“Да се завърнеш в бащината къща”- Димчо Дебелянов

ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ е роден на 28 март 1887 год. в гр. Копривщица. Бил е последното, шесто дете в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина. Кръстен е на дядо си Динчо Дебелян.На 29.01.1916 год. Димчо Дебелянов пристига на фронта където престоява около осем месеца. Загива на 2 октомври 1916 г. в боя близо до Демир Хисар като командир на рота, навършил 29 години и 6 месеца. Родната къща на Димчо Дебелянов е реставрирана и през 1958 г. е превърната в къща-музей.

Творческа история на произведението:Публикувано във в „Смях” през 1912г. Творбата е позната и със заглавието „Скрити вопли”.

Жанр:  елегия.

Тема : мечтаното завръщане в родния дом е невъзможно.

Мотиви:

– библейският мотив за завръщането на блудния син;

– скръбният блян за щастие;

– копнежите и реалността;

– непостижимата хармония;

– разочарованието, породено от нпразния спомен.

Основно чувство: носталгия по родния дом, копнеж по топлината и уюта му, печал.

Образи:

– пътуването към родния дом – пътуване към копнежите, към мечтаното щастие и хармония;

– майката– духовната опора;

– стаята – пристана;

– прагът – граница между големия и враждебен свят, носещ печал и отнемащ смисъла на живота и дома, символ на утеха;

– нощта и вечерта са символ на топла ласка, утеха и споделеност.

– иконата – знак на божественото, на отвъдната хармония.

Идейни внушения : човекът е обречен да страда сред отломките на разглобеното си земно битие, сред хаоса на отнемащите живот „тук” и „сега”; но му остават мечтанието и копнежът, своеобразното пътуване на Душата към реконструирания от спомена свят на Светлината, Хармонията и Спасението.

Художествени средства:

– олицетворение – вечерта смирено гасне;

– инверсия – усмивка блага;

– епитети – скръбни и нещастни;

– метафори – плахи стъпки.

Лирическият Аз : печалният странник, който мислено пътува чрез спомена и копнежа към миналото.