикъла, непромененото през вековете дьрво е остаряло в историческото време и неговата съдба е предопределена. Борът вече не е знаме на хармонията, любовта и разбирателството. Хаосът на раздорите /змиите в клоните/ го е обсебил и накрая той е отсечен от Петър и повален в калта. Много по-важно е обаче, че промените в символните измерения на бора представят деградацията на птичия род. Семейният герб /птиците в клоните на дървото/ и семейното име, които са свързани с подредбата на един митологичен космос, са изместени от силите на безпорядъка на един нов свят, който превръща птичите души в змийски. Тук е необходимо да се отбележи и извьнредно високата честота на поява в повестта на думата “душа”. Социологическата критика твьрди, че повестта на Елин Пелин разказва за промените в обществото, но по-скоро тя е повест за промените в човешката душа, тази душа, от чието яйце се излюпва или птица, или змия. И когато Герака мисли горестно за своята съдба и за съдбата на своите деца, той стига до извода, че “доброто и злото се излюпват в душата на човека”. В хармоничния свят на братска любов и сговор душите са птичи, но смъртта на баба Марга, съпроводена съобразно с митологичната традиция на цикличността с рождение, “ражда” не плодовете на любовта, а “завист между снахите” и “недоверие между братята”. В техните души се е излюпило злото и родът на птиците се превръща в род на зминте. От този момент семейният живот в дома на Гераците е маркиран изцяло сьс символите на хаоса и разделението:

Пространство и време

Началото на повестта на Елин Пелин въвежда читателя в един спокоен и хармоничен свят. Това е светът на Гераците. Това е тяхното родово пространство и родово време – подредено, устойчиво, затворено в своята цикличност и сигурност.

Човекът от този свят е цялостен и хармоничен. В него се съчетават различни, дори противоположни качества, които взаимно се уравновесяват и го карат да живее съобразно със законите на здравия смисъл на ежедневието и същевременно в съгласие с нравствените норми на християнския морал. Нищо пресилено няма в тази човешка душевност. Крайностите са избегнати, защото са опасни за хармоничната цялост на духа. Герака е “пъргав и трудолбив”, но същевременно е “надарен с ум практичен и с търговски способности”. “Мекото и добро сьрце”и склонността да помага на хората са съчетани с качеството “малко скъперник”. “Веселият нрав” у него е съвместен с патриархалната строгост на наставника, който “хока” провинилите се. Направените пари и издигането между съселяните му не са пречка той да поздравява “всички братски”. Така именно повествователят ни представя стария Герак в началото на повестта и до този достоен мъж е и неговата също толкова достойна – спътница в живота – баба Марга. Тази жена е “душата на къщата”, тя олицетворява нейната хармония и чистота. Тя е пазителка на семейното огнище и следи зорко за справедливостта, реда и сговора.

Въпроси, който творбата поставя

Повестта “Гераците” е изображение на сблъсъка между два свята. Преломните епохи винаги

раждат и издигат вечни проблеми. Онова, което битува като общочовешка идея в Елин-
Пелиновата творба е изгубването на връзката с труда, със земята, с корена. Вечен е и проблемът за

отчуждението – резултат от смяната на една ценностна система с друга. Болезнено стои въпроса
за “аз” и другите и особено акцента, който авторът поставя върху идеята, че “аз”-ът не може да
съществува без “другите”. “Гераците” е тъжна повест за разрушената красота в българския
патриархален живот. Неповторимостта на човешките съдби доказва високите възможности на
художника и народопсихолога Елин Пелин.

С трагичната, но завладяваща родова история, пресъздадена умело от майстора – разказвач,
със стегнатата композиционна постройка, с функционално разгръщащото се сюжетно действие,
със съвършеното си в стилово отношение епическо повествование, с великолепно обрисуваните
образи, с майсторството на психологическия анализ и на пейзажните описания, с тънкото
познаване на народния бит, с умелата употреба на народния език и непосредствения диалог
повестта “Гераците” се откроява като една от представителните и запомнящи се творби на своя
автор.

Моят Елин Пелин

 Елин Пелин разкрива в творчеството си залеза на селската патриархална общественост, на чието място застава буржоазно-капиталистическия начин на живот. Неговите творби са израз на острия ефект на социално-икономическите процеси на времето върху обикновения човек, а светът в разказите му е свят на неподправената и сурова истина за живота в българското село. Опознал в детайли селския бит и душевност още от ранна детска възраст, той създава галерия от ярки персонажи, чиито живот е осмислен в своя синтез на болка и радост, социален недоимък и душевно богатство, черни страсти и светли надежди. Определението „певец на българското село” не заключва творбите на Елин Пелин в рамките на селско-битовата тематика, а поставя проблеми колкото специфични за епохата, толкова и непреходни във времето.