by Hasan Yusein
Copyright © 2020
Съдържание
1.Биографични данни на Николай Хайтов
2.Произведенията на Николай Хайтов
3.Произведението „Дърво без корен“
Биографични данни
Николай Александров Хайтов е български писател, драматург, публицист, известен със сборника си „Диви разкази“, както и с противоречивите си съчинения относно гроба на апостола на свободата Васил Левски. Обвиняван е в опити за присвояване на чужди произведения.[1][2][3][4]. Народен деятел на изкуството и културата.
Роден е на 15 септември 1919 г. в село Яврово, област Пловдив. Завършва прогимназия в родното си село. Работи като чирак в магазин за брашно, келнер в кръчма, камериер и общ работник в железопътните кариери край село Крумово, Пловдивско в продължение на 3 – 4 години. През 1938 г. завършва гимназия в Асеновград. Завършва Лесовъдния отдел на Агрономическия факултет в Софийския университет през 1943 г. От есента на 1944 г. е войник в Пловдив.
През 1946 г. постъпва на работа в родопските гори най-напред като участъков горски в Персенкското горско стопанство. След това работи в Лесичово, Девинско и в Горското стопанство в Сапарева баня. Инженер-лесовъд е в Радуилския участък в горско стопанство „Боровец“, Самоковско от 1951 г. Осъден на 8 години строг тъмничен затвор и уволнен дисциплинарно от Министерството на горите, без право да работи по специалността си заради незаконни доходи, според публикация във в. „Работническо дело“. По-късно присъдата е отменена, но 2 години е безработен. Търси препитание с писане на очерци. Вербуван е от Шесто управление на ДС, с псевдоним Горския. В Агенцията по досиетата се пази картончето, според което достига до чин полковник от ДС с право на шофьор.
Произведени
- „Съперници“ (1957)
- „Искрици от огнището“ (1959)
- „Разбулена Родопа“ (1960)
- „Писма от пущинаците“ (1960)
- „Хайдути“ – очерци (1960)
- „Старите у дома“ (1962)
- „Смолян“ (1962)
- „Жени хайдутки“ (1962)
- „Матей Миткалото“ (1964)
- „Шумки от габър“ (1965)
- „Румяна войвода“ (1965)
- „Родопски властелини“ (1965)
- „Диви разкази“ (1967)
- „Ламята“ (1970)
- „Приключения в гората“ (1970)
- „Магьосникът от Брезе“ (1979)
- „Хвъркатото корито“ (1979)
- „Родопските комити разказват“ (1972)
- „Капитан Петко Войвода“ (1974)
- „Надникване в съкровеното“ (1977)
- „Разкази и есета“ (1984)
- „Да възседнеш глиган“ (1985)
- „Бодливата роза“ (1975)
- „Вълшебното огледало“ (1981)
- „Асеновград в миналото“ (1983)
- „Последните мигове и гробът на Васил Левски“ (1985)
- „Гробът на Левски“ (1987)
- „Светогорски записки“ (1987)
- „Африкански записки“ (1989)
- „Избрани произведения“ (1989)
- „Дневници“
- „Родопски властелини“
- „Троянските коне в България“ (2002, посмъртно)
- „През сито и решето“ (2003, посмъртно)
- „Кой и защо унищожи гроба на Васил Левски“ (2004, посмъртно)
- „Бележки по тефтерчето на Васил Левски“ (2007, посмъртно)
- „Алото“
Произведението „Дърво без корен“
„Дърво без корен“ е част от сборника ,,Диви разкази“.Сборникът включва 17 разкази,написани в 1 лице единствено число,които са приети като своеобразни изповеди на героя.По определението на литературния изследовател Кръстю Кръстев това са 17 въпроса,които Хайтовите герои задават.
„Дърво без корен“ е сред онези разкази в сборника,в която ясно се вижда драмата на човека , който,давайки си сметка за невъзможността да бъде спрян ходът на времето,се опитва да запази своята идентичност,да съхрани корените си.В разказа се срещат-сблъсъкът на различни гледни точки,ценностите,мисловните модели на творбата.
Героите в „Дърво без корен“ са: дядо Гатю,снахата,внучката на дядо Гатю и синът на дядо Гатю
Published: Jun 19, 2020
Latest Revision: Jun 19, 2020
Ourboox Unique Identifier: OB-877117
Copyright © 2020